Прокуратурата не успя да повдигне обвинение срещу Цветан Василев
Само касиерка и зам.-счетоводителка остават в ареста
Банкерът Цветан Василев няма повдигнато обвинение, нито има основание за издаване на европейска заповед за арест. От прокуратурата успяха да намерят доказателства само срещу четирима служители на Корпоративна търговска банка, които са обвинени за източването на 206 млн. лева. Не е ясно обаче парите дали са налични, или липсват. Това стана ясно от проточилото се до два часа и половина след полунощ заседание на Софийския градски съд.
Докато българите гледаха финала на мондиала, нощният мач между Темида и КТБ завърши 2:2.
От задържаните четирима служители на банката навън бяха пуснати половината.
Магистратите взеха решение да оставят зад решетките главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и зам. главната счетоводителка Борислава Кючукова. Изпълнителният директор Орлин Русев бе пуснат под гаранция от 10 000 лева, а главната счетоводителка Мария Димова ще е под домашен арест заради сериозно онкологично заболяване. Съдия Пенка Велинова заседава почти 9 часа и в крайна сметка прецени, че срещу служителките на банката има доказателства, от които да се направи заключение, че са участвали в присвояването на сумите от банката. За Русев обаче данните са единствено за документно престъпление, но не и за присвояване, посочи съдия Велинова. От държавното обвинение настояват, че
милионите са присвоени от Петрова и Русев
а двете счетоводителки са помагачки в схемата. Ролята на банкера Цветан Василев така и не стана напълно ясна. От една страна, основният свидетел на обвинението - бившият съдружник на Василев Бисер Лазов свидетелства, че са провеждани телефонни разговори и че банкерът е разпоредил липсата на 206-те млн. лева да се оформи счетоводно така, че да излязат като кредит, който е дължим към банката. Още в началото на заседанието прокурорите Иван Гешев и Евгени Стоянов се отказаха от авангардната теза на обвинението, оповестена с официално съобщение до медиите, че изпълнителният директор Русев е разпоредил на касиерката Петрова да изнесе парите, след което тя ги е натъпкала в чували и ги е предала на трети лица. От прокуратурата се обосноваха със сигнал от БНБ, откъдето намекнаха, че собственикът на КТБ сам е източил милионите. Освен това по време заседанието стана ясно, че Маргарита Петрова сама е казала, че лично и на гръб е изнасяла чували с пари, но прокуратурата проверила тази версия и я отхвърлила. Оказа се, че схемата е по-близка до финансова измама по документи, а пари в брой не са пренасяни никъде. Според новата теза на прокуратурата, присвояването е осъществено от декември 2011 г. до юни 2014 г. Като по-голяма част от парите - 157 млн. лв., са били източени в периода между Коледа и Нова година в края на 2011 г. Прокурорите обясниха, че присвояването е станало чрез прехвърляне на пари от банката и кредитиране на фирми, близки и свързани с Цветан Василев. До средата на тази година липсата на главната каса набъбнала и Василев разпоредил тя да бъде прикрита с преводи към фирмата му "Бромак", която се задължава до 36 дни да възстанови сумата. "Множество са случаите на изпълняване на нареждания на Цветан Василев за преводи на пари без нужните документи и без осчетоводяване", обясни прокурор Гешев. От държавното обвинение обаче не разполагат с финансова експертиза. Обвинителите се оправдаха, че
нямало как за три дни да бъде изготвена такава
Цялото обвинение се крепи на показанията на основните свидетели Бисер Лазов и Теодора Танева, която е изпълнителен директор на фирма, свързана с КТБ. Остана загадка и защо срещу Василев няма повдигнато обвинение. Съдът също определи, че не може да има данни за присвояване от банката, а обвинение да няма срещу собственика Василев. По този въпрос прокуратурата показа раздвояване още по време на заседанието. От една страна обвинението твърди, че присвояването е извършено лично от обвиняемите и не е в полза на Василев, а от друга представи доказателства, които сочат, че пари са прехвърляни именно към дружества, свързани с Василев. Прокурор Гешев коментира, че според прокуратурата присвояването е по-скоро в полза на трети лица, но не се ангажира с мнение за евентуално обвинение срещу Цветан Василев. Единствено бе намекнато, че ще се търсят доказателства срещу банкера. На въпрос, дали ще бъде повдигнато обвинение на Василев, прокурорът отговори: "Всичко е възможно на този свят".
Адвокатите упрекнаха прокуратурата, че всъщност не знае в какво обвинява клиентите им. "От формалното обвинение човек може да си направи заключение, че са ограбили Цветан Василев. Къде е тук присвояването? Откъде, кога и от кого са присвоени чисти пари? Не става ясно. Ако смятате, че в продължение на три години тези женици са ги слагали по джобовете и са ги изнасяли - напишете го, кажете го. Но нямате доказателства", заяви адвокат Татяна Дончева, която защитава главната касиерка Маргарита Петрова. Тя обърна специално внимание на казаното от прокурора, защото от думите му излизало, че парите са присвоявани в полза на Василев. Според повдигнатите обвинения обаче, не се споменава името му. "Абсолютно е невъзможно да се изнесе такава сума пари при положение, че има постоянен контрол от БНБ - постоянно текат ревизии и одити - как ще се покрие сума от 206 милиона лева", заяви и адвокат Христо Ботев, който защитава Борислава Кючукова. Защитниците недоумяваха как по банково дело няма нито една счетоводна експертиза. Според източници от държавното обвинение,
БНБ е подала подвеждаща информация
за изчезналите чували, за да се отклони вниманието от бездействието на надзора на централната банка. Оттам ще трябва да дадат обяснения как е проверено състоянието на КТБ, за да купи месец по-рано банката "Креди Агрикол". Освен това през 2013 г. БНБ е направила две проверки на главната касата в КТБ - една пълна и една тематична. Липса на пари не е посочена. Прокуратурата отбеляза този факт като странен.
Разплитането на схемата е станало по линия на разследването тъкмо срещу обвинения в престъпление по служба подуправител на БНБ и ръководител на банков надзор Цветан Гунев. Тези подробности обаче само бяха отбелязани от прокурорите по време на мярката за неотклонение, но не и обсъдени в пълнота с мотива, че не касаят конкретното производство срещу четиримата обвиняеми служители на КТБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com