Скандалният магистрат Методи Лалов вече не е съдия. Това реши Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което сложи край на сагата, продължила над месец, и му даде зелена светлина да се впусне в политиката, съобщи „Правен свят“.
Точката беше включена като допълнителна в дневния ред на кадровиците. Членове на Колегията, които са против освобождаването, все пак имаше. Това бяха Стефан Гроздев, Севдалин Мавров, Боян Магдалинчев и Вероника Имова.
"Ще гласувам против. Ние нямаме право да обсъждаме мотивите за оставката, но ЗСВ въвежда изискване магистратът да е изписал всички съдебни актове. В конкретния случай от материалите е видно, че съдия Лалов не се е произнесъл по две мерки за неотклонение. Когато той ги изпише, аз съм готов да гласувам "за" оставката му. Освен това решение на КС, което постоянно се цитира в случая на Методи Лалов, има и друго решение, с други аргументи", заяви представляващият ВСС Боян Магдалинчев.
Георги Чолаков опонира. "Той никога няма да напише тези две определения, не можем да го държим насила в съдебната система".
"Ние не стимулираме ли недобросъвестните колеги да продължават, да си получават на 100% възнагражденията и накрая делата им да бъдат разпределени на други колеги, които вършат съвестно задълженията си", възрази Магдалинчев.
След като мнозинството в Колегията одобри оставката му, Лалов, вече официално може да стане водач на листата на коалицията от "Да, България", ДСБ и Зелено движение. В началото на заседанието на Съдийската колегия, което бе обагрено от няколко казуса, свързани с вече бившия районен съдия, той се изяви с поредна провокация към кадровиците и опита да ги накара да нарушат закона, за да му осигурят трибуна за политическа агитация още преди да е дошъл редът за гласуване на оставката му.
Историята около Методи Лалов е вече добре известна. Той е обект на две дисциплинарни производства, които по-късно бяха обединени в едно дело, по което вече има резултат. Отделно на 1 август, непосредствено след старта на отпуските на членовете на Съдийската колегия, Лалов поиска да бъде освободен от съдебната система, за да се впусне регламентирано в политическия живот на страната. Междувременно, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов на три пъти, в нарушение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), упорито настояваше районният съдия скорострелно да бъде освободен. "Режимът на спешност" се оказа толкова голям, че Панов "пропусна" и при трите насрочвания на извънредни заседания на Колегията през лятото да внесе оставката на Лалов в ресорната Комисия по атестирането и конкурсите (КАК), както повелява законът. Все пак Съдийската колегия отчете пропуска на председателя на ВКС и изпрати оставката на Лалов в КАК. През това време обаче районният съдия, който посочи, че с или без одобрението на кадровиците, вече се чувства свободен от системата, се яви в студиото на една от националните телевизии и все още в качеството си на магистрат публично агитира гражданите да подкрепят конкретна политическа сила при предстоящия местен вот. Това мотивира представители на ВМРО да изпратят сигнал до кадровия орган за нарушения в Изборния кодекс, тъй като Лалов все още е съдия.
Всички тези събития около Методи Лалов влязоха в дневния ред на Съдийската колегия към ВСС във вторник и въпреки, че гласуването на оставката му бе на една ръка разстояние, районният съдия отново се изкуши да провокира кадровиците. Той дори се яви лично в сградата на ВСС по повод дисциплинарката срещу него и преди заседанието на Колегията заплаши членовете й с разправа в съда.
Още преди гласуването на дневния ред на Колегията, в самото начало на заседанието, говорителят на Методи Лалов в съдебната система – Лозан Панов – докладва, че съдията е поискал включеното като 1-ва точка в дневния ред обсъждане на решението по дисциплинарното производство срещу него да бъде излъчено публично. Макар че, Панов е ръководител не на кой да е орган на съдебната власт, а именно на ВКС, очевидно се оказа необходимо колегите му да му напомнят, че такава възможност в закона не фигурира.
Георги Чолаков пръв поясни, че законът и правилникът за дейността на Съдийската колегия не допускат подобна възможност. "По нито едно дисциплинарно дело не сме заседавали при включени монитори, не смятам, че по това дело трябва да правим изключение", поясни Чолаков. Цветинка Пашкунова, Даниела Марчева и Боян Магдалинчев се присъединиха към тази теза.
Все пак Пашкунова направи един последен опит да обслужи интересите на Лалов и предложи – дневният ред да бъде разместен, първо да бъде разгледан въпросът с оставката на съдията, той да бъде освободен, а след това да се прецени да се дебатира ли по дисциплинарното му производство. Предложението на Пашкунова изглежда странно по две причини. Първо – ако Съдийската колегия освободи Лалов, то тога се обезмисля дебатирането и взимането на решение по дисциплинарката срещу него. Второ – налагането на дисциплинарно наказание на Лалов, по дело с предложение за дисциплинарно уволнение, има опасност да го лиши от обезщетение от близо 100 000 лв. за 16 години стаж и неизползвани 395 дни отпуск.
Мнозинството в Съдийската колегия отхвърли искането на Пашкунова, както и това на Лалов, след което започна да заседава по предварително обявения дневен ред – първо дисциплинарното произвдоство, след което предложението на ВМРО, а накрая – мечтаната оставка.
Припомняме, че предложението на дисциплинарния състав по делото срещу Лалов бе за едното му провинение – неизпълнение на служебните му задължения като председател на Софийски районен съд наказание - "понижаване в ранг за срок от 1 година", a за второто - заради унизителното отношение на Лалов спрямо служителката от съда Ганка Иванова, на която бе крещял и заплашвал, че ще я снима в неокосената трева край сградата на съда на бул. "Цар Борис III" – "забележка".
След продължило близо 6 часа изслушване и дебат относно дисциплинарката на Лалов, Съдийската колегия реши, че ще го накаже с две "забележки".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
