За холестерола напоследък се говори все по-често като за бич за съвременното човечество. Едва ли има човек, който да не знае, че повишените му нива в кръвта са рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това съществуват и доста митове за това как трябва да се храним или да не се храним, за да се опазим от инсулт. "Стандарт" предлага на вашето внимание някои от най-разпространените заблуди и ги оборва с експертни мнения.
1. Всеки холестерол означава "лош"
Първият от тях е, че повишен общ холестерол винаги означава "лош холестерол".
В действителност холестеролът е важен компонент, който участва в структурата на нашите клетки и в производството на важни хормони в организма. Той се транспортира с помощта на специални молекули, наречени липопротеини. Тези от тях, които са с ниска плътност (LDL) съдържат повече холестерол и по-малко протеини. За да се "освободят" от свръхтовара си, те пренасят и струпват холестерола по стените на съдовете. По този начин се образуват така наречените атероматозни плаки, които стесняват и могат напълно да запушат лумена на съдовете. Именно те са популярни с името "лош" холестерол.
Липопротеините с висока плътност (HDL ) съдържат повече белтъци и по-малко холестерол. Те "извличат" холестерола от стените на съдовете и го пренасят до черния дроб за преработване и отстраняване от организма. Поради това HDL холестеролът е популярен с името "добър". Предполага се, че ниското ниво на холестерол е положително явление, но ако то падне прекалено надолу, това не е добра индикация. Около 30 на сто от холестерола се произвежда от самия организъм и му е необходим, за да поддържа здрава мембраната на клетките. Прекалено ниското ниво на холестерол също може да навреди на тялото. Свръхприемът му пък може да попречи на организма да произвежда собствен холестерол.
Важно е да се знае, че рискът от увреждане на съдовите стени и образуването на отлагания и запушалки расте, когато в кръвта ни има повече лош и по-малко добър холестерол.
2. Наследственият не се лекува
Другият мит гласи, че когато високият холестерол е наследствен, няма как да се справим с него. В действителност повишеното ниво на холестерол може да се дължи на фамилна предразположеност при около 3% от хората. Обикновено при тях холестеролът е висок от ранна възраст и не се влияе от каквато и да била диета. В тези случаи специалистите препоръчват прием на липидопонижаващи средства (статини), медикаменти, които се изписват и приемат под лекарски контрол. При около 20% от населението високото ниво на холестерола е свързано с друго основно заболяване като затлъстяване, захарен диабет, хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), повишена функция на надбъбречните жлези.
Приемът на някои лекарства също води до повишаване на нивото му в организма - естрогени (женски полови хормони), кортикостероиди (противовъзпалителни средства), диуретици (отводняващи медикаменти), бета-блокери (средства, използвани за лечение на сърдечносъдови заболявания), противозачатъчни средства. Всички те играят по-голяма роля за повишаването на холестерола, отколкото наследствеността.
3. Лекарствата действат бързо
Третият мит е свързан с това, че приемът на липидопонижаващо средство може да се прекрати веднага след нормализиране на нивото на холестерола. В действителност според лекарите нивата може да са понижени, но ако спрете приема на лекарството, холестеролът, и най-вече "лошият", отново ще се повиши. За всяка промяна в лечението си трябва да се консултирате с личния си лекар.
4. Проблемът е в мазнините
Един от съществените митове е свързан с това, че ако човек не приема мазнини, холестеролът ще се нормализира. В действителност здравословната диета е особено важна, но трябва да се спазва много дълго време, за да даде добри резултати. Приемът на повече фибри (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни) и нискомаслени храни е част от нея. Някои от медиците препоръчват приемане на риба и пилешко вместо свинско месо, но други твърдят, че човек може да приема до двеста грама свинско месо, ако е без мазнини и се комбинира със зеленчуци, и това няма да навреди на холестерола му. Всички обаче са категорични, че трябва да бъде намалена употребата на сол.
Спазването на диета е първа стъпка към понижаване на холестерола, но съществуват и други фактори, които влияят на нивото му в кръвта - стил на живот, наследственост, стрес. Освен диета, задължително е и да се полага физическа активност - упражненията спомагат за увеличаването на HDL, както и за изгаряне на излишните мазнини. Понякога може да се наложи започване на терапия с липидопонижаващи средства.
Преди назначаването на терапията със статини при всички пациенти трябва да се изследва чернодробната функция, която се проследява през първите 12 седмици след започване на лечението.
5.Сокът от грейпфрут помага
Едно от нещата, които малцина знаят, е за взаимодействието между статините и сока от грейпфрут или изяждането на самия плод. Неговите сокове блокират ензима, свързан с разграждането на лекарството. Това може да доведе до натрупване на медикамента в организма и повишаване на вероятността от нежелани лекарствени реакции, като най-тежката от тях е острата бъбречна недостатъчност.
6. Не консумирайте яйца и мляко
Има и един допълнителен мит - яйцата и млечните продукти са пълни с холестерол и не трябва да се консумират. В действителност дори хората с висок холестерол могат да консумират тези храни, но умерено - например по три яйца седмично максимум. Един от най-пълноценните продукти на живата природа са яйцата. Те съдържат комплекс от белтъци с балансиран аминокиселинен състав, мазнини с висока биологична стойност, витамини и минерални вещества, всичките с много добра усвояемост от организма. Съдържанието на холестерол е най-високо в яйчения жълтък, който може да се избягва. Относно млечните продукти се препоръчва консумиране на нискомаслени или обезмаслени сирена, кисели млека, извара, заквасена сметана.
7. Стресът не влияе
Съществува и мит, че не съществуват храни, които директно да понижават холестерола, но в действителност чесънът намалява производството на холестерол в черния дроб. Овесеното брашно има същия ефект. Една от най-съществените заблуди е свързана с това, че стресът не влияе върху нивото на холестерола. В действителност според редица проучвания дори слаби хора, които водят здравословен начин на живот, но са под стрес, повишават както холестерола, така и кръвното си налягане.
8. Пушенето няма общо
Осмият мит е, че пушенето не влияе върху увеличаването на холестерола, но в действителност то сваля нивото на добрия холестерол и по този начин се превръща в рисков фактор за развитие на сърдечно заболяване, дори когато общият холестерол е нормален.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com