Древен паразит мори черния дроб

"Доб­ри­те хо­ра мо­гат да по­чув­с­т­ват кра­со­та­та, имат сме­лост­та да рис­ку­ват и си­ла­та да го­во­рят ис­ти­на­та. И имен­но те­зи по­ло­жи­тел­ни ка­чес­т­ва ги пра­вят мно­го уяз­ви­ми. То­ва е при­чи­на­та доб­ри­те хо­ра чес­то да са раз­ру­ше­ни от­вът­ре" каз­ва лю­би­ми­ят на ми­ли­о­ни по све­та пи­са­тел Ър­нест Хе­мин­гу­ей. Но­си­те­лят на Но­бе­ло­ва наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра и Пу­ли­цър е счи­тан за част от та­ка на­ре­че­но­то в оне­зи го­ди­ни "из­гу­бе­но по­ко­ле­ние". Но по­па­да­не­то в та­зи не­за­вид­на гру­па оче­вид­но по-ско­ро е сти­му­ли­ра­ло дар­ба­та му, от­кол­ко­то об­рат­но­то. Си­ту­а­ция от жи­во­та, ко­я­то за по­ре­ден път до­каз­ва, че гор­чил­ка­та, ко­я­то той под­на­ся мно­зи­на ус­пя­ват да тран­с­фор­ми­рат в дви­га­тел на своя нап­ре­дък. За жа­лост не все­ки ус­пя­ва да при­е­ме не­щас­ти­е­то и да из­в­ле­че от не­го пол­за­та, кол­ко­то и не­ле­по да зву­чи то­ва. Днес в по­ве­че­то слу­чаи, ко­га­то се сблъс­ка­ме с труд­нос­ти­те, скло­ня­ва­ме гла­ва пред тях и тър­пе­ли­во ча­ка­ме да от­ми­нат. Но не си да­ва­ме смет­ка, че през вре­ме­то, в ко­е­то пог­ле­дът ни е све­ден на­до­лу се случ­ват и дру­ги съ­би­тия, ко­и­то не поз­во­ля­ват да пог­лед­нем хо­ри­зон­та.

Да не го­во­рим, че чо­век е най-уяз­вим точ­но в мо­мен­ти на уни­лост

Но не­ка пом­ним, че всич­ко в жи­во­та е по­ло­вин­ча­то. Ина­че ка­за­но, Ин и Ян. Де­нят е след­ван от нощ­та, топ­ло­то от сту­де­но­то, но най-фра­пан­т­но­то е, че в бук­ва­лен и пре­но­сен сми­съл доб­ро­то е след­ва­но от зло­то! Ин­те­ре­сен фе­но­мен при нас хо­ра­та е, че пом­ним ло­шо­ти­я­та, но доб­ри­ни­те мно­го бър­зо ги заб­ра­вя­ме. И въп­ре­ки че Карл Юнг обяс­ня­ва то­зи фе­но­мен, ка­то каз­ва, че "ло­шо­ти­я­та уп­рав­ля­ва све­та", за нор­мал­ния чо­век по­доб­на ре­ал­ност е неп­ри­ем­ли­ва. Но не­ка не заб­ра­вя­ме, че тя е про­дукт на ло­ши­те хо­ра, ко­и­то са дос­та­тъч­но ком­би­на­тив­ни, за да се пре­вър­нат чрез ма­ни­пу­ла­ция в мен­то­ри. Мо­же би то­ва е ня­как­ва "дар­ба" или не­що по­доб­но, но нез­най­но как чо­ве­кът, кой­то си слу­жи със зло, ви­на­ги ус­пя­ва да си съз­да­де об­раз по-чист и от то­зи на не­бе­сен ан­гел. Ни­що, че ра­но или къс­но той е раз­ру­шен от съ­ща­та не­чис­та си­ла, с ко­я­то е из­г­ра­ден. Прос­то, ко­га­то то­ва се слу­чи, по­ня­ко­га е пре­ка­ле­но къс­но. А как­то доб­ре зна­ем, вре­ме­то е не­що­то, ко­е­то не мо­жем да вър­нем на­зад. Ос­та­ва един­с­т­ве­но да се бо­рим с нас­то­я­ще­то, да гле­да­ме към бъ­де­ще­то с ши­ро­ко от­во­ре­ни очи и

