Помните ли яростните дебати за намесата на прокуратурата в приватизационни сделки? Злостната съпротива за властта на тази „всевластна" и „всеядна" институция, увеличаване на правомощията на главния прокурор? Сотир Цацаров заяви, че не желае повече правомощия и диалогично запита работодателските организации за мнението им. Те също се обявиха против намесата на прокуратурата в частните сделки и огънят, запален от прокопиевци, беше потушен. Сега, в светлината на продажбата на Виваком, поне нямат моралното право да искат дори прокурорска проверка на активите на Спас Русев, който очевидно не е по вкуса на Прокопиеви. Очевидно някой им е обещал нещо друго, щом така яростно се противопоставяха на възможността за наказателна репресия в случай, че е накърнен държавният интерес. И паднаха в собствения си капан.
Помните ли яростната защита на прокопиевци към обвинените за радикален ислям пазарджишки имами? Лично дъщерята на сегашната вътрешна министърка написа сълзлив очерк за това колко благи хора са това, ходила в домовете им, пила кафе с тях и ги харесала много. Пък зловредната прокуратура им повдигнала обвинения на тия добри хора. Дума да няма, Цацаров съвсем се е забравил, беше лайтмотивът в статията на Лора Филева. В светлината на атентатите в Париж и инфарктните заседания при Румяна Бъчварова, вече никой не си спомня за тази криворазбрана защита на човешките права на благите хора - имамите от Пазарджик.
Помните ли с какви епитети и думи бяха наричани екссъдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева от прокопиевите медии? Те не просто бяха обвинявани за всяко дело и следени на всяка стъпка, а бяха обявени за еманацията на зловредността в съдебната система. До момента, в който не се намеси прокуратурата, която многократно беше упреквана, че се мотае и не работи срещу двете дами. Тогава риториката на прокопиевите медии се промени. Тези две доскорошни магистратки бяха обявени за носителки на знанието за задкулисието, от техните уста вече струеше единствената истина, която си заслужаваше да бъде чута.
Помните ли Веселин Пенгезов? Този спорен магистрат, чиято дъщеря беше получила право на строеж по Черноморието като социално слаба? Прокурорът, който беше работил 4 г. по това дело и му повдигна обвинения, беше характеризиран от прокопиевите медии като маша на Цацаров, който безогледно се саморазправя с такива нелоши магистрата като Пенгезов.
Помните ли статиите на прокопиевите медии срещу Цветан Василев? Той беше представен като въплъщение на злото, връзкар-крадец, който не само не разбира нищо от банки, ами и заразява с корупция податливия политически елит. До момента, в който прокуратурата не му повдигна обвинения. Имиджът на Василев беше лъснат до бляскавост за няколко нощи. Той се превърна във водеща новина и в един почти невинен човек, който гадното държавно обвинение е погнало. Даже авторитетът на Стив Ханке, който нарече КТБ „пирамида" не помогна за намаляване на омразата към българската прокуратура.
Филип Златанов помните ли го? Изчезването на тефтерчетата му се превърна в залпа на Аврора за про-прокопиевите медии. Обясненията, че тези тефтери нямат никакво касателство към наказателния процес, бяха съзнателно заглушени. В крайна сметка прокуратурата не отстъпи от искането си за ефективна присъда за Златанов, процесът беше воден на три инстанции, но съдът му даде условна 3-годишна присъда.
Помните ли всеобщото възмущение към системното хулиганство на Волен Сидеров? В момента, в който прокуратурата поиска ареста му, прокопиевите медии първи запяха мантрата „не трябва така, а иначе, не че знаем как, ама пък няма да ви кажем сега". Сидеров беше обявен за жертва на всевластния Цацаров. И така нататък, и така нататък...
Многократно е подигравана политиката на „про-пеевските" медии за повратливото им поведение, но нима „правилните" информационни канали на прокопиевите медии не се държат по същия начин?
Каква е целта на прокопиевите медии по отношение на държавното обвинение? Защо се държат по начин, който разкрива или дълбок страх, или презрение към българска държавна институция?
За сравнение - никой не нарече френската прокуратура „поръчкова", когато започна разследване за корупция срещу опозиционера Никола Саркози и когато делото изобщо не стигна до съд, а Саркози беляза възход към политическото си завръщане. Никой не намира нещо странно в обстоятелството, че главните прокурори на повечето европейски страни са свободни да започват и да прекратяват разследвания, дори когато има консилиум от няколко прокурори на провинции. В прокуратурите, където обвинението е във властта на правосъдния министър, никога не се е случвало изпълнителната власт да се намесва в разследвания. Нещо, което у нас би било утопия. Истината е, че про-прокопиевите медии, самообявили се за умни, красиви, последна инстанция и прочее дивотии, изпитват неистов ужас от прокуратурата. Те имат интерес, напр. в КТБ да влезе не одитор, посочен от държавата, а посочен от тях. Не само заради огромните комисионни, които държавата ще плати, а те ще си поделят, но и заради изводите в доклада, който те биха могли да менажират. А това означава власт. Реална власт и много пари.
Власт, която трябва, за да покрие делата по „Каолин", за което и в момента се води арбитражно дело в Лондон, като засегната страна е немска компания. Власт, която трябва, за да не се огледа властта в Пенсионен фонд „Доверие". Когато Комисията за финансов надзор обявява, че Прокопиев източва парите за втора пенсия на хората, бизнесменът е в шок. Явно под въздействие на този шок изрича и една знаменателна фраза: „Според мен става въпрос за поредната кампания, тип "активно мероприятие". Има частица истина и около нея се изсипват стотици лъжи." Активно мероприятие е очевидно всичко, в което не участва самият Прокопиев. Само той и никой друг има правото около частици истина да създава митологеми от интриги. Да иска оставка. Да дестабилизира. Да бъде лъжицата катран в кацата мед, до която му се привижда, че не може да стигне.
За моралното право на прокопиевци да менторстват сочи и обстоятелството, че апартамента на столичния булевард „Витоша" на един от най-приближените му хора -Алексей Лазаров - е придобит чрез далавера със Софийски имоти. Прокопиевите приближени могат да са протестъри, могат да се представят за шивачи, ако това ще им осигури материални блага, могат да са морализатори, могат да са разследващи. Всичко могат. От позицията на страхливеца, който желае да дава акъл, но категорично отказва да носи отговорност.
Предимството на Прокопиев е, че има добре изградена рекетьорска мрежа от НПО и фирми, които са готови във всеки момент да излязат на улицата. Протестите напоследък се състоят от 100-те човека, служители в про-прокопиевските медии и определени „граждански" организации, които са толкова граждански, колкото жирафът е розов. Имитирането на гражданско общество е опасно занимание. То е точно толкова вредно, колкото е култът към личността, така добре развит при управлението на Сталин и Хитлер. И преди прокопиевите медии да се самоокачествят като умни, красиви и обществен коректив, е добре да помислят малко. И да се смирят. Защото, както казва един техен новоизлюпен гуру: „Моралът е по-важен от закона". В техните действия и двете липсват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
