- Дали вечерята е толкова страшна или всичко е психология
Какви ли не препоръки и строги правила витаят в пространството, когато говорим за здравословното хранене. Но кои съвети действително са полезни и кои са само митове и легенди?
1. Организмът сам определя нуждите си
Диетолог би ни предписал подходящата храна с витамини. Но понякога ни се налага да водим тежка битка със себе си заради някой хамбургер или шоколад. Мозъкът знае: сандвичът от пълнозърнест хляб или зелената салата са далеч по-полезни. Но лакомията продължава да настоява за нещо сладко. А това няма нищо общо с физиологичните ни потребности. Това е психология. Тези, които в детството са поощрявани с бонбонче за добро поведение, цял живот го асоциират с наградата. Големият въпрос е дали шоколадът все така да присъства в ролята на трофей. По-добре да го спрем без помощта на родителите си или Дядо Коледа.
2. Сладкото обещава усмивки и радости
Дали то просто не гъмжи от въглехидрати, които стимулират в мозъка изработването на хормона на радостта - серотонина? Ако това беше така, на всички фенове още пред стадиона щяха да им раздават безплатни сладкиши. Именно поради повишената концентрация на серотонин мозъкът започва да заспива и нас ни наляга умора. Нивото на хормона скача рязко заради простите въглехидрати, които се съдържат в обикновените сладости. Затова е за предпочитане да наблегнем на сложните въглехидрати: боб, зеленчуци и плодове. А ако установим, че настроението ни действително става по-розово след втората шоколадова торта, трябва да се консултираме със специалист. Той сигурно ще ни каже, че причината е в детството ни, когато сме се научили, че по-сладка от заслужената награда е незаслужената.
3. При простуда се яде обилно, при грип - повече течности
Смята се, че храната помага да натрупаме сили, за да се борим с неразположението си. А всъщност е обратното - когато термометърът показва висока температура, трябва с глад да морим гадния вирус, като редуцираме количеството и наблегнем на качеството. Много важно - може да заменим храната с чай с мед. Той действително помага да се справим с инфекцията. Дори чешмяната вода овлажнява болното гърло и възстановява запасите от течност на организма, които се изпаряват при простуда и грип.
4. Белият хляб = безполезни калории
Освен калории, в пшеничния хляб има витамини и минерали като във всяка друга естествена храна. А хлябът от обогатено брашно едновременно с това снабдява организма ни с фолиева киселина и витамин В, които ни бранят от сърдечни заболявания. Друг е въпросът, че белият хляб не е много засищащ, защото съдържа само прости въглеводороди. Те бързо се усвояват и скоро отново сме гладни. Предимството на сложните им събратя е, че горивото им се изразходва по-бавно и подхранва организма ни по-добре.
5. Въглехидрати = излишни килограми
Единственият начин да сложим излишни килограми от въглехидратите е, ако редовно преяждаме. По същия начин можем да оформим досадни паласки, ако прекаляваме с белтъчините и мазнините. Във всичко останало проблемите с теглото ни изцяло зависят от генетичните особености на организма, а не единствено от менюто.
6. Белтъчини = енергия
В дуела по хранителност въглехидратите абсолютно побеждават белтъчините. Именно те са главният източник на глюкоза - горивото на мозъка, мускулите и нервната система. Организмът изгаря мазнини и белтъчини, за да получи енергия, само ако запасите му от въглехидрати са се изчерпали.
7. Пресни плодове и зеленчуци - по-полезни от сладоледа
Защото в тях има живи витамини. Вярно е, но само при положение, че собственоръчно сме ги отгледали в градината си. Това не може да се каже обаче за продуктите, които купуваме, защото им се налага да престоят не една или две седмици по тирове и складове. А после загубват полезните си свойства. Ако решим да ги замразяваме, те трябва да са добре узрели. Добрата новина е, че във фризера витамините се запазват.
8. Яйцата са бомби от холестерол
Отровата в яйцата е холестеролът, виновен за инсулта. Той обаче е строителен материал за клетките. Вреден е не самият той, а неговият излишък. Ако изяждаме дневно по 1-2 яйца, това няма да повиши нивото му. А и холестеролът в яйцата има полезното свойство да неутрализира съдържащия се в жълтъка лецитин. Иначе далеч по-опасни са наситените мазнини в бекона, който сме свикнали сутрин да си забъркваме в омлета.
9. Разнообразието в менюто е супер
Ами не е. Човек става от масата, когато центърът на апетита в мозъка му сигнализира, че тялото вече е сито. Изобилието от храни с различни вкусове заблуждава организма. На рецепторите им става по-трудно да се ориентират кога да съобщят, че вече сме се наяли. Затова има толкова много монодиети, които препоръчват няколко дни да консумираме едно и също нещо.
10. Храната без мазнини е вредна
Диетолозите забраниха сланината и пушените колбаси, твърдейки че без тях непременно ще се вталим. Само че човечеството започна да нагъва обезмаслени продукти като за последно. И започна по-често да боледува, защото мазнините осигуряват жизнеспособността на кръвоносните ни съдове и на клетките. Оказа се, че виновни са не мазнините, а излишъкът от калории.
11. Вечерята дай на врага
Вечерята била виновна за половината земни грехове - за проблемите на храносмилането, за безсънието и за излишните килограми. Вече е доказано обаче, че вечерята няма никакво отношение към напълняването, а по време на сън обмяната на веществата се забавя съвсем незначително. Друг е въпросът дали менюто ни е било правилно съставено. Мнозина по ред причини пропускат обяда и вечер се стремят да го наваксат, поливайки по-обилно с алкохол, който допълнително възбужда апетита. Стомахът ще се разбунтува, дори ако преди лягане хапнем една салата. Затова, ако възнамеряваме да си отспим 8-9 часа, по-добре е да вечеряме нещо млечно. Ако пък ни предстои наситена еротична програма, за препоръчване е да се подкрепим с нетлъста риба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
