- "ПанЕвропа България" представи рисковите фактори за здравето и препоръки за намаляването на вредата от тях
Затлъстяване, тютюнопушене, употреба на алкохол, зависимост от модерните дигитални устройства – тези вредни феномени и тяхната ужасяваща роля върху живота на хората разглежда доклад на организацията „ПанЕвропа България“. Изследването бе представено от президентката на организацията Гергана Паси и от специалисти, участвали в изготвянето на документа.
Под заглавие "не(?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ" този качествено нов доклад показва рисковите фактори за здравето и дава препоръки за намаляването на вредата от тях. Целта е да се повиши информираността за вредните навици, като представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве, и предлага препоръки за намаляване на ефекта от тях. Изследването поставя в центъра на вниманието ценната възможност, която пост-ковид ерата предоставя сега за подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.
Гергана Паси посочи, че в отговор на лавинообразните кризи, с които се научихме да живеем - здравна, социална, икономическа, политическа, като че ли здравната отстъпва на другите, които изискват спешни решения днес и сега, независимо дали е войната в Украйна или неспособността да създаваме правителства. Тя обаче допълни, че без здравната тема, всички други трудно могат да намерят разрешение, защото няма решение на големите кризи без здраво общество.
Докладът е съставен от екип от утвърдени експерти от сферата на науката и икономиката. Целта е да се проучи и обясни на разбираем език защо България е в черната статистика на страните с най-голям брой смъртни случаи от ковид пандемията, както и от незаразни хронични заболявания.
Паси разясни, че вредните навици имат пандемичен мащаб. Става дума за навици, които са ясно изразени в българското общество и са свързани с нездравословното хранене, с прекомерната употреба на алкохол, с тютюнопушенето и с дигиталните зависимости. Специалистите се опитват да погледнат на тези проблеми през икономическия им (д)ефект и да разберат каква цена плаща обществото, като не се справя с тях превантивно. Невъзможността да разрешим тези проблеми изисква нови форми на създаване на политически и икономически решения, свързани с намаляване на вредното им въздействие.
Тя отбеляза, че това е покана за разговор към всички заинтересовани - политици, бизнес, общество. Паси допълни, че „ПанЕвропа България“ ще запознава с темата всеки министър на здравеопазването, независимо колко живот ще има правителството, в което е. Целта им е по този начин да поддържат темата гореща. Ще каним настоятелно бизнеса във всичките му разновидности да допринася за намаляването на вредите от тези рискови фактори, отбеляза още Гергана Паси.
Доц. Милена Георгиева, член на екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН, подчерта, че в доклада сериозно внимание се отделя на нездравословното хранене. По думите й храната е мощен епигенетичен модулатор, тъй като е източник не само на необходимите елементи за поддържане на нашето тяло и енергия, но и на тези активни биомолекули, които могат да променят изявата на нашата генетика.
По думите й основната цел на екипа е да опита да отговори, чрез мултидисциплинарен поглед, на въпроса защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави. Тя каза, че в ковид пандемията повечето от хората, които загубиха живота си, бяха със съпътстващи хронични незаразни заболявания. Според нея обаче това са заболявания, които днес могат да се контролират с промяна на начина на живот.
В доклада авторите се опитват да дадат отговор на въпроса за мерките и начините за намаляване на вредата от тези фактори, които влияят неблагоприятно върху здравето ни и правят това през светлината на молекулярната биология, генетиката и епигенетиката, на фармакологията и токсикологията, на психологията и здравната икономика.
Един от рисковите фактори, посочен в документа, е затлъстяването. Според доц. Георгиева много сериозен проблем в научните среди днес е т.нар. метазатлъстяване. Това е важен поглед върху наднорменото тегло като комплексен проблем, който е в резултат на всички рискови фактори, които се разглеждат и в този доклад - заседнал начин на живот, нездравословно хранене, дигитални зависимости, вредни навици като тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.
Специалистите разглеждат проблемите и през призмата на здравната икономика и как подобряването на здравето на човека се отразява и на икономическите разходи, на натоварването на медицинската система на обществото, дори на семейството.
Това, което постигаме с доклада, е да информираме за това какво е съдържанието на алкохол, какви са храните, какво е отношението на различните рискови фактори, за да може всеки информирано да направи избор за това как и по какъв начин да третира тялото си, каза още доц. Георгиева.
