Казват, че животът е преходен. Точно поради този факт е важно за нас, хората, да помислим на какво да отдадем отреденето ни от Бога време на земята. Само преди два дни отбелязахме един от най-светлите празници - Денят на народните будители. Това са българските просветители, книжовници, революционери, посветили съществуването си на българската книжовност и образование. Велико дело, което не само извисява човека, но и му дава възможност да придобие самочувствие на можещ и знаещ. За жалост днес ние едва упяваме да отдадем заслуженото уважение на людете, съхранили езика и писменността ни. Защото, оказва се, че малцина от нас са в състояние да продължат борбата за тяхното съхранение. В последните няколко дни се насъбра доста символика, която може би не е случайна. Първо, посрещнахме популярния вече и у нас Хелоуин, после преминахме към обичайните за народа ни празници и накрая завършваме с Арахангелова задушница в съботния ден. Общото между последните два е, че почитаме хора, които отдавна не са между нас живите. Но събитията в живота са така подредени, че никога не ни позволяват да забравим онези, които вече ги няма. Защо? Защото това е единственият начин да си направим равносметка и да осъзнаем отсъствието на близък човек. Говорейки за събитията, променящи битието ни, няма как да не обърнем внимание и на други, които често пъти го вгорчават до неузнаваемост. Естествено, става дума за болестни състояния, в случая - характерни за сезона.
1. Въпрос
На какво се дължат епидемиите?
Вирусите мутират много по-бързо
при по-голямо население
„Любимите" вируси отдавна вече не се задоволяват с предизвикване на поносими симптоми като запушен нос и болезнено гърло. „Модерните" нашественици днес са до такава степен мутирали, че почти нищо не може да им попречи да преодолеят имунната защита на организма. Изключителната способност на вирусите да се адаптират към нови среди е силно зависима от възможноста им да генерират генетично разнообразие за кратък период от време, известно в научните среди като мутации. Известно е, че РНК мутират в пъти по-бързо от ДНК вирусите.
Способността на инфекциозния агент да се променя от един вид в друг е и основният начин, по който вирусите удължават съществуването си. За разлика от растенията, животните и другите живи организми, единственият начин, по който те могат да оцелеят и да се възпроизвеждат, е чрез клетка-гостоприемник, към която да се прикрепят и съответно да внедрят в нея своя генетичен материал. Въпросният, веднъж попаднал в клетката, я кара да възпроизвежа повече вируси. Те на свой ред напускат „убежището" и се разпространяват в други части на организма-гостоприемник.
За да оцелеят, вирусите трябва да се приспособят или да се развият, като променят повърхностните си протеини достатъчно, за да измамят клетката, която да им позволи да се развият в нея. Гадовете се разпространяват предимно по въздушно-капков път. И обикновено има наличен инкубационен период, предхождащ развитието на инфекцията. Но когато един индивид е заразен от два или повече щама на даден вирус, могат да се получат нови комбинации. Грипът, например, има осем отделни сегмента на своя геном, увеличаващи значително способността му да образува нови вариации. Те могат да включват елементи от птичи, свински грип и други.
Тези рекомбинирани версии, атакуващи хората, представляват трудно повлияващите се от стандартните медикаменти грипни заболявания. Съществена роля по отношение на мутациите при вирусите има и околната среда. Един от основните фактори, касаещ степента на мутация, е гъстотата на населението. Когато има условия с висока пренаселеност, тогава мутацията се случва много по-бързо, тъй като преминава от един ораганизъм в друг, независимо човешки или животински. Тук напомняме, че грипните вируси в по-голямата си част произхождат от животински видове и постепенно достигат до хомо сапиенс.
2. Въпрос
Защо се получават усложнения при грипа?
Три патогена лъжат имунитета и докарват отит, артрит и бронхит
За съжаление еволюцията, която, изглежда, не подминава никое живо същество, доказа, че вирусите могат не само да се развиват самостоятелно, но и и да си „партнират" с други патогени.
Много често, докато организмът е жертва на грипен вирус, се развиват множество усложнения, които отдаваме именно на него. Но понякога е възможно нахлулият в тялото „инквизитор" да намери „общ език" с налични бактерии. Въпросната интеракция е и причината един на пръв поглед лесно повлияващ се болестен процес да се превърне в нещо далеч по-опасно и трудно контрулируемо. Има два основни вида взаимодействия между бактериите и вирусите – директен и косвен. При първия вирусът използва бактериален компонент, за да улесни проникването в клетката гостоприемник. Косвените взаимодействия пък водят до повишена бактериална патогенеза вследствие на вирусна инфекция. Ентеричните вируси например използват предимно директен подход, докато дихателните в голяма степен засягат бактериите по непряк начин. Бактериалните видове също обичат да се възползват от вирусни инфекции, защото така могат да трансформират „добрите" бактерии в опортюнистични патогенни. Общите начини, по които вирусите подпомагат патогенезата на бактериите, включват сложна комбинация от действия като регулиране на клетъчния рецептор, разрушаване на епителни слоеве, подтискане на имунната система и други.
Но ако трябва конкретно да се посочат патогени, които се възползват от инвазията на своите конкуренти, то това несъмнено са Streptococcus pneumoniae, S. aureus и Haemophilus influenzae. Последната е грам-отрицателна, кокобациларна, факултативно анаеробна патогенна бактерия, принадлежаща към семейство Pasteurellaceae. Описана е за първи път през 1892 г. по време на грипна пандемия. А до 1933 г. е известна като „бактериален грип". H. influenzae е отговорна за широк спектър от локализирани и инвазивни инфекции. Този вид е първият свободно жив организъм, чийто геном е разгадан от учените. Повечето щамове на H. influenzae са опортюнистични патогени. Обикновено живеят в гостоприемника си без да причиняват заболяване, но когато са нлични други фактори като вирусна инфекция, намалена имунна функция или хронично възпаление, създават сериозни проблеми. При зрели индивиди понякога причинява целулит, остеомиелит и инфекциозен артрит. При кърмачета и малки деца H. influenzae тип b (Hib) причинява бактериемия, пневмония, епиглотит и остър бактериален менингит. Бактерията е и една от причините за появата на неонатална инфекция. Hib остава си основния виновник за ушни (отитис медиум) и очни инфекции (конюнктивит), синузит, както и инфекции на долните дихателни пътища при бебетата и деца. Клиничните признаци, резултат от „развихрянето" на бактерията, могат да включват първоначалните симптоми при инфекция на горните дихателни пътища. Ако са поразени долните дихателни пътища, след няколко дни се появява бронхит, придружен от хрипове. Слюнката е кремообразна и трудна за отхрачване, често сива на цвят. Кашлица, ако има такава, може да продължи със седмици. Интересно е, че H. Influenzae обича да си „партнира" със S. Pneumoniae, при това по доста необичаен начин. А тази колаборация осигурява оцеляването на по-силния бактериален вид. H. influenzae успява не само да сигнализира имунната система за присъствието на S. Pneumoniae, но и кара същата да я атакува. Предизвиканата реакция „отклонява вниманието" на защитата на организма, като по този начин H. influenzae не само оцелява, но и спира да се влияе от имунния отговор след като бъде „разконспирирана". Как това се случва - все още не е ясно за учените, но отговор на загадката продължава да се издирва!
Но, както се казва: „който търси намира"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
