- Българите се научиха да следят здравословното си състояние
Как се отрази ковид пандемията на хората с други заболявания и главно на сърдечно болните? Търсят ли навреме помощ те и за какви симптоми трябва да внимаваме? "Стандарт" разговаря с доц. Кирил Карамфилов, завеждащ отделението по инвазивна кардиология в Александровска болница, непосредствено преди конгреса на специалистите по инвазивна кардиология.
- С гордост мога да заявя, че всички авангардни процедури в кардиологията се прилагат и у нас, казва доц. Кирил Карамфилов
- Доц. Карамфилов, как се отрази Ковид- ситуацията на инвазивната кардиология, включително и на профилактиката от страна на пациентите на сърдечно-съдовите заболявания?
- Пандемията с COVID-19 сериозно промени не само медицината, но и начина ни на живот. В периодите на т.нар. вълни с увеличаването на случаите на новозаболели бе регистрирано намаление на пациентите със остри сърдечно съдови заболявания (най вече пациентите с миокарден инфаркт), както и на тези с хронични симптоми (сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и т.н.). Любопитно е, че сърдечно съдовата смъртност за тези периоди не бе намалена, както логично бихме очаквали, а напротив, бе отчетено увеличение, което води до извода, че пациентите не търсят навременна помощ и загиват преди да стигнат до болнично лечение. Това трябва да се има предвид от пациентите, които се притесняват от COVID-19 и нерядко късно търсят консултация.
- Как се отразяват ковид и последиците от него на Вашите пациенти? Какви са рисковете за тях?
- За изминалите вече близо 2 години от началото на пандемията се натрупаха много данни, които разкриха голяма част от механизмите, по които вирусът уврежда органите в човешкото тяло. Основните са свързани с провокиране на изразена възпалителна реакция на организма, засягане на съдовата стена и повишаване на тромбообразуването. Всъщност
- основната причина за загиване е т.нар цитокинова буря
която представлява изключително мощно активиране на имунната система, насочено спрямо собственото тяло. Съдовете и сърцето заедно с белите дробове, мозъка и бъбреците са органите, които страдат най много. Един от основните рискови фактори за по-тежко протичане на COVID-19 е именно хронично сърдечно заболяване
- Какви са последните новости и успехи във Вашата сфера?
- Независимо че пандемията значително засегна научните изследвания, инвазивната кардиология продължава своето развитие и резултатите от проведените проучвания се докладват на т.нар. виртуални конгреси онлайн. Основните новости идват в сферата на образната диагностика и коронарна физиология, разпознаване на плаки по артериите на сърцето с висок риск от усложнение и развитие на миокарден инфаркт, резултати от използването на съвременни импланти, различни режими на лекарствена терапия след имплантация на стентове и структурни интервениции (най-вече поставяне на сърдечни клапи по безкръвен начин). Последните новости по света и в България ще се разискват и в Бургас в началото на октомври, когато ще се проведе и 10-тия юбилеен конгрес на Дружеството по интервенционална Кардиология. Това събитие събира колеги от всички центрове в България, както и няколко световно известни специалисти от чужбина. То ще бъде в хибриден формат с онлайн отразяване и на живо със спазване на ограниченията за подобни събития.
- Правят ли се у нас всички видове подобни операции? Какво покрива касата и какво не?
- С гордост мога да заявя, че всички авангардни процедури се прилагат и у нас. Нещо повече - научните ни изследвания, използвайки тези съвременни практики,
- се докладват на големи европейски и световни конгреси
- което е добра атестация за нивото на интервенционалната кардиология в страната. Разбира се, има какво да се желае по отношение на обема, тъй като това са действително скъпоструващи процедури и не са така масови както в държавите с по-големи бюджети за здравеопазване. Различните процедури се покриват в различна степен от НЗОК.
- В момента има много дебати за ваксините. Могат ли хора, претърпели подобни операции, да се ваксинират?
- Действително ваксините са една от най- горещите теми за обществото в момента. Като съвременни лекари обаче ние вярваме в медицината на доказателствата. Доказателствата от всички проучвания с одобрените до момента ваксини сочат, че приложението им осигурява оптимален баланс между ползата и риска. Друг факт, който също би следвало да увеличи увереността ни в тяхната полза е, че в държавите с високо ваксинационно покритие постепенното отпадане на ограничителните мерки не доведе до покачване на случаите. В този смисъл
- ваксините представляват надеждно средство да върнем нормалността в начина си на живот
- този, с който бяхме свикнали и който вече оценяваме по съвсем различен начин, когато го загубихме.
- Как ще коментирате здравната култура на българина?
- За мен клишираният израз, че българинът има ниска здравна култура, не е актуален. Благодарение на целенасочените усилия на кардиологичната гилдия, най-вече в лицето на дружеството на кардиолозите в България и дружеството по интервенционална кардиология, се наблюдава постепенно увеличаване на заинтересоваността на българите спрямо здравословното им състояние. Насочените кампании, разясняващи правилния начин на живот, на хранене, откриване и следене на рисковите фактори като високо кръвно, високи стойностти на мазнините, кръвната захар, доведоха до значително ограмотяване не само на по-възрастните пациенти, но и на по-млади пациенти с повишен риск. Всичко това ни дава повод за гордост, тъй като вложените усилия водят до реални резултати, свързани с подобряване на здравословното състояние на българина.
- Увеличава ли се смъртността от инфаркти? За какви проблеми със сърцето трябва да следим?
- Благодарение на изключително успешната програма за развитие на инвазивната кардиология, проведена преди петнайсетина години, бе изградена мрежа от катетеризационни лаборатории, в които се провежда съвременното интервенционално лечение - най-ефикасно и безопасно. То се провежда 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Ето защо лесният и бърз достъп до това лечение заедно с повишаването на здравната култура и адекватно поведение при съответната симптоматика, ясният алгоритъм от страна на спешна помощ
- доведоха до значимо намаление на смъртността от миокардни инфаркти
Клиничните симптоми, които следва да бъдат алармиращи, са болка в сърдечната област, задух и лесна уморяемост. При появата им трябва да се търси консултация от общопрактикуващ лекар или кардиолог.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