Според проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичния факултет на МУ-София, злоупотребата с алкохол несъмнено е огромен проблем. Алкохолът е една от причините за ножицата между мъжката и женската очаквана продължителност на живота в Източна Европа, допълни проф. Момеков.
Трябва да поговорим като общество дали алкохолът е цел на живота ни или по-скоро е един катализатор на добро настроение, каза той. Според него е въпрос на модулация на щастието да намерим начин да се забавляваме, без да си вредим - с по-малко алкохол можем да постигнем по-хубави резултати.
От доклада става ясно, че когато анализираме и сравняваме нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ (никотинзаместващи терапии), от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим. Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска - при НЗТ.
При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона. Подходите за намаляване на вредите включват лекарствено лечение, психологическа помощ, индивидуални и групови терапии; замяна на цигарите или другите изделия за пушене с различни форми на употреба на тютюн или никотин, при които не протича горене и излагането на токсични, канцерогенни или други вредни вещества е по-ниско; премахване на пасивното пушене за непушачите чрез замяната на пушенето с бездимни/негорими изделия, въвеждане на базирано на риска регулиране, маркетинг и етикетирането на продуктите, както и подходящи фискални мерки за различните видове продукти съобразно нивото на риска.
Психологът Детелина Стаменова говори за все по-сериозните проблеми с дигиталните устройства. Те не причиняват психични разстройства, но карат хората, които имат някакъв тип проблемни усещания в момента, да страдат по-силно. Стаменова посочи, че този феномен е особено актуален по отношение на децата. От големите и от тяхното поведение по повод създаваните у децата им навици за живот зависи как малките ще преминат във фазата на зрелостта си.
Проблемът с модерните устройства е подобен на този с храната - както има джънк храна, така има и джънк свободно време, което все повече употребяваме, каза Детелина Стаменова. Ние знаем, че ще има вредна храна, алкохол, екрани, въпросът е по какъв начин може да се помогне чрез регулации на обикновения гражданин да живее добре, каза психоложката. Тя смята, че работа на държавата и бизнеса е да създадат регулации или поне намаляване на нашето включване в мрежите.
Най-важният извод е това колко сме уязвими, когато сме сами, когато не общуваме с други хора, колко сме склонни на навици, които са по-скоро саморазрушителни. Увеличеното в световен мащаб пиене на алкохол, употребата на повече храна, воденето на заседнал начин на живот, провокиран до голяма степен от локдауните – имаше период, в който човек не можеше да ходи дори по парковете. Което доведе до прекомерната употреба на екрани, водеща много често до загуба на контакт дори с близки хора, разказа Стаменова. По думите й липсата на жив контакт с околните води до различни състояния, които биха могли да бъдат потенциално нарушаващи качеството на живот – усещането за самота, негативни състояния като депресия и тревожност.
Здравният икономист Аркади Шарков посочи, че състоянието на икономиката е пряко свързано с използването на различни по вид вредни стоки. Той допълни, че при предишната криза има пряка корелация между безработицата, ниския икономически ръст и употребата на тютюн и алкохолни изделия. Справянето с рискови фактори има сериозна икономическа цена. Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще след Ковид-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор, заяви Шарков.
Дори и преди пандемията България бе сред държавите членки на ЕС с най-негативни данни по отношение на продължителност на живота, предотвратима смъртност и DALYs (години, загубени в резултат на болест или преждевременна смърт). Научно обоснованите анализи на спектъра на риска от вредните поведения и подходите за намаляване на вредите от тях ще намалят и икономическата тежест, която имат за България.
Според доклада множество здравно-икономически проучвания потвърждават наличието на взаимовръзка между смъртността, заболеваемостта и икономическия растеж. Това се отразява на условията за устойчиво финансово развитие на дадена държава, включващо ръста на производителността, образованието, раждаемостта и др. Основните хронични заболявания, които подлагат на натиск здравното финансиране, са сърдечносъдовите, раковите и метаболитните – всички те, причинени от мултиплицирането на вредите от рисковите фактори.
Аркади Шарков даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70% - разходите за лечение. Друг пример е, че за преодоляване на последствията от тютюнопушенето здравните системи в отделните държави плащат между 0,1% и 1,1% от своя брутен вътрешен продукт, като тези разходи стигат до 2,5% от БВП. В България тази сума възлиза на над 500 млн. евро (само от тютюнопушенето).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