да се па­зим от пов­та­ря­не­то на соб­с­т­ве­ни­те ни греш­ки

За­що­то как­во­то и да се случ­ва, про­дъл­жа­ва­ме да про­я­вя­ва­ме по­ве­че рес­пект към ло­шо­ти­я­та и по-мал­ко към доб­ро­то. Да­ли при­чи­на­та се крие във фак­та, че от нея се стра­ху­ва­ме, не зна­ем на как­во е спо­соб­на и пред­по­чи­та­ме да не я пре­диз­вик­ва­ме, ед­ва ли ня­кой мо­же да ка­же. Но по съ­щия на­чин под­хож­да­ме и към за­бо­ля­ва­ни­я­та, от ко­и­то стра­да­ме. Тях съ­що мо­жем да пос­та­вим в гра­фа­та на ло­шо­то. По ед­на или дру­га при­чи­на, мно­зи­на пред­по­чи­тат да се стра­ху­ват от пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то на­ре­че­но бор­ба. Съ­ща­та, без ко­я­то не мо­жем ако ис­ка­ме да жи­ве­ем, на пук на ло­ша­та ди­аг­но­за. Ка­то чер­нод­роб­на­та ци­ро­за нап­ри­мер. Със­то­я­ни­е­то, при ко­е­то чер­ни­ят дроб не фун­к­ци­о­ни­ра пра­вил­но се дъл­жи на дъл­гос­роч­но­то му ув­реж­да­не.

То се ха­рак­те­ри­зи­ра със за­мес­т­ва­не на здра­ва­та чер­нод­роб­на тъ­кан с друг вид не­фун­к­ци­о­ни­ра­ща та­ка­ва (ци­кат­рикс). Обик­но­ве­но

чер­нод­роб­на­та ци­ро­за се раз­ви­ва бав­но

в про­дъл­же­ние на ме­се­ци или го­ди­ни. А в на­ча­ло­то чес­то ня­ма сим­п­то­ми. Вло­ша­ва­не­то с те­че­ние на вре­ме­то ка­ра чо­век да се из­мо­ря­ва лес­но, про­во­ки­ра усе­ща­не за сла­бост. По­я­вя­ват се сър­бе­жи по ко­жа­та, ко­я­то при­до­би­ва жълт цвят и по­ду­ва­не в дол­на­та част на кра­ка­та. Нат­руп­ва­не­то на теч­ност в ко­рем­на­та ку­хи­на, по­я­ва­та на си­ни­ни и па­я­ко­об­раз­ни ве­ни съ­що са част от сиг­на­ли­те на бо­лест­та. Дру­ги се­ри­оз­ни ус­лож­не­ния включ­ват чер­нод­роб­на ен­це­фа­ло­па­тия, кър­ве­не от раз­ши­ре­ни­те ве­ни в хра­ноп­ро­во­да или сто­ма­ха, рак на чер­ния дроб. Чер­нод­роб­на­та ен­це­фа­ло­па­тия е осо­бе­но рис­ко­ва, тъй ка­то про­во­ки­ра из­па­да­не в без­съз­на­ние. Но

не е за под­це­ня­ва­не и нат­руп­ва­не­то на теч­ност в ко­ре­ма

ко­я­то е пред­пос­тав­ка за раз­ви­ти­е­то на вто­рич­на ин­фек­ция. При­чи­на­та за ци­ро­за­та най-чес­то се свър­з­ва със зло­у­пот­ре­ба­та с ал­ко­хол, но ня­кои ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния ка­то хе­па­тит В и С съ­що я про­во­ки­рат. По-ряд­ко сре­ща­ни при­чи­ни са ав­то­и­му­нен хе­па­тит, пър­вич­ния хо­лан­гит и хе­мох­ро­ма­то­за­та. Но ци­ро­за­та мо­же да пос­лед­ва и след раз­ви­тие на па­ра­зит­но за­бо­ля­ва­не.

Нап­ри­мер, при­чи­не­но от Schistosoma haematobium или S. mansoni. Факт, под­к­ре­пен от на­уч­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, че още по вре­ме­то на Дре­вен Еги­пет е от­к­ри­то на­ли­чие на па­ра­зит­ни яй­ца на бил­хар­зи­я­та. За нея е ха­рак­тер­но уде­бе­ля­ва­не на пе­ри­пор­тал­на­та съ­е­ди­ни­тел­на тъ­кан. В Ки­тай, Япо­ния и Фи­ли­пи­ни­те има за­бо­ля­ва­не, из­вес­т­но ка­то ази­ат­с­ка шис­то­зо­ми­а­за, чий­то от­ли­чи­те­лен бе­лег е ци­ро­за­та на чер­ния дроб, спле­но­ме­га­лия, ас­цит, ди­зен­те­рия, прог­ре­си­ра­ща ане­мия и фо­кал­на епи­леп­сия. Факт е, че шис­то­зо­ми­а­за­та е дос­та древ­на па­ра­зит­на бо­лест, ко­я­то все още вър­лу­ва. За­ра­зя­ва­не­то с нея е ре­зул­тат от по­па­да­не­то на яй­ца на шис­то­зом в чер­ния дроб. То­ва пре­диз­вик­ва иму­нен от­го­вор и во­ди до раз­ви­тие на чер­нод­ро­бен гра­ну­лом и фиб­ро­за.

