Chlamydia pneumoniae но­си сър­деч­ни проб­ле­ми

На­ли­чи­е­то на опас­на­та бак­те­рия е пър­ви­ят сиг­нал за ко­ро­на­рен син­дром

Chlamydia pneumoniae но­си сър­деч­ни проб­ле­ми | StandartNews.com
На­ли­чи­е­то на опас­на­та бак­те­рия е пър­ви­ят сиг­нал за ко­ро­на­рен син­дром

"Съ­е­ди­не­ни­е­то пра­ви си­ла­та"! С те­зи ду­ми ще се опи­та­ме да на­пом­ним как всъщ­ност бъл­гар­ски­ят на­род е ус­пял да съх­ра­ни се­бе си и те­ри­то­ри­я­та си ве­ко­ве на­ред. Кол­ко­то и ба­нал­но да зву­чи имен­но бла­го­да­ре­ние на об­щи­те уси­лия на на­ши­те пра­де­ди, днес ние съ­щес­тву­ва­ме все още ка­то на­ция. Ма­кар към днеш­на­та да­та тя да е зап­ла­ше­на от из­чез­ва­не за­ра­ди ши­ре­ща­та се де­мог­раф­ска кри­за, по­ро­де­на от не­до­и­мък и куп дру­ги оп­рав­да­ния. Да, на­ис­ти­на жи­во­тът е скъп -как­то в пре­но­сен, та­ка и в бук­ва­лен сми­съл. Той е ка­то мал­ко де­те, ко­е­то пос­то­ян­но тряб­ва да наб­лю­да­ваш и об­гриж­ваш, за да бъ­деш си­гу­рен, че един ден уси­ли­я­та ти ня­ма да бъ­дат нап­раз­ни. За жа­лост оба­че, ние от го­ди­ни на­сам

спрях­ме да це­ним то­ва, ко­е­то ос­та­ва не­ви­ди­мо за око­то

Пос­то­ян­но си пов­та­ря­ме: "да сме жи­ви и здра­ви, пък всич­ко ос­та­на­ло ще се на­ре­ди", но и те­зи ду­ми, как­то и де­ви­зът на ми­ла­та ни ро­ди­на от­дав­на са из­праз­не­ни от съ­дър­жа­ние. Прос­то пов­та­ря­ме ед­на за­у­че­на фра­за, в ко­я­то по ни­що не ли­чи, че вяр­ва­ме. Друг е въп­ро­сът, че ние до­ри на се­бе си ня­ма­ме вя­ра ве­че, та ка­мо ли на не­що или ня­кой друг. Но то­ва не е но­ви­на, как­то и ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия, свър­за­ни с вну­ши­тел­ни­те ду­ми, ко­и­то вдъх­ват при­лив на енер­гия у мал­ци­на. Пър­во пос­та­ве­ни на фа­са­да­та на ем­бле­ма­тич­но­то На­род­но съб­ра­ние, след вре­ме про­ме­не­ни с "В еди­не­ни­е­то е си­ла­та". Пос­ле от­но­во вър­на­ти в пър­вия си ва­ри­ант, но пък го­ди­ни по-къс­но, след 1948 г. окон­ча­тел­но пре­мах­на­ти от Кон­сти­ту­ци­я­та, но ос­та­ве­ни вър­ху сгра­да­та, по­на­ся­ща в го­ди­ни­те все­об­що­то не­до­вол­ство. Чак през 1991 г. де­ви­зът е въз­ста­но­вен, та и на­ши­те де­ца да чу­ят за не­го. Ця­ла­та та­зи ка­ка­фо­ния, при­ли­ча­ща на "иди ми, дой­ди ми" е дос­та­тъч­но по­ка­за­тел­на. Да не мо­жеш да ре­шиш съд­ба­та на три ду­ми в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия в ни­ка­къв слу­чай не сим­вол на еди­не­ние! По-ско­ро на точ­но об­рат­но­то.

Ло­шо­то е, че то­зи по­ве­ден­чес­ки ма­ни­ер из­глеж­да ня­как ге­не­тич­но се е пре­не­съл в бъ­де­ще­то по­ко­ле­ние и не­из­мен­но при­със­тва във все­ки ас­пект от жи­во­та. До­ри, ко­га­то ста­ва ду­ма за уж най-цен­но­то, здра­ве­то. Днес ще се ле­ку­вам, ут­ре - не, в дру­ги ден - ина­че. В ре­зул­тат, на ко­е­то про­дъл­жа­ва­ме да дър­жим ан­ти­ре­кор­да на най-бол­на­та на­ция в све­то­вен ма­щаб.

