Законодателството на България по отношение на киберпрестъпленията не отговаря на тази бързоразвиваща се и динамична ситуация. Разследващите се сблъскват с различни предизвикателства при разследването на този вид престъпления, заяви в интервю за БТА служебният заместник-министър на правосъдието Мария Павлова.
По част от разследванията се прибягва до изпращане или изпълнение на молби за правна помощ до различни държави, каза тя.
Според Павлова наказанията за този вид престъпност не са адекватни. Само преди няколко месеца Народното събрание (НС) набързо и без никакво обсъждане прие промени в Наказателния кодекс (НК), при които чисто механично завиши наказанията на част от престъпленията в глава 9а от НК. Това беше направено чисто механично, без обсъждане и анализ на необходимостта и не доведе до никакъв резултат, посочи Павлова.
Ето и пълния текст на интервюто със зам.-министър Мария Павлова:
Колко адекватно е законодателството у нас, което регламентира разследването на киберпрестъпления?
През последните години престъпността се премести в интернет и вече много от престъпленията не познават държавни граници. За съжаление, българското законодателство по отношение на киберпрестъпленията не отговаря на тази бързоразвиваща се и динамична ситуация. Законодателят е отредил мястото на типичните компютърни престъпления в глава 9а от НК. Същевременно множество киберпрестъпления са разпръснати из целия наказателен кодекс, напр. компютърните измами, лъжливото документиране по електронен път, противозаконното използване на платежен инструмент или данни от платежен инструмент и др. Най-често срещаните киберпрестъпления в България са измамите в интернет - инвестиционните измами, включително и свързани с инвестиции в криптовалути, „романтичните“ измами, набирането на средства за различни благотворителни каузи, както и престъпления свързани с кражба на самоличност.
С какви възможности разполагат разследващите?
Разследващите се сблъскват с различни предизвикателства при разследването на този вид престъпления. По част от тях с оглед международния елемент са прибягва до изпращане или изпълнение на молби за правна помощ до различни държави. Разследващите са в постоянен контакт с разследващи от различни партньорски служби с оглед експедитивност, която в много от случаите е от съществено значение. Преди близо две години в Националната следствена служба (НСлС) беше създадена група, която преди около месец с оглед непрекъснато увеличаващият се брой такива разследвания прерасна в отдел „Киберпрестъпления“. Следователите са подпомогнати от експерти - криминалисти от отдел "Криминалистически" на НСлС, със съответните специфични знания, техника и софтуер. Казвам това като един добър пример, както и от личен опит, тъй като съм работила в тази група от създаването й и имам наблюдения.
Възможно ли е в Наказателнопроцесуалния кодекс да бъдат записани по-модерни способи на разследване?
Напълно е възможно, но считам че следва да бъде предшествано от обстоен анализ, което може да бъде една от първите задачи на Съвета по криминологични изследвания, създаден тези дни с постановление на Министерския съвет. Съветът ще е експертно консултативно звено за изучаване на проблемите на престъпността, причините, които я обуславят и за разработване на мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване. Той ще организира извършването на криминологични изследвания, обсъжда препоръки и становища за промени в нормативната уредба и ще дава предложения за такива промени, като подпомага Министерския съвет при провеждането на наказателната политика. Възобновяването на дейността на Съвета за криминологични изследвания ще подпомогне функционирането на ефективна съдебна система и справедливо правосъдие, фактическото изпълнение на предвидените в Концепцията за наказателна политика за периода 2020 - 2025 г. цели и е сред основните приоритети на Министерството на правосъдието (МП).
Готово ли е министерството на правосъдието да инициира такива промени?
Със Заповед на министъра на правосъдието от 4 октомври е създадена междуведомствена работна група, с участието на представители на Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура, НСлС, представители на академичната общност, на която съм ръководител и чиято задача е да обсъди бележките спрямо България по раздел „Специален 301”, свързани с разследването и преследването по наказателноправен ред на „онлайн пиратството“ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост в Република България и при необходимост да изготви проект за изменения в НК и НПК.
Адекватни на този вид престъпност ли са наказанията, разписани в НК?
Лично моето мнение е, че отговорът на този въпрос е: не. Само преди няколко месеца НС набързо и без никакво обсъждане прие промени в НК, при които чисто механично завиши наказанията на част от престъпленията в глава 9а от НК. Това беше направено чисто механично, без обсъждане и анализ на необходимостта и не доведе до никакъв резултат. Вярвам, като човек разследвал този род престъпления, че правната рамка следва да бъде в крак със съвременните предизвикателства и законодателят следва да подходи отговорно и да приеме адекватни законови промени за охрана на личните и обществени отношения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