Три­те ви­да шис­то­зо­ми, ко­и­то чес­то за­ся­гат хо­ра­та

са S. haematobium, S. mansoni и S. Japonicium.

Те имат сход­ни жиз­не­ни цик­ли и за­ра­зя­ват по един и съ­щи на­чин: ди­рек­тен кон­такт с кон­та­ми­ни­ра­на во­да, съ­дър­жа­ща па­ра­зи­та, кой­то мо­же да про­ник­не и през ко­жа­та. Друг пред­с­та­ви­тел от то­зи род на име Schistosome ceracariae про­ник­ва през тъ­кан­та с по­мощ­та на про­те­о­ли­тич­ни ен­зи­ми. Чер­нод­роб­на­та шис­то­зо­ми­а­за се дъл­жи на въз­па­ле­ние и фиб­ро­за в пре­си­ну­со­и­дал­ни­те пор­тал­ни об­лас­ти на чер­ния дроб. Из­с­лед­ва­ни­я­та при за­ра­зе­ни по­каз­ват нед­вус­мис­ле­но, че имен­но лар­ва­та на па­ра­зи­та е от­го­вор­на за те­зи па­то­ло­гич­ни про­ме­ни. Мал­ко след ка­то се раз­ви­ят, па­ра­зи­ти­те от­де­лят по­вър­х­нос­т­ни ан­ти­ге­ни и при­до­би­ват гли­ко­ли­пид­ни кръв­ни гру­пи и ос­нов­ни ан­ти­ге­ни от ком­п­лекс на хис­то­съв­мес­ти­мост с гос­топ­ри­ем­ни­ка. Тъй ка­то те ек­с­п­ре­си­рат ан­ти­ге­ни­те на съ­щия вър­ху тег­мен­та си, шис­то­зо­ми­те се сли­ват с тъ­кан­та на гос­топ­ри­ем­ни­ка и по то­зи на­чин из­бяг­ват ата­ка от имун­на­та сис­те­ма. Сим­п­то­ми­те включ­ват хе­па­то­ме­га­лия, чер­нод­роб­на фиб­ро­за, пор­тал­на хи­пер­то­ния, a при хро­нич­на ин­фек­ция - пор­то­сис­те­мен ко­ла­те­ра­лен кръ­во­ток.

С нап­ред­ва­не­то на ин­фек­ци­я­та се раз­ви­ват спле­но­ме­га­лия, езо­фа­го­гас­т­рал­ни ва­ри­ци и хе­мо­ро­и­ди.

Ха­рак­тер­на осо­бе­ност на ди­аг­но­за­та е под­дър­жа­не­то на чер­нод­роб­на пер­фу­зия чрез уве­ли­ча­ва­не на чер­нод­роб­ния ар­те­ри­а­лен по­ток, ко­е­то поз­во­ля­ва за­паз­ва­не­то на хе­па­то­цит­на­та фун­к­ция при лип­са на хе­па­тот­роп­ни ви­рус­ни ко-ин­фек­ции. В ком­пен­си­ра­ния ста­дий при­със­т­ват

пре­дим­но уве­ли­че­ние на ле­вия чер­нод­ро­бен лоб

и уме­ре­на спле­но­ме­га­лия. Обик­но­ве­но не се раз­ви­ва ци­ро­за, ос­вен ако не при­със­т­ва ед­нов­ре­мен­но за­ра­зя­ва­не с друг хе­па­тот­ро­пен ор­га­ни­зъм. Но шис­то­зо­ми­а­за­та има свойс­т­во­то да по­тен­ци­ра ин­фек­ции с ви­ру­са на хе­па­тит В и С. То­ва се случ­ва чрез удъл­жа­ва­не на чер­нод­роб­но­то въз­па­ле­ние след пре­ка­ран ос­тър ви­ру­сен хе­па­тит. По то­зи на­чин се уве­ли­ча­ва и рис­ка от хро­нич­на ин­фек­ция. Не на пос­лед­но мяс­то на­ли­чи­е­то на на­уч­но до­ка­за­на ин­фор­ма­ция, че оп­ре­де­лен вид хла­ми­дия ата­ку­ва кап­су­ла­та на чер­ния дроб, с ко­е­то про­во­ки­ра по­я­ва­та на пе­ри­хе­па­тит, кой­то уме­ло заб­луж­да­ва за на­ли­чи­е­то на ци­ро­за е не­об­хо­ди­мо при все­ки не­о­би­чай­ни за ор­га­низ­ма сим­п­то­ми да се про­ве­де кон­сул­та­ция с ле­кар. Храб­рост­та да се бо­риш не оз­на­ча­ва да не тър­сиш по­мощ. Все пак как­то каз­ва Юнг: "Ако ге­ро­из­мът ста­не хро­ни­чен, той за­вър­ш­ва със спа­зъм и кон­вул­си­я­та во­ди до ка­тас­т­ро­фа, нев­ро­за или и две­те"!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com