Мадрид ще командирова прокурор у нас, мониторингът на ЕС над София е временен и ще отпадне, казва Рафаел Катала, министър на правосъдието на Испания
- Г-н министър, участвахте в конференция в София на министри на правосъдието и представители на съдебната власт за укрепване на независимостта на съдебната система в държавите от Съвета на Европа. Как ще обобщите дискусиите на форума?
- Релевантен заради разнообразието на акцентите и приноса, който могат да дадат различните страни-членки и институциите, които участват. Във форума участваха представители на правителства и министерства на правосъдието, на висшите съдилища, на съдебни съвети, прокурори. Дебатът за независимостта и професионализма на съдиите е дебат, който се води в цяла Европа. Ние разгледахме характеристиките на независимостта на съдебната власт в конституцията на Испания и в нашия закон за съдебната власт. Както и реформите,които извършихме през 2013 г. и 2015 г. Целта им беше да укрепят капацитета на функциониране на съдебната власт и най-вече – нейната независимост. Разсъждавахме върху факта, че когато обществото поставя на дневен ред такъв тип дебат, ние, държавните служители, трябва да сме отговорни и бдителни, да идентифицираме възможните слабости и да дадем своя принос за укрепването, където е необходимо. Професионалната подготовка на съдиите, системата за подбор за достъп до кариерно развитие, системата за избор на висш съвет на съдебната власт – това са въпроси, по които може да има разнообразни мнения за необходимостта от подсилването им. И ние в Испания, в правителството, сме демонстрирали открита позиция за дебатирането на тези въпроси с политическите партии, но също и с висшия съдебен съвет, със съдебните асоциации и с цялата юридическа общност въобще. Искаме реформите да подсилят независимостта в съдебната власт и ангажиментът ни в тази насока е категоричен.
- Запознахте ли участниците във форума с проекта на Испания за създаването на специализиран международен съд срещу тероризма?
- Не, не сме говорили за този проект. Обсъдихме го в Румъния, където бях на посещение, преди да дойда в България, тъй като това е съвместен проект на двете държави. Формулирахме го в Общото събрание на ООН защото се стремим към глобален обхват. Търсим още страни-членки на ООН да се присъединят, защото когато се постигне политическо решение, вече да можем да пристъпим към работа и развитие. Намираме се във фаза на оформяне на проекта и търсене на подкрепа, за да имаме достатъчно мощ да го придвижим напред. Във всички случаи ние смятаме, че феноменът тероризъм е глобален, не признава граници и борбата с тероризма е цел на всички държави-членки и, несъмнено, всяка съдебна система е ангажирана да се бори с него. Факт е, че в много части на планетата има държави, които нямат достатъчно мощ да се борят с тероризма, както и други, които, за съжаление, имаме голям опит в борбата с тероризма. И идеята ни е да споделим способности, опит и мощ и да допринесем към този ангажимент за борба с тероризма. Получаването на политическа подкрепа е бавен процес и отнема немалко време.
- Отсъствието на дефиниция за тероризма пречка ли е за реализирането на проекта?
- Да, липсата на дефиниция е една от юридическите пречки пред предложения от нас проект за трибунал. Трябва да се работи върху изготвянето на обща дефиниция. Но трябва да се има предвид, че когато в ЕС лансираме нова директива, нов регламент сред 28-те страни-членки, винаги стигаме се сблъскваме с такъв тип проблем – дефиницията на престъпен състав или на юридическа концепция не са едни и същи за всички. Юридическите култури са различни сред страните-членки на ЕС, а когато мащабът излезе извън рамките на съюза и стане световен, тогава се очертават допълнителни проблеми за подобна техническо-юридическа дефиниция. Но съм сигурен, че този въпрос може да се разреши и могат да се открият общи елементи, които ще позволят да се идентифицира кои са терористичните престъпления, които ще бъдат в обхвата и компетенциите на този международен трибунал.
- В Румъния имахте срещи с ръководството на Националната антикорупционна дирекция (DNA), която работи по испански модел. Обсъдихте ли при срещите си в България, предвид факта това, че България е предприела също съдебна реформа – създаването на подобна агенция с испанска помощ?
- Проведохме двустранна среща с българския министър на правосъдието Екатерина Захариева и обсъдихме проекти на двустранно сътрудничество, които са се реализирали в миналото и са позволили да се реализират реформи, които България вече е извършила. В частност главната държавна прокуратура на Испания е имала разнообразни проекти на сътрудничество с България за моделирането и укрепването на българската главна прокуратура. В настоящия момент има механизъм за наблюдение от страна на Европейската комисия, в който механизъм ще се включи испански прокурор. В процес на подбор сме, за да допринесем за оценката на реформите, които България извършва в момента. Мога да кажа, че е налице отворена линия на сътрудничество. Предложих на моята българска колега пълното ни разположение за всеки проект, за който сметне, че е в интерес на България в сферата на подготовката на съдиите, на прокурорите, както и в организационен план. Но, логично, решението за създаване на специален орган за борба с корупцията, е в правомощията на правителството на България. Ние сме предложили нашето пълно сътрудничество и ако правителството или парламентът на България преценият, че то може да е полезно за решения, които вземат или ще вземат, за Испания ще е удоволствие да даде своя принос.
- Как гледате на предложението на българския премиер Бойко Борисов да се въведе механизъм за сътрудничество и проверка, който е въведен за България и Румъния, да се приложи към всички страни-членки на ЕС?
- Всяка страна има своите системи за контрол, както и системи за конституционни и институционални гаранции. Решението за въвеждането на този механизъм за България и Румъния беше конюктурно, прието от Европейския съюз във връзка с присъединяването им към ЕС, и поради това – решение на обстоятелствата. Смятам, че то е временно и с времето ще се премахва и преодолява. Смятам, че системите за контрол и за гаранции, които съществуват в цяла Европа са достатъчни, за да се констатира, че в страните-членки на ЕС съществува уважение към правовия ред и съществуват гаранции за правата на всички граждани.
- За финал – какъв е коментарът ви за бежанската криза в Европа, но от юридическа гледна точка? И какви са перспективите пред Испания от гледна точка на формиране на правителство след изборите през декември, тъй като все още не е конституирано редовно такова?
- От гледна точка на управлението на кризата с бежанците - ние от първия ден сме убедени, че решенията трябва да се взимат на равнище и в рамките на Европейския съюз. Това не е въпрос на собствени решение на всяка една отделна държава. В Испания, а и в цяла Европа, имахме изпитание на абсолютна солидарност, на споразумение да се разреши една хуманитарна криза, която преживява континента през последните месеци и, която е плод на въоръжени конфликти в Сирия, в Либия, както и в други страни. Заради които милиони хора се видяха принудени да напуснат страната си и да потърсят закрила там, където успеят да я намерят. Пред тази трагедия, хуманитарна трагедия, ЕС трябва да вземе твърди решения по отношение на миграционните потоци. Ние в Испания винаги сме били готови да приемем квота от бежанци, но в същото време от първия ден настояваме, че кризата трябва да се разреши от гледна точка на нейния първоизточник. Защото хората, които търсят решение за живота си, го правят, защото не могат да продължат да живеят в условията на мир в техните страни. Така че трябва да действаме по отношение на произхода на проблема, да сътрудничим за разрешаването на конфликтите, да съдействаме за създаването на възможности за икономическо и социално развитие и в същото време да сме солидарни в приютяването на тези, които искат да дойдат в Европа в търсене на едно по-добро за тях бъдеще. Но освен солидарност, това е въпрос на рационалност и на координация между страните-членки, включително в търсенето на инвестиции, които да позволят да се разрешат проблемите от гледна точка на техния първоизточник. Що се отнася до политическата ситуация в Испания и формирането на правителство – Народната партия още от 21 декември (когато бяха произведени изборите – б. р.) е отворена и е подала ръка на социалистическата партия и на движението „Сиудаданос" за преговори, за конституирането на голямо парламентарно мнозинство, което да позволи са се формира правителство и то да продължи с провеждането на реформите, с политиката на икономически растеж и разкриване на работни места. Това е най-важното за нас. Смятаме, че с тези две партии можем да постигнем това ниво на споразумение, но изглежда лидерът на социалистите Пабло Санчес е блокирал тази възможност и отказва каквото и да е спораземие. Той отказва да говори. А в условията на една демокрация това е отказ на нейната есенция – да се говори. Между политическите партии в търсене на решения за проблемите на гражданите. Ще бъдем упорити до последния ден, че е възможно да се постигне споразумение. Остават малко дни. Мариано Рахой отново протегна ръка в четвъртък към социалистите и към „Сиудаданос", за да потърсим това възможно споразумение. Защото произвеждане на предсрочни избори не е желана опция от никого и това ще означава провал на политически преговори, а все още можем да постигнем формирането на правителство със създаването на голямо парламентарно мнозинство. И така да продължим да работим за реформите в Испания. С партията „Подемос" не споделяме политически, икономически, социален модел. Имаме големи различия.
(Използвани са въпроси и от други медии)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
