Съюзът на съдиите в България (ССБ) наруши дълго пазеното мълчание относно част скандалните събития около председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, които се развиха в последните месеци, съобщава „Правен свят“.
Съсловната организация излезе с поредното си обширно становище, в което в класическия си лирично-философски стил защитава „честта и достойнството“ на председателя на ВКС. От ССБ не пропускат да отправят критики и обвинения към членовете на ВСС, главния прокурор и правосъдния министър, заради опитите им да защитят опетненото от Лозан Панов име на съдебната система с допускането на заснемането на скандалния видеоклип с полуголите момичета и въоръжените гангстери в Съдебната палата в София. В становището си членовете на политизираната организация, чиито мнения и становища подозрително често съвпадат с тези на определени либерално насочените политически проекти и свързаните с тях олигархични кръгове, застъпват вече познатата от публични изявления на кадровика и вечен апологет на Лозан Панов Атанаска Дишева теза, че не било работа на кадровиците да правят оценка на естетическите качества на видеото, като дори наричат изразеното възмущение от страна на членовете на ВСС относно пошлите сцени в него, зовящи за легализиране на наркотиците - „цензура“.
От своя страна председателят на ВКС пък бил връх в йерархията на ценностите, според ССБ, а отнемането от правомощията му на стопанисването на Съдебната палата представлявало „посегателство срещу независимостта на съда“. В становището на съсловната организация съвсем без изненади няма и дума относно атаката на Панов поименно срещу негови колеги от Върховния административен съд (ВАС) във връзка с висящо дело, по което самият той е страна, отправена в интервю за сайта на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев. От ССБ не дават и оценка на останалите празни обвинения, хвърлени в публичното пространство без никакви конкретни доказателства, от страна на председателя на ВКС в същото интервю, по адрес на други негови колеги съдии, прокурори, както и по адрес на главния съдебен инспектор.
За сметка на това от ССБ се оказват обидени на главния прокурор Иван Гешев, който по традиция отнася най-тежка критика от съсловната организация. Този път недоволството им е предизвикано от коментара на Гешев, че, ако наистина системата за случайно разпределение на дела се окаже компрометирана и чрез нея са извършвани манипулации на дела, каквито възможности показа независим одит на сигурността й от външни влияния, то ще се окаже, че „все едно не сме имали правосъдие 5 години“. За обикновения читател на становището на ССБ остава неясно с какво конкретните думи на главния прокурор са накърнили високите морални очаквания на членовете на съсловната организация, тъй като повече конкретика – липсва, но остава убеждението, че името му просто е било необходимо да фигурира в така написаното становище.
Веднага след Гешев, фокусът на неудовлетворение и бурни емоции пада върху другия вечен обект на атаки от страна на организацията, а именно – правосъдният министър Данаил Кирилов. От словоизлиянието на организацията по адрес на Кирилов става ясно, че членовете й са се почувствали като маргинали, възприемайки се като „стигматизирани“ и „дискриминирани“ заради въпроса на правосъдния министър от миналата седмица дали членове на ССБ преимуществено са били командировани в търговските и гражданските отделения на определени съдилища в столицата. За подобни практики наскоро разказа и „Правен свят“, стъпвайки на публично достъпни справки за командированите съдии, от които става ясно, че редица членове на организацията, които „случайно“ стояха редом до председателя на ВКС на стълбите на Съдебната палата по време на „съдийския протест“ от 2015 година, също така „случайно“ се оказаха командировани на по едно, дори две и повече нива нагоре в йерархията на системата.
Сега обаче членовете на ССБ приемат като обиден интереса на правосъдния министър Данаил Кирилов дали подобни практики са били факт, настоявайки да опазят в тайна имената на своите членове, позовавайки се на последните промени в Закона за съдебната власт, благодарение на които магистратите вече не са длъжни да декларират членството си в съсловни организации. „Cтигмaтизиpaнeтo и диcĸpиминиpaнeтo нa члeнoвeтe нa eднa oт cъcлoвнитe cъдийcĸи opгaнизaции, ĸoeтo ce извъpшвa cиcтeмaтичнo и гpyбo oт пpeдcтaвитeли нa зaĸoнoдaтeлнaтa, изпълнитeлнaтa и cъдeбнaтa влacт, e нecъвмecтимo c пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa, зaщoтo пpeдcтaвлявa oтĸpoвeн aĸт нa нacилиe и нaтиcĸ“, оплакват се от ССБ.
Накрая, неясно в частност към кого и неясно с каква цел – становището на съсловната организация завършва с призив за „действия“. „Оттук нататък всяко бездействие е съзнателно съучастие в рушенето на правосъзнанието на гражданите и на идеята за правова държава“, обръщат се от ССБ към „представителите на трите власти“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
