"Ако си простил на някого, значи с него е свършено". Мисъл на най-великия за всички времена Зигмунд Фройд. Човекът, който и до ден днешен не може да бъде надминат по отношение владеенето дълбините на човешката психика. Много малко хора могат да разберат защо в мозъка на човек се въртят разни мисли – добри и лоши. И защо почти винаги преобладават „черните" мисли.
Човешката психика е била и е обект на множество научни изследвания. Например синдромът "Труман", който се определя като състояние, при което човек искрено вярва, че животът му е част от риалити шоу. А като гледаме какво се случва в нашето ежедневие това наистина се оказва една жестока реалност. Въпросното състояние се открива от американски психолози през 2008 г. и добива доста широка популярност, тъй като е наименувано на едноименния филм „Шоуто на Труман" на Питър Уиър, чиито сюжет няма да разказваме. Единствено ще споменем, че наистина усещането от това да разбереш, че си част от грандиозен и изкусно дирижиран спектакъл далеч не е приятно.
И благодарение на точно такива сценарии много добри и работливи български професионалисти решават да напуснат родината си. А след време дори и през ум не им минава да се завърнат, защото евентуално прекосяване на българската граница би събудило болезнения спомен. И тогава как ще накараме всички тези огорчени люде да преглътнат обидата и болката и да се завърнат по родните си места? Запомнете, че обидата е много силно оръжие, което в някои случаи дори има силата да отнема човешки животи. Но това зависи изцяло от психиката на индивида. И тъй като предстои един от най-светлите християнски празници Гергьовден няма как да не споменем едно послание, записано в Библията, а именно: „Не бъдете овчедушни".
Това ще се опитаме да го преведем на малко по-съвременен език. И ще звучи така: на агресията не е задължително да се отвръща с агресия, на обидата с обида, но това съсвсем не означава, че трябва да преглъщаме стоически всяка несправедливост, с която се сблъскваме в живота. Колкото повече свеждаме глава пред неправдата, толкова повече й разрешаваме да си прави каквото иска. Като в един момент се стига до положението, че дори и да дадем сигнал за отпор, той просто не се забелязва, а и няма никакво значение.
И така пак се връщаме на темата за изстрадалите и избягалите да търсят спасение души. Разбира се отново визираме българското лекарско съсловие, което се очертава като „изчезващ биологичен вид". Къде успешно, къде не, то се замества от „вносни" специалисти. Много е интересно дали и тях ще имаме смелост да упрекваме, обиждаме и шамаросваме? И още нещо, на какъв език ще се разберем с тези прекрасни професионалисти? Май сме забравили, че целокупното българско болнаво население не се слави с полиглотски качества. В света, където властват болестите и катаклизмите, ние не можем да си позволим лукса да оставаме без квалифицирани кадри. И въобще да се лишаваме от хора, които имат искреното желание да помагат и да бъдат от полза на обществото.
Но уви правим точно обратното, вярвайки, че някой от някъде ще дойде да ни спаси, когато имаме нужда. За жалост това рядко се случва. А ние се озоваваме в поредната патова ситуация, в която не само, че не можем да разчитаме на чужда подкрепа, но и на своята собствена. За тази какфония рецепта за спасение няма да давам, не заради друго, ами защото се казва, че: „обикновено хората с най-добри съвети са тези с най-много проблеми". По този повод нека всеки сам прецени с какво може да допринесе за създаването на здравомислещо и функциониращо общество в България. Като следва да се отбележи, че към момента лекарите са скромна част от людете, които са дали своя принос за тази почти загубена кауза. И то не само със съвети, но и с действия. Нищо, че същите често са недооценени, неразбрани и сведени от недоволните до пошло шарлатанство.
Та така лека полека с годините се насади безверието на болните към българския лекар. Само, че то рефлектира не с такава сила върху лекуващите, колкото върху страдащите. Никой няма право да отнема надеждата на нуждаещия се от помощ.
Въпрос 1: Колко е опасна пулмоналната хипертония ?
Късна диагноза застрашава живота
Как ли биха се почувствали онези 25 милиона души, „попаднали в лапите" на пулмоналната хипертония (ПХ), ако им се отнеме вярата, че могат да се излекуват. За щастие у нас бройката на засегантите от заболяването е едва около 125 човека, но това не означава, че трябва да се неглижира страданието им. Пулмоналната хипертония е описана за първи път през 1891 г. от Ernst von Romberg. To спада към така наречените редки болести, като предизвиква стесняване на кръвоносните съдове в белите дробове. Тук отново се сблъскваме с вече превърналия се в традиция момент - твърде късно поставяне на диагноза, поради неспецифичните симптоми на ПХ. Освен всичко друго се случва и неразпознаване или игнориране на оплакванията на заболелите.
Разпознават се пет форми на болестта, като всяка една от тях е бързо прогресираща, поради което може не само да инзвалидизира индивида, но и да застраши в буквален смисъл живота му. Характерно е прогресивно увеличаване на пулмоналното съдово съпротивление, което от своя страна води до сърдечна слабост и преждевременна смърт. Пулмоналната артериална хипертония освен, че е рядък вид, може да бъде хронична. Тя бива и идиопатична – тоест възниква без видима причина, но би могла да бъде свързана и с вродена сърдечна недостатъчност, болест на съединителната тъкан, вродени системно-пулмонални шънтове, портална хипертония, както и други заболявания. Но това, което неминуемо се наблюдава са изменения, настъпващи в белодробната микроциркулация. Пулмоналната хипертония се определя като средно пулмонално налягане над 25 mmHg в покой или над 30 mmHg при физическо усилие. Белодробната аретериална хипертония често се свързва със заболявания, предизвикани от употреба на наркотици и токсини, тиреоидни разстройства, глиогенози, болест на Гоше, наследствена хеморагична телеангиектазия, хемоглобинопатии, миелопролифератив/ни заболявания, спленектомия.
Както забелязвате на фона на всичко останало, отново се сблъскваме с ефекта, който токсините имат върху организма. Ще добавим само, че силата на пораженията строго зависят от какъв тип патоген или вещество продуцират токсина. Съществува също така и пулмонарна хипертония с лявокамерна недостатъчност. Тук причината е нарушение, засягащо лявата страна на сърцето. В това число влизат подържане на високи стойности на кръвното налягане, както и аномалия на митралната клапа. Счита се, че лявостранната сърдечна недостатъчност е сред най-често срещаните причини за белодробната хипертония. Друг вид, който различаваме е наблюдаването на пулмонарана хипертония с белодробно заболяване като ХОББ или пък такова свързано със съня (нощна диспнея). Същото би могло да бъде и резултат от болести, произтичащи от увредена белодробна тъкан.
Състоянието хипоксемия също е подвид на ПХ. То представлява понижено съдържание на кислород в кръвта, което пък е предпоставка за развитие на хипоксия. Хипоксемията е остра и хронична. А при симптомите наблюдаваме цианоза - оцветяване на кожата и видимите лигавици в синкав цвят, учестена сърдечна дейност (тахикардия), понижено кръвно налягане, загуба на съзнание, полицитемия (увеличено съдържание на еритроцитите) и т.н. За хроничната тромбоемболична белодробна хипертония причината са формиране на тромби в белите дробове или пък нарушение на съсирването на кръвта.
Въпрос 2. Кои са симптомите за пулмонална хипертония ?
Спешно на преглед при постоянна умора и недостиг на въздух
Когато се сблъскаме с пулмонална хипертония, която е резултат от неясни или многобройни други причини е много важно да изясним общата клинична картина. На фокус тук попадат заболявания на кръвта, бъбречни заболявания, нарушение на обмяната на веществата и други системни болестни състояния. Всички по-горе изброени изискват адекватна лекарска намеса особено при зачестяване на следните признаци: постоянна умора, болки в гърдите, сърцебиене, повишен пулс, недостиг на въздух, замаяност, припадъци, подуване на долните крайници, цианоза и прочие. Но както е казал знамениетият Петър Дънов: „От каквато и болест да страдате търсете помощ в дълбокото дишане. Дишайте и пейте на болките си".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