Ин­фар­кти­те и ин­сул­ти­те от­дав­на не ча­кат да под­ми­неш 60 г., че да те уда­рят

Но за па­да­не­то на въз­рас­то­ва­та гра­ни­ца кон­крет­но при те­зи ди­аг­но­зи, от­дав­на ви­нов­ни­кът не е един. По прин­цип дъл­го вре­ме се счи­та­ше, че зас­то­е­ли­ят на­чин на жи­вот, неп­ра­вил­но под­бра­но­то ме­ню, не­о­бос­но­ва­ни­ят при­ем на ле­кар­ства са сред ос­нов­ни­те при­чи­ни, ко­и­то про­во­ки­рат по­я­ва­та на теж­ки­те ди­аг­но­зи. А на­ли­чи­е­то на бо­лес­тот­вор­ни мик­ро­ор­га­низ­ми ня­как упо­ри­то се от­хвър­ля­ше ка­то пред­вес­тник на ин­фар­кта, смя­тай­ки, че ня­ма как да има връз­ка меж­ду ед­но­то и дру­го­то. Но все тряб­ва да съ­щес­тву­ва об­яс­не­ние, за­що тол­ко­ва мла­ди хо­ра пре­жи­вя­ват със­то­я­ние, уж ха­рак­тер­но за въз­рас­тен ор­га­ни­зъм. Ис­ти­на­та за по­я­ва­та на то­ва пре­меж­дие се крие в чо­веш­ка­та мик­ро­би­о­та, и по - спе­ци­ал­но, та­зи на об­ра­зу­ва­ли­те се ко­ро­нар­ни пла­ки. Факт, а не прос­то пред­по­ло­же­ние, опо­вес­те­но и на таз­го­диш­ния Све­то­вен кон­грес по кар­ди­о­ло­гия.

За раз­ли­ка от чрев­ни­те бак­те­рии, те­зи в ко­ро­нар­ни­те пла­ки при­те­жа­ват про­въз­па­ли­те­лен ха­рак­тер

При про­ве­де­но про­уч­ва­не сред вну­ши­те­лен брой па­ци­ен­ти с ос­тър ко­ро­на­рен син­дром се ус­та­но­вя­ва, че пла­ки­те съ­дър­жат ос­нов­но бак­те­рии с про­въз­па­ли­тел­ни фе­но­ти­по­ве, при­над­ле­жа­щи към ро­да Про­те­о­бак­те­рии и Ак­ти­но­бак­те­рии. Имен­но за­дър­жа­не­то на про­въз­па­ли­тел­ни па­то­ге­ни в ате­рос­кле­ро­тич­ни­те пла­ки, про­во­ки­ра въз­па­ли­те­лен от­го­вор, во­дещ до раз­къс­ва­не на пла­ка­та с пос­лед­ващ жи­во­то­зас­тра­ша­ващ из­ход. Ос­вен то­ва, хо­ра­та с ос­тър ко­ро­на­рен син­дром имат по­ве­че пред­ста­ви­те­ли на Firmicutes и Fusobacteria, до­ка­то Bacteroidetes и Proteobacteria са по-мно­гоб­рой­ни при те­зи със ста­бил­на сте­но­кар­дия.

По прин­цип, от­дав­на из­вес­тен факт е, че раз­ви­ти­е­то на ко­ро­нар­на бо­лест на сър­це­то е свър­за­на с на­ли­чи­е­то на бак­те­рии. Тъй ка­то са мно­го гъв­ка­ви и адап­тив­ни към раз­лич­на сре­да, те съв­сем спо­кой­но мо­гат да рас­тат и в кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, ко­е­то доп­ри­на­ся за по­я­ва­та на сър­деч­ни за­бо­ля­ва­ния, бло­ки­рай­ки ко­ро­нар­ни­те ар­те­рии, дос­та­вя­щи кръв към сър­це­то.

Един дос­та чес­то сре­щан пред­ста­ви­тел на па­то­ген­ния свят, от­кри­ван не­кол­кок­рат­но в ар­те­ри­ал­ни пла­ки, е Chlamydia pneumoniae. По-ин­те­рес­но­то е, че в про­це­са на съ­би­ра­не на дан­ни, с цел ус­та­но­вя­ва­не на бо­лес­тот­вор­ния про­во­ка­тор се оказ­ва, че до трий­сет­го­диш­на въз­раст поч­ти по­ло­ви­на­та от въз­рас­тно­то на­се­ле­ние има ан­ти­те­ла към спо­ме­на­тия бо­лес­тот­во­рен ор­га­ни­зъм, ко­е­то до­каз­ва ран­на ин­фек­ция с бак­те­ри­я­та. Ма­кар и все още да не е яс­но кое е пър­во - ко­кош­ка­та или яй­це­то, в кон­крет­ния слу­чай, да­ли ин­фек­ци­я­та с C. pneumoniae ув­реж­да кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве или пов­ре­де­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве са за­ра­зе­ни с бак­те­ри­я­та, без­спор­но е ус­та­но­ве­но, че

ин­фек­ци­и­те с C. pneumoniae са клю­чов фак­тор при раз­ви­ти­е­то за сър­деч­ни за­бо­ля­ва­ния

