Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения. Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Сърцето и дихателният орган са като скачени съдове
- Как да се справим с повишеното налягане в малкия кръг на кръвообращението
Всички в България сме чували за хипертонията. Това е обикновеното "високо кръвно" или дори просто "кръвното", което девет от десет души над определена възраст лекуват с едно или повече хапчета. Освен този вид "високо кръвно" обаче, съществуват още два: порталната хипертония, на която сега няма да се спираме и белодробната артериална хипертнония, често наричана на медицински език пулмонална.
Тя представлява повишено налягане в системата на белодробното кръвообръщение. Преди да се впуснем в медицинските подробности относно това защо и как се получава, до какво води и как се лекува, иска ми се да се спрем на въпроса
в каква посока тече кръвта в тялото
и от къде минава през сърдечните кухини.
Всички вени с изключение на белодробните в крайна сметка се вливат в дясното предсърдие. Оттам кръвта отива в дясната камера, преминавайки през трикуспидалната клапа. Името й буквално означава "клапата с три платна". От дясната камера кръвта преминава през пулмоналната (сиреч белодробната) клапа и отива в белодробната артерия. Венозната кръв в тялото е събрала всичкия въглероден диоксид и си е отдала кислорода. Следователно тя трябва да отиде в белия дроб и там да се насити с кислород. Това и става.
После по белодробните вени, тя се връща в сърцето, вече наситена с кислород. Събира се в лявото предсърдие и оттам през митралната клапа отива в лявата камера. Митралната клапа е с две платна, които приличат на високата шапка, която носи папата в Рим. Тази шапка се казва митра и оттам и клапата са я кръстили митрална. От лявата камера, кръвта напуска сърцето, преминавайки през аортната клапа в аортата и оттам - по цялото тяло. Вените я събират, връщат я в дясното предсърдие и този непрестанен цикъл се повтаря, докато човек е жив.
От горното описание виждаме, че кръвта се движи по два последователно свързани кръга: един голям, наречен още системен и един малък или белодробен. Връзката между тях се осъществява в сърцето, а сърдечните клапи осигуряват това
кръвта да се движи само в една посока
За артериалното налягане в големия кръг всички знаем. Трябва да е 120/80 мм живачен стълб по препоръките на Световната здравна организация. Но как стои въпросът с налягането в малкия кръг?
По ред причини то е с доста по-ниска нормална стойност: само 20 мм живачен стълб и ние даже не си правим труда да гледаме горна и долна граница. Покачи ли се над 25, вече говорим за пулмонална хипертония.
Това състояние изобщо не е рядко. Причината да не е толкова известно сред обикновените хора е, че не разполагаме с домашен метод за неговото измерване.
Защо това налягане изобщо трябва да ни интересува? На първо място, много от симптомите на сърдечните заболявания се дължат именно на него и то стои в основата на много механизми, по които тези заболявания се влашават.
Почти не мога да се сетя за сърдечна недостатъчност, която да не протича с повишаване на налягането в малкия кръг. Всяка сърдечна слабост, не достатъчно добро затваряне или отваряне на митралната или аортната клапа, всичко това води до застой на кръв в белодробното кръвообращение и оттам до повишаване на налягането. Това смущава обмена на газове и води до характерното за сърдечната недостатъчност чувство на задух.
Отделна причина за повишено налягане в белодробната артерия, е белодробната емболия -
откъсване на тромб
образувал се в някоя от вените и достигането му до белодробното кръвообращение. Най-честото място, където се образуват подобни тромби са дълбоките вени на долните крайници.
Белодробната емболия сама по себе си е опасно, животозастрашаващо състояние. Но дори в случаите, когато тя е по-лека и пациентът оцелее, тя може да доведе до развитието на хронична белодробна хипертония.
Хроничните заболявания на белия дроб водят до фиброза на тъканите, която също повишава налягането в пулмоналната артерия. Дори сърцето да е изначално здраво, описаните процеси водят до заболяване - т.нар. хронично белодробно сърце.
Съществува и идиопатична белодробна хипертония, която се дължи на фиброза на белодробната артерия с неясен произход. Изобщо, във всички случаи, в които ползваме думата "идиопатична", това означава, че ние не знаем от какво се причинява съответното състояние.
Че един пациент може да страда от белодробна хипертония, ние заподозираме, когато той се оплаче от задух. Това е симптом, който белият дроб и сърцето споделят. Така че, дори не се налага специално да изключваме белодробни причини за задуха преди да тръгнем да проверяваме състоянието на сърцето. Обикновено ги изследваме едновременно. Плюс това двете групи причини са достатъчно чести сами по себе си, за да не се изключват взаимно. Дори напротив, както вече видяхме, белодробните и сърдечните страдания са склонни да се причиняват едни други. Това имам предвид като казвам, че двата органа са като скачени съдове. Няма как да боледува единият без това да даде отражение и в другия. Самото
белодробно налягане се преценява косвено
с помощта на ехокардиография. На един хубав, съвременен апарат добрият ехографист може с голяма точност да определи стойностите на пулмоналното налягане. Методът е комфортен за пациента и дава достатъчно добра информация.
Съществува и директен метод за измерване, при който с тънък катетър се влиза директно в белодробната артерия. Това вече предполага болничен престой, проникване във вена, през която да се достигне до сърцето и съответно до там, където трябва налягането да се премери. От гледна точка на пациента, преживяването е като при коронарография. Измереното по този метод налягане е най-точно. По тази причина той се прилага в случаите, когато трябва да се прецени дали пациентът е подходящ за сърдечна операция. Също така дава възможност да се прецени доколко са напреднали измененията в белодробното кръвообращение, причинени от дълготрайно провишеното налягане.
Що се отнася до лечението на белодробната хипертония, когато тя е причинена от сърдечна недостатъчност, лечението на основната причина, ако това се случи навреме, води до спадане и на пулмоналното налягане. Ако обаче състоянието на повишено налягане е продължило твърде дълго,
настъпват необратими изменения
в белодробните съдове. Когато причината е белодробна емболия, съществува кардиохирургична операция, при която тромбите се изваждат от белодробната артерия и състоянието на пациентите се облекчава. Разбира се, тряба да се вземат мерки и за това да не се получават нови тласъци на емболията.
Сред медикаментите, които се ползват за понижаване на налягането в белодробната артерия, си заслужава да споменем виаграта. Това не е печатна грешка. Виаграта действително е способна да отпусне стената на белодробните съдове и по този начин да понижи налягането в тях. Всъщност, тя с тази цел е била измислена. Просто в един момент страничният й ефект да причинява ерекция се е оказал много по-ценен в маркетингово отношение. Иначе, венозната й форма и до днес се използва за лечение на белодробна хипертония, особено когато тя е остро настъпила.
Състоянието, на което е посветена днешната ми статия не осигурява много възможности за даване на здравни съвети. Белодробната артериална хипертония е
синдром, който се открива и лекува в болница
Стига ни да знаем, че съществува и такова състояние, да ходим редовно на профилактични прегледи и във всички случаи на задух, да не чакаме "да си ни мине самичко", а активно да търсим лекарска помощ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
