Предложената промяна на ВСС нарушава създадения от ВНС конституционен модел на държавата и установения баланс между органите по Конституция. Поради това тази промяна може да се извърши само от Велико народно събрание. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Никола Филчев, бивш главен прокурор на България. Публикуваме пълния текст на интервюто без редакторска намеса.
- Как оценявате предложението за изменение на Конституцията относно съдебната система, което ще се обсъжда в Народното събрание?
- Този въпрос има две страни: а) за допустимостта на изменението и б) за неговата целесъобразност. Първият въпрос за допустимостта на изменението се свежда до това, компетентно ли е Обикновено народно събрание да го извърши. Конституцията дава ясен отговор на този въпрос: Народното събрание може да изменя всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, които са във властта на Великото народно събрание (чл. 153). А съгласно чл. 158 от Конституцията Великото народно събрание (ВНС) решава няколко категории въпроси, сред които и въпросът за „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление" – чл. 158, т. 3. През 2002 г. като Главен прокурор отправих искане до Конституционния съд да тълкува израза „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление". В това искане развих своето становище по въпроса и Конституционният съд го възприе.
- Какво отговори Конституционният съд, как той разтълкува тази конституционна разпоредба?
- С известното решение № 3 от 2003 г. Конституционният съд прие че: А) Първо, „Формата на държавно управление" по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание ... система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата..." (т. 2 от диспозитива на решението).
Накратко казано Конституционният съд прие, че под „форма на държавно управление" следва да се разбира системата от държавни органи, предвидени в Конституцията, т.е. конституционния модел на държавата. Тази система включва а)създадените от ВНС държавни органи и б) техните правомощия, т.е. взаимодействието, връзките между тях. Б) Второ, според Конституционния съд „промени във формата на държавно управление" са налице в следните случаи: „Премахването, сливането, преминаването на някой от основните конституционни органи към друг или заменяне с друг, както и създаването на нови основни конституционни органи е ... промяна във формата на държавно управление. Така е и при промени в структурирането, начина на образуването, статута и мандата на основните органи и установения между тях баланс...
Променя се формата на държавно управление и при промяна на възложените им от Конституцията дейности или ако им се отнемат някои основни правомощия... Във всички тези случаи има промяна в установената с чл. 1, ал. 1 от Конституцията форма на държавно управление, защото управлението на парламентарната република се осъществява именно от създадените основни конституционни органи и от определената им структура, статут и основни правомощия, които са съобразени с принципите, върху които е изградена държавата... Неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности. Така ще е например при сливане на Върховния касационен съд с Върховния административен съд.
Промяна е също така, ако например председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд или главният прокурор се избират от Народното събрание или се назначават от неговия председател или от Министерския съвет, а съдиите, прокурорите и следователите се назначават, преместват, повишават или уволняват не от Висшия съдебен съвет, а от друг орган... Недопустимо е Обикновено народно събрание да направи промяна в определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях..." , заключава Конституционния съд в посоченото решение № 3 от 2003 г.
- От това решение на Конституционния съд става ясно, че предложеното изменение на Конституцията съставлява „промяна във формата на държавно управление" и следователно може да се извърши само от Велико народно събрание. Преди това обаче, кажете задължителни ли са решенията на Конституционния съд, каква е тяхната правна сила и значение ?
-- Този въпрос е изяснен в правната теория и практиката на Конституционния съд. Тълкувателното решение на КС е продължение, конкретизация на Конституцията. Както справедливо изтъква бившият Председател на Конституционния съд проф. Ж. Сталев след като тълкувателното решение бъде издадено, то образува заедно с Конституцията едно нормативно единство, едно юридическо цяло. Конституцията вече не може да регулира обществените отношения сама. Тя трябва да се прилага със смисъла, който й придава решението на КС. Конституционната норма и тълкувателното решение могат да регулират само заедно. Същото поддържа и бившият конституционен съдия проф. Н. Неновски.
- Нека конкретно да посочим, защо предложената промяна може да се извърши само от Велико народно събрание?
- Чл. 129 от Конституцията постановява, че съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от Висшия съдебен съвет. А сега се предлага: а) да се създадат в Конституцията два нови органа – прокурорска и съдийска колегия, б) да се отнемат правомощията на един конституционно установен орган – Висшият съдебен съвет и в) да се разпределят тези правомощия между новосъздадените две колегии. По такъв начин се изпразва от съдържание дейността на ВСС. Отнемат се основните му правомощия (да назначава и освобождава магистрати) и се възлагат тези правомощия на други два новосъздадени органа в Конституцията. По същество ВСС, като конституционен орган, се премахва и се създават нови два конституционни органа. Всичко това противоречи пряко на Конституцията, на нейното съдържание, изяснено с тълкувателно решение № 3 от 2003 г. на КС. Предложената промяна нарушава създадения от ВНС конституционен модел на държавата и установения баланс между органите по Конституция. Поради това тази промяна може да се извърши само от Велико народно събрание. Поставя се въпросът, каква дейност ще извършва ВСС след промяната и защо остава положението, че той избира председателите на ВКС и ВАС, и главния прокурор. Според логиката на предложения законопроект би следвало съдийската колегия да избира председателите на съдилищата, а прокурорската колегия – Главния прокурор. Защото иначе прокурори ще избират председателите на върховните съдилища, а съдии ще избират Главния прокурор. Нали промяната целеше да премахне точно тази взаимна зависимост на съдии и прокурори. Освен това изборите за посочените висши длъжности се провеждат на седем години. Вероятно авторите на законопроекта запазват това положение, за да съхранят някаква функция на ВСС и така да скрият факта, че на практика той се ликвидира.