И то в пъ­ти по-го­лям от­кол­ко­то зло­у­пот­ре­ба­та с ал­ко­хол и то­тюн. То­ва об­яс­ня­ва и за­що мно­го хо­ра пре­жи­ве­ли ин­фар­кт или ин­султ са от­но­во по­ко­се­ни мно­гок­рат­но от тях. Но на­пъл­но ес­тес­тве­но е, ко­га­то чо­век е тръш­нат от жи­во­то­зас­тра­ша­ва­що със­то­я­ние, на пър­во мяс­то е да се ока­же нав­ре­мен­на по­мощ, ко­я­то да го вър­не об­рат­но към жи­во­та. Но при нея ня­ма вре­ме за гу­бе­не, ко­е­то на прак­ти­ка из­ключ­ва про­веж­да­не­то на по-спе­ци­фич­ни из­след­ва­ния. Но с връ­ща­не­то на чо­ве­ка в све­та на жи­ви­те бор­ба­та не прик­люч­ва. Тя про­дъл­жа­ва, за да га­ран­ти­ра пре­би­ва­ва­не­то му в не­го. То­ва оз­на­ча­ва ле­че­ние, от ко­е­то не­из­мен­на част да бъ­де ху­ле­ния ан­ти­би­о­тик, спа­сил сто­ти­ци хи­ля­ди чо­веш­ки жи­во­ти. И тъй ка­то сме на­яс­но, че по­доб­но твър­де­ние би раз­гне­ви­ло под­дръж­ни­ци­те на при­род­но­то це­ле­не, ко­е­то не­съм­не­но е до­ка­за­ло спо­соб­нос­ти­те си, ще ка­жем са­мо, че пе­ни­ци­ли­нът е спа­сил меж­ду 80 000 000 до 200 000 000 жи­во­та, ка­то по го­ле­мия про­цент при­над­ле­жи на пос­тра­да­ли­те по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на. А, за да пред­па­зим хо­ра­та от пог­реш­но­то раз­би­ра­не, че мо­гат да при­ла­гат ле­кар­стве­ни пре­па­ра­ти за щя­ло и не­щя­ло, че да­же и без раз­ре­ше­ни­е­то на ле­кар ще ка­жем, че

ан­ти­би­о­ти­ци­те спа­ся­ват жи­во­ти, но зло­у­пот­ре­ба­та им мо­же да до­ве­де до об­ра­тен ефект

не по- мал­ко опа­сен от за­бо­ля­ва­не­то, ко­е­то се ле­ку­ват. Един от тях е свръх­ре­зис­тен­тнос­тта. То­зи проб­лем, за кой­то ле­ка­ри­те по цял свят алар­ми­ра­ха мно­го пре­ди са по­я­ви, днес се оказ­ва пре­пъ­ни ка­мък в ле­че­ни­е­то, за­що­то да­де на обик­но­ве­ни­те па­то­ге­ни свръх си­ли. Нап­ри­мер, Salmonella typhi - бак­те­рия, ко­я­то е от­го­вор­на за по­я­ва­та на ко­рем­ния тиф. С нея чо­век се за­ра­зя­ва чрез пог­лъ­ща­не на кон­та­ми­ни­ра­на хра­на или во­да, как­то и по фе­кал­но-ора­лен път. Ха­рак­тер­но за на­ча­ло­то на за­бо­ля­ва­не­то е по­я­ва­та на въз­па­ле­ние в Па­йе­ро­ви­те пла­ки на чер­во­то. На по-къ­сен етап за­поч­ва и

пос­те­пен­но­то офор­мя­не на ти­пич­ни­те за ти­фа яз­ви

Наб­лю­да­ват се и про­ме­ни в лим­фна­та сис­те­ма. Тъй ка­то, по­пад­нал в тя­ло­то, мик­ро­ор­га­низ­мът за­поч­ва да се реп­ли­ки­ра, той мо­же да дос­тиг­не мак­ро­фа­ги­те на чер­ния дроб, да­ла­ка и кос­тния мо­зък. Salmonella typhi мо­же до­ри да се кул­ти­ви­ра от кос­тен мо­зък до­ри след за­поч­ва­не на ан­ти­мик­роб­на те­ра­пия (до­ка­за­тел­ство за упо­ри­тос­тта й). Ин­ку­ба­ци­он­ни­ят пе­ри­од на за­бо­ля­ва­не­то мо­же да трае в рам­ки­те ня­кол­ко сед­ми­ци, ка­то сим­пто­ми­те през то­ва вре­ме включ­ват тем­пе­ра­ту­ра, лес­на умо­ря­е­мост, за­гу­ба на апе­тит, гла­во­бо­лие. Ези­кът е сил­но об­ло­жен, а по ли­га­ви­ци­те на ус­та­та се офор­мят мал­ки яз­ви. Мно­го е важ­но при то­ва за­бо­ля­ва­не да се взе­ме пред­вид фак­та, че ос­вен бол­ния и здрав чо­век мо­же да бъ­де но­си­тел на за­ра­за­та, ко­я­то да ос­та­не в ор­га­низ­ма за цял жи­вот. Въп­ре­ки та­зи осо­бе­ност, със­то­я­ни­е­то под­ле­жи на ле­че­ние, ма­кар и дос­та про­дъл­жи­тел­но.

Но как­то каз­ва Ар­тър Хей­ли: "Ако не се пре­да­деш, в края на кра­и­ща­та мо­же и да по­бе­диш"!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай