Обществото интуитивно иска справедливи присъди

От професионалния и от обществения дебати убягва проблемът с „евентуалния умисъл“

Обществото интуитивно иска справедливи присъди | StandartNews.com

Признак на демокрацията е вечното съмнение дали се постига справедливост. Всички крайности във въздаването на възмездие са дефицит на справедливост и обществото го усеща интуитивно. Това коментира пред БНР Ива Пушкарова, автор на изследване за ефекта на Наказателния кодекс, залегнало в новата концепция за наказателна политика, приета наскоро от МС и част от правния съвет при главния прокурор.

Позицията е по темата за критиките на обществото към липсата на справедливост и очакванията за тежки наказания по конкретни поводи.

"Въпрос на зрялост на държавата е дали ще се подхлъзне да удовлетворява незряла претенция за справедливост, или ще прилага просветена наказателна политика, която с течение на времето ще намали престъпността и ще успокои обществото“, каза Пушкарова.

Според нея класическият и най-успешен начин за борба с престъпността – убийство на пътя, е административното санкциониране преди фаталните случаи.

„Когато един шофьор бъде винаги санкциониран, когато нарушава правилата за движение по пътищата, дори тези санкции да не са тежки, но постоянни, това е начинът, по който административното санкциониране регулира поведението и този извършител няма да ескалира... Абстракцията на много тежкото наказание те стимулира да вършиш нещо още по-лекомислено и безразсъдно на пътя, защото си сигурен, че другите, които докарват смърт на пътя, са много по-опасни от теб и това е механизмът, по който ескалира тази престъпност“, сподели адвокатката.

„В Наказателния кодекс нахлуват твърде много състави, които по същността си са административни – като шофиране в нетрезво състояние или след употребата на наркотици. Технически този деец се движи, от гледна точка на останалите правила – безопасно. В едни нормални условия с такъв тип поведение се бори административното право, но тъй като то не е успяло, нормата се е превърнала в наказателна, но така не са създадени връзки между нея и други престъпления, при които деецът нарушава и други правила и предизвиква тежки резултати“, обясни юристът.

Според нея от професионалния и от обществения дебат убягва проблемът с „евентуалния умисъл“: "Това е ситуация, в която ти си толкова безразсъден, че ти е безразлично дали това, което вършиш може да убие или да нарани някого. Това е опасната ескалация, процеси на която в България се наблюдават. Наказателният кодекс не е готов да реагира на тях“. 

Ива Пушкарова подчерта, че страната ни няма политика за борба с престъпност, свързана с наркотиците. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай