- Счита се за важен признак на тежък бактериален сепсис, причинен от патогените Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Neisseria meningitidis.
"Възрастта не носи мъдрост. Често тя просто преобразува простата глупост в помпозна самозаблуда". Това е споделил приживе писателят Робърт Хайнлайн, чието творчество е познато на любителите на научната фантастика, на която е наричан доайен. Но думите, които е казал, далеч не звучат да са плод на богато въображение. Те по-скоро са израз на реалността, с която всеки един от нас се сблъсква, когато излезе от измисления сват, който сам си е създал.
Човек винаги си е мислел, че с годините хората стават по-разумни и с различен поглед към ежедневието. И това може би е така, защото се предполага, че житейският опит те учи. Уви, той не е гаранция, че човек ще промени нрави, мислене, поведение, просто защото при някои каквото и да се случи, те винаги се връщат към старите порядки. Те най-трудно се изкореняват и срещу тях се оказват непосилни дори и най-големите провали. Ние, хората, съвсем естествено се страхуваме най-много от тях. А за да ги избегнем, прибягваме до, меко казано, ексцентрични подходи, носещи след себе си главоболия.
В този контекст човек обикновено се сеща за великата поговорка: "от опит глава не боли", което далеч не е изглежда да е така. Всичко зависи от това какво има тази глава и не на последно място, какъв точно е опитът. Защото нездравият такъв докарва неприятности. Особено когато се касае за здраве. При него наистина следва много внимателно да се преценява по какъв точно начин искаме да разберем реалната му "стойност". А тя, за жалост, се оценява винаги, когато го загубим. Това звучи тривиално и изтъркано, но всеки, който лепва тези определения, разбира истинския им смисъл при сблъсъка със страданието. Повечето от нас гледат на "нещата" от високо, защото са над тях. И така, докато не се озоват под чертата. От там изгледът е коренно различен, а перспективите трудно подлежат на разгадаване.
Не е лесно да се предвиди и ходът на заболяванията, които по някаква причина са тлеели в организма прекалено дълго време. От една страна в тази категория попадат така наречените "скрити" диагнози. Те са особено коварни, тъй като докато се покажат на бял свят, могат да минат месеци, даже и години. Между другото, повечето от тях са се развивали именно прекалено дълго време. През него, разбира се, организмът е изпращал различни сигнали под формата на симптоми, но тяхното временно потушаване е създавало лъжливото впечатление, че проблемът е преодолян.
Много често хората допускат грешката да реагират на даден симптом по собствено усмотрение, мислейки, че той не представлява риск. И, естествено, не всяка болежка може да се приема за опасна за тялото. Но вниманието следва да се изостри, когато тя започне да зачестява. Обикновено това е сигнал за вече оформил се здравословен проблем. Точно поради тази причина е за добро да се потърси мнението на специалист. То може да ни спести много ходене по мъките.
На такова са подложени хората, страдащи от така наречената хипогликемия. На по приемлив език това е диагнозата за ниска кръвна захар. По принцип логиката на много от нас насочва към разсъждението, че това е по-добрият вариант спрямо високата, което е изключително погрешно. Безспорно, диабетът е заболяване, съпътстващо за цял живот и водещо до редица усложнения, някои от които животозастрашаващи.
Хипогликемията обаче също е изключително рисково състояние. Тя кара организма да страда от постоянна умора и отпадналост поради простата причина, че глюкозата е един от основните източници на енергия за тялото. Често е и страничен ефект на лечението на диабета. Другата причина, която обяснява защо е важно всяко болестно състояние да се проследява и терапевтира от специалист, а лични решения, базирани на липсата на достатъчно познания, да не се вземат.
Хипогликемията настъпва, когато нивото на кръвната захар (глюкоза) падне твърде ниско, което възпрепятства правилното поддържане на телесните функции от организма. Има няколко причини, поради които това може да се случи. Една от тях е сбърканите хранителни навици.
Хипогликемията може да възникне при недохранване и гладуване. Когато организмът не получава достатъчно количество храна, запасите от гликоген, от които тялото се нуждае, за да произведе глюкоза, се изразходват. От друга страна тя може да се появи и след определени хранения. Например при липса на такива през по-голямата част от деня и компенсирането им с голямо количество храна води до бързо и разко покачване на кръвната захар, която след като премине този пик, изведнъж се понижава. Този тип хипогликемия, наречена реактивна хипогликемия или постпрандиална хипогликемия, може да възникне при хора, които имат заболявания на стомашно-чревния тракт, които пречат на обичайните функции на стомаха.
За ниската кръвна захар не рядко виновници са инфекциите, причиняващи тежки чернодробни заболявания (хепатит), бъбречни и сърдечни такива. Добре известно е, че именно инфекциозните процеси в организма отговарят за компрометирането на неговите функции, в това число и правилното изразходване на глюкозата и производството на хормона инсулин. Поради причината, че тялото представлява сложен механизъм от взаимосвързани процеси, нарушаването само на един води до поредица от бъгове по веригата. От друга страна клетките в организма се нуждаят от своя жизнен ресурс, за да се развиват правилно и съответно да оцеляват. Хипогликемията в този случай също повлиява качеството на клетките в негативен аспект. Така се появяват и някои от следните клинични признаци - треперене, главоболие, изпотяване, нарушен пулс и сърдечен ритъм, придружени от гадене, замаяност, проблеми с концентрацията, изтръпване в областта на лицето и устните. При по-тежки форми на състоянието се наблюдават оплаквания като загуба на координация, неясна реч, замъглено зрение. В крайните такива има риск от загуба на съзнание и гърчове.
Хипогликемията се счита за важен признак на тежък бактериален сепсис, причинен от капсулираните патогени Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Neisseria meningitidis. И трите микроорганизма са достатъчно опасни само по себе си, но N. meningitidis е изключително рисков. Това е патогенът, причинител на менингита. Диагнозата, описваща възпалението на мозъчните обвивки. За предпазването от този патоген е важно да се знае, че той се предава основно по въздушно-капков път (чрез слюнка и респираторни секрети), което оправдава поставянето на ръка или кърпа пред устата при кихане и кашляне. Също така инфектирането с него може да се случи и при целувка, и споделяне на източник на вода.
Интересно за тази бактерия е, че е в състояние да инфектира организма и посредством орални ласки, а при мъжете провокира и уретрит. Диагноза, за която биха били обвинени редица патогенни микроорганизми, причиняващи инфекции на пикочо-половата система. Поради причниата, че тя е характерна за мозъка, трудно би се направила връзка със болестни състояния, локализирани на други места в тялото.
Ето как се появява поредното доказателство за силата на миграционните процеси при бактериите, които отдавна спряха да признават граници. Все пак, както гласи една латинска сентенция: "Заблудата не е нещо дълготрайно" - "Simulatum nihil diuturnum"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
