Съдът свалил банковата тайна още на 10 юли, досиетата за заемите не са изчезнали
Отказаха се да връщат в ареста Орлин Русев и Мария Димова
Банковата тайна за получателите на кредити от Корпоративна търговска банка е свалена още на 10 юли по искане на прокуратурата. Това стана ясно от съобщение на Софийският районен съд (СРС). Данните ще са достъпни на разследващите във връзка с водените от тях дела.
Разрешението е дадено още преди седмица, но едва днес в държавното обвинение е получен препис. От прокуратурата не поясниха във връзка с кое разследване е направено искането за сваляне на банковата тайна. Говорителят на СГП Елка Ваклинова обясни, че се работи активно по разследването на нередности, както в КТБ, така и в "Банков надзор" на БНБ. Уточнено бе единствено, че става въпрос само за кредитополучателите, а не и за вложителите на банката. Междувременно по медиите вече се появиха версии за известни хора, които държат на влог солидни суми в КТБ. Според "Капитал" семейството на бившия премиер Иван Костов има няколко сметки, общо за над милион лева. Милион в трезора държал и банкерът Стоян Александров. Днес "Капитал" огласи също, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган има вложени в КТБ над 880 хил. лв., както и кредитна карта с лимит 40 хил. евро. Около 1,1 млн. лв. е депозирал депутатът от движението Веселин Пенев. Влогове имат също Нигяр Джафер и Янко Янков, но те са под гарантираните от държавата 100 хиляди евро.
Бившият министър на бедствията и авариите Емел Етем има две кредитни карти с високи лимити, както и депутатът Митхан Метин, твърди още "Капитал".
Междувременно стана ясно също, че кредитните досиета за заеми за близо 3,5 млрд. лева, отпуснати от КТБ, не са изчезнали, а се намират в банката. Това обявиха неофициално от прокуратурата, опровергавайки досегашната версия на шефа на БНБ Иван Искров.
Досиетата се намират на мястото си, но не са били попълнени по надлежния ред. В тях липсвали задължителни данни за обезпечението на заемите, съобщи Mediapool.
По-рано първият директор на бившето Бюро за финансово разузнаване, което сега е част от ДАНС, Николай Иванов също изключи вариант документите да липсват.
"Невъзможно е да изчезнат кредитни досиета - има платежни нареждания, документи, архиви и разузнаване. Финансовото разузнаване у нас всеки месец получава информация за банкови операции със суми над 30 000 лева", заяви пред бТВ Иванов, който в момента е заместник-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
Друга новина около казуса КТБ бе отказът на прокуратурата да върне в ареста председателя на управителния съвет на КТБ Орлин Русев и за главния счетоводител на банката Мария Димова.
Двамата бяха задържани заедно с Маргарита Петрова, главен касиер, и Боряна Тренева-Кючукова, заместник главен счетоводител, в края на миналата седмица по обвинение в длъжностно присвояване на над 206 млн. лв. от банката.
Русев беше посочен от прокуратурата като извършител, но Софийският градски съд прецени, че срещу него няма доказателства за длъжностно присвояване, а само данни за документно престъпление, и му наложи парична гаранция от 10 хил. лв. Съдът остави под домашен арест заради здравословното й състояние Мария Димова, като прие, че за нея има косвени доказателства.
В ареста останаха само Маргарита Петрова и Боряна Тренева-Кючукова. На 22 юли Апелативният съд има заседание, на което ще реши дали мерките за неотклонение ще останат такива.
Оръжейни заводи губят милиард
Затварянето на трезора проваля договорени сделки
Затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) застрашава съществуването на предприятията от военната индустрия. Това заяви заместник-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Петьо Милков на среща за КТБ, организирана от в. "Банкеръ". Според него, за пръв път тази година е договорена продукция за 1 милиард лева, но сделките има опасност да бъдат провалени заради затварянето на трезора. Няма как фирмите да преместят сметките си, още повече че на 90 процента от банките с чуждестранно участие е забранено да финансират и дори да банкират бизнеса на военнопромишлената индустрия, обясни Милков.
Досега годишните експортни обороти на военнопромишления комплекс са били около 500-600 млн. лева. До момента загубите вече са от порядъка на десетки милиони евро и нарастват, каза Милков. Загуби отчита ВМЗ, а един от заводите е почти пред спиране заради липсата на оборотни средства, банкови гаранции и акредитиви. Без работа ще останат около 15 хил. човека, а още 10 хил. са в съпровождащите производства в кооперациите. Сдружението на отбранителната индустрия е алармирало с писмо гуверньора на БНБ за огромния проблем, пред който са изправени фирмите. Изгаря например един акредитив за половин милиард долара, открит в Корпоративна търговска банка, което поставя фирмата пред спиране. Оръжейните заводи работеха с КТБ заради точността и бързината на обслужването, поясни Милков.
Той поиска бързо да бъде разрешен проблемът с оперативните сметки на предприятията, поне що се отнася до плащанията на контрагенти и доставчици, за да се намалят загубите по действащите договори.
Икономисти: Не виждаме решение, а само проблеми
Все още никой не знае колко голяма е дупката в Корпоративна търговска банка (КТБ) и това затруднява даването на рецепти за нейното по-нататъшно съществуване. Около този извод се обединиха водещите български икономисти, които участваха на кръглата маса, организирана от в. "Банкеръ" за съдбата на трезора. Другият общо одобрен извод беше, че непремерени действия от страна на БНБ в началото на кризата с КТБ, както и мълчанието на правителството са довели до сегашната безизходица. Това са думи на бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, но всички участници във форума бяха съгласни с него. Според Дацов вече е много късно за много неща, както и за спасителни мерки. Като голяма грешка беше отчетено също и държането на акционерите на КТБ извън събитията. Владимир Каролев дори предложи веднага да бъдат поканен Оманският инвестиционен фонд. Той потвърди, че инвеститорите от фонда са наели една от най-стабилните лондонски адвокатски къщи с намерението да съдят правителството за нарушаване на законите при затварянето на КТБ. Доверието обаче вече е загубено и това не може да се промени, допълни Дацов. Това, което може държавата да направи, е да успее да продаде на добри инвеститори новата банка, която ще бъде създадена около "Креди Агрикол", надяват се икономистите. Какво е реалното състояние на банката, попита и Христо Михайловски. Той предложи да се сменят досегашните квестори, които са показали, че не могат да се справят и да направят ясен анализ, въпреки че са получили за това 1,260 млн. лв. Няма банка, която да се справи, ако бъде подложена на такава атака, заключи Михайловски. Доц. Стоян Александров от УНСС също отбеляза, че квесторите не са посочили дори ориентировъчно големината на проблема и не са изнесли информация за никакви основни показатели и каквито и да било числа. Ситуацията е такава, че трябва да се избира между по-малкото лошо измежду всички останали лоши решения, обобщи Александров.
Не виждам решение, но забелязвам поне няколко проблема, каза Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". За съжаление сред тях са прокуратурата и регулаторът (имайки предвид БНБ), допълни той. Според Богданов ситуацията е такава, че не може да се играе на проба - грешка, а трябва едно решение бетон, което да е много внимателно обмислено. Според главната редакторка на в. "Банкеръ" Бистра Георгиева проблемът е главно политически с криминално-прокурорски отсенки. Тя заяви, че ситуацията все повече заприличва на кипърски вариант.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
