В протестите срещу кандидатурата на Гешев за главен прокурор имаше само лични нападки, а липсваха аргументи, това заяви юристът Марин Киров. Той е експерт по законодателство и съдебна реформа, работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт". Ето коментара му за протестите срещу Гешев, даден пред сайта Правен Свят:
Видимо се полагат усилия да се покаже, че протестът е граждански, демонстрира се внушението, че гражданското общество е притеснено от избора на главен прокурор и показва своята позиция. Звучи много демократично и това е целта – да се отправи сигнал, че има проблем, който е забелязан от обществото и който трябва да намери конкретно решение, посочено от същата тази общност. Този сигнал се отправя към премиера, президента, членовете на Висшия съдебен съвет, но и към посланиците на европейските и други държави у нас. Опакован е като предупреждение, но всъщност е натиск.
От самото начало е ясно и афиширано, че това не е просто граждански глас и протест, а е политически протест, подкрепен от конкретни партии, неправителствени организации и медии. Затова се появиха и коментари, че този протест е отговор на някои икономически и политически кръгове, към наблюдаваната напоследък активност на правораздавателните институции. Атаките са не само към кандидата, започна се много отдалеч, атакуваше се ВСС, институциите, работата по мониторинговия механизъм, за да се стигне до тук – казват той е номиниран и ще бъде избиран по правилата, но е номиниран, подкрепен и евентуално избран от неправилните хора.
Този протест е опит за консолидиране на политическа подкрепа към конкретна партия или партийно обединение, включително и във връзка с местните избори и възможностите за предсрочни парламентарни избори. Същите политици и кръгове години наред разделят магистратите по неясни критерии на добри и лоши, посочват "правилните" и отричат "неправилните" съдии и прокурори, както и кандидати за различни постове.
Това са протести, в които вероятно участват и много обикновени граждани, но зад кулисите са припознати от хора, които си представяха как съдебната реформа и конкретните назначения по високите етажи се случват по техния начин, с техни кадри, включително и хора които имат проблеми с прокуратурата и правосъдието.
Никой не харесва прокурора, който го обвинява в престъпление. Парадоксалното е, че не малка част от "загрижените" и "притеснени" от номинацията на Иван Гешев, изтъкват предимно лични нападки и аргументи. За тях той е милиционер, не е толкова умен и красив както тях, но ако беше олигарх и можеше да си плаща адвокатската им и медийна защита, сигурно щеше да го защитават и да ни убеждават, че сега с протестите се нарушават неговите човешки права.
Този протест прилича на всичко друго, но не и на протест срещу конкретната процедура и избор. Аргументи за порочността на процедурата липсват, защото тя е изцяло по новите правила на Конституцията и Закона за съдебната власт, следва тях и в голяма степен номинирането на Иван Гешев е отговор на консултациите при президента и анализите на неправителствения сектор.
Сегашните протести са кулминация на една дългосрочна стратегия за прокарване на конкретни идеи и интереси в съдебната система. Не случайно се отричаха всички промени в Конституцията, Закона за съдебната власт, отричаха се дори положителните констатации в докладите на ЕК по мониторинговия механизъм, създаде се напрежение при избора на нов състав на Висшия съдебен съвет по изцяло новите правила, за да бъде компрометиран по презумпция. Същото беше и с избора на председател на Върховния административен съд.
Много е важно да наблюдаваме тези хора как сменят позициите си – помните преди те даваха за пример румънският модел за борба с корупцията. Модел, станал известен с шумни арести на политици, с прилагане на специални разузнавателни средства, модел, който се движи на ръба на закона и правата на гражданите, но който моментно вкара в ареста голям брой лица. Когато у нас, с тази разлика, че тук законодателната рамка е много по-стабилна и предвидима, започнаха акции на прокуратурата и Комисията за борба с корупцията, изведнъж тези, които препоръчваха румънския модел, станаха много чувствителни към правата на конкретни обвиняеми политици и олигарси.
Целта на "улицата" е ясна – или да не се стигне до процедура по изслушване и избор след натиск към премиера, президента и ВСС, или кандидатът да не бъде подкрепен от необходимото мнозинство. Те затова и от началото представят избора като предначертан – едва ли не някой вече е назначил главния прокурор. А това не е така, процедурата е в средата, предстои изслушване и гласуване от ВСС с необходимо за избор мнозинство от поне 17 гласа и издаване на указ от президента.
Президентът сякаш страни от темата, въпреки че първоначално организира консултации, които не са по процедурата, но бяха обявени добри намерения – за да бъде подпомогната процедурата. Тогава се чертаеше профил на кандидата, търсеше се човек от системата. Президентът обаче е опозиционер и има вероятност и този път, за да покаже, че има чуваемост към гласа на протестиращите или за да създаде политическа интрига, да откаже първоначалното издаване на указа. При първия отказ за издаване на указ на новоизбрания председател на ВАС нямаше някакви сериозни аргументи, а беше просто като знак към протестиращите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
