Прокуратурата и следствените органи ще бъдат в системата на съдебната власт. По този начин ще се гарантира независим съд и отчетна прокуратура. Това става ясно от приетите на второ четене нови текстове в Конституцията.
Депутатите решиха още председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да имат право само на един мандат за срок от 7 години. Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години, без право на повторно избиране.
"Досегашната фигура на главния прокурор ще смени функцията си. Цялата теза за всевластието на главния прокурор вече спря да съществува", категоричен беше Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, председател на комисията по конституционни въпроси.
"Аз не мисля, че нашите партньори искат държавата да унижава себе си като впишем, че главният прокурор ще извършва престъпления. Аз лично ще гласувам против този текст", продължи той.
Никола Минчев от ПП-ДБ опонира, че целта на подобен текст в Конституцията е да се даде конституционна опора за разследване на главния прокурор.
"Народното събрание от 80-а до 89-а година и сега е претърпяло развитие. При всичките критики то е на по-високо ниво от 80-те години. Ако се запази мнозинство около главния прокурор няма да се постигне промяна затова, че главният прокурор има кадровата палка. Опитваме се да вземем тази кадрова палка", посочи Минчев.
В новите текстове, записани в Конституцията, Висшият съдебен съвет се разделя на две - Висш съдебен съвет с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове, от които повечето - 6, избирани от парламента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