- Ако за момент забравим, че предложената промяна може да се извърши само от Велико народно събрание, какво ще кажете за съдържанието на предложението. Целесъобразно ли е то? Разумно ли е да се замени ВСС с прокурорска и съдийска колегии?
- Не. Поддръжниците на тази промяна, т. нар. „реформатори", обясняват, че по-малките колегии (прокурорска и съдийска) щели да бъдат по-независими отколкото многобройния ВСС при вземане на кадровите решения. В действителност ще стане точно обратното. Вътре в колегията съдиите и прокурорите ще зависят много повече от съответния административен ръководител – било председател на Върховен съд или Главен прокурор. А отвън възможностите за въздействие върху два пъти по-малобройния състав ще се увеличат два пъти. По-малко хора могат по-лесно да бъдат манипулирани и „мотивирани" да вземат „правилното" решение. Освен това ВСС, според сега действащата Конституция, е една общност на висши съдии, прокурори, следователи, учени, адвокати и други „юристи с високи професионални и нравствени качества". Това позволява да се неутрализират и балансират различните интереси, и да се намали външното влияние върху ВСС. Следователно мъглявото обяснение на „реформаторите" на промяната противоречи на нормалната логика. Казано по-просто то е една лъжа. Истинският мотив е съвсем друг. - Да се прекрати мандата на ВСС и да се изберат нови членове в новите две кадрови колегии, които са отявлени костовисти. Те на свой ред ще почнат да се размножават, ще назначат нови председатели на районни, окръжни и апелативни съдилища, също и нови районни, окръжни и апелативни прокурори - всичките верни съпартийци. И така ще се стигне до председателите на Върховните съдилища и заветната цел – да бъде съборен Главния прокурор Цацаров. За да проведат тази кампания десебарите ще предложат съответна преходна разпоредба в Конституцията. Ако не успеят, ще се опитат да променят Закона за съдебната власт с „благородния" мотив, че уж извършват съдебна реформа и просто изпълняват Конституцията. Няколко пъти в миналото са правили това упражнение.
- Поглед назад показва, че това не е първата кампания на Костов срещу прокуратурата. Защо той така „зацикли" върху институцията Главен прокурор?
- Командирът на разбойническата приватизация, както го наричат хората, води злостна война срещу трима Главни прокурори. Изобщо не можа да случи на Главен прокурор с изключение на „различния" Велчев. Спомнете си каква клеветническа кампания организира Костов срещу покойния Иван Татарчев чрез машата си Бонев. Срещу мен мобилизира целия си мръснишки потенциал – от трибуната на Народното събрание поиска да бъда арестуван и обесен, активира двама идиота и „гномчето" Атанасов да клеветят близките ми, злепостави ме пред посолствата на няколко големи държави, праща доноси и запитвания в чужбина, плаща на чужденци, слухтя, рови, заплашва, ангажира провалената си партия да ме заклейми публично с декларации и т.н. В същото време пред мен той плачеше, молеше, скимтеше, кълнеше се в баща си, в децата си и разбира се – в приватизацията и демокрацията. И всичко това, защото му пречех да краде от държавата. И защото прокуратурата обвини някои негови съучастници за грабежа на държавата. Но съдът на костовиста Иван Григоров ги оправда. Сега нещата се повтарят. Една организирана група костовистчета води подла кампания срещу Главния прокурор Цацаров. Начело е „мъжкарят" Р. Кънев. Другите „мъжаги" не искам да ги споменавам от неудобство пред публиката.
- Да се върнем на съдебната реформа. Защо не вървят нещата ? Мина доста време, а още делим ВСС на две. Това ли е съдебната реформа ? Това ли иска премиерът Бойко Борисов ?
- Премиерът Борисов ясно и публично каза, какво иска - бързо и ефективно правосъдие. Справедливост, която да стигне до всеки човек. Той препоръча да се усъвършенстват и процесуалните закони, които регулират наказателните и гражданските дела. Той поиска още да се засили контрола върху магистратите за спазване на закона. Но няма кой да чуе и да разбере, какво му говорят. Двуличният министър Х. Иванов е обсебен от мисълта да се бори с прокуратурата и мечтае да пише лош роман за прокуратурата. По-скоро прокуратурата ще напише няколко странички за него, както подочувам. Той е не само смешен, но става вреден за държавността. Да се надяваме, че здравите политически сили в Народното събрание ще надделеят и ще се стигне до разумни решения, които ще осигурят справедливост на всички.
- Кого визира премиерът Борисов онзи ден, когато по телевизията заяви по повод на съдебната реформа: „И без петел ще съмне"?
- Много ясно кого визира. – Организираната група на „мъжкарите"-реформатори, предвождани от Р. Кънеф. Но предвид на тяхната различност, аз бих казал: „И без кокошки ще съмне".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
