Борис Велчев е враг на имунитета на депутати и магистрати
Бившият обвинител N1 се вълнува от историята и е запален нумизмат
Всеки, който е виждал конституционния съдия Борис Велчев, сигурно би го определил като тъжен, вглъбен човек, с небрежно набола тридневна брада. Всъщност зад меланхоличната външност на бележития юрист се крие изключително спокойна, ерудирана и харизматична личност. Преди 3 г., когато тогавашният главен прокурор Борис Велчев се раздели с държавното обвинение, определи себе си като "романтик", който е направил ръководената от него през последните 7 г. институция повече от прозрачна. Към прозрачност ще се стреми и сега - като председател на Конституционния съд. През следващите 3 г. Велчев ще ръководи съдебните заседания, ще разпределя работата на съдиите, ще обнародва актове на съда и ще ръководи бюджета. Няма начин да не се справи. Доказал го е с цялата си професионална биография. Велчев е име, което се ползва с уважение в юридическите среди, а и студентите му го боготворят.
53-годишният софиянец е от сой - с добро семейно възпитание и европейска шлифовка. Син е на дипломата Владимир Велчев и юристката Нина Велчева. Баща му е работил в САЩ, бил е посланик в Русия и Великобритания. Дядо му е бившият член на политбюро на БКП Борис Велчев,
инициатор за затваряне на лагерите
у нас през 1961-62. През 1981 г. Борис завършва английската гимназия и записва престижната специалност "Право" в СУ "Св. Климент Охридски". До 1988 г. е аспирант към БАН, после е хоноруван асистент в Алма матер, става редовен асистент след конкурс. Доцентурата му е на тема помилването. А докторската дисертация - за необходимостта от падането на имунитета на магистрати и депутати. От 1997 г. Велчев е доцент, а от 2012 г. и професор по наказателно право. Ръководител е на Катедрата по наказателноправни науки във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", преподавател по наказателно и международно наказателно право. Член е на управителния съвет на Националния институт на правосъдието.
Велчев е сред първите юристи в България, които се обявяват категорично за падането на имунитета на магистрати и депутати. Тезата си той защитава още през 2001 г. в книгата "Имунитетът по наказателно право в Република България". По това време има зад гърба си още няколко научни труда. С идването си на "Дондуков" 2 Велчев става член на Правния съвет към президента, като 3 години и половина е негов председател. Занимава се с всичко - от жалби на граждани до промени в законодателството. Неговият конкретен ресор обаче е един - съдебната власт. Интересен факт в биографията му е, че е сред участниците в преговорите с либийската държава за съдените в Триполи български медицински сестри.
На 23 февруари 2006 г. Борис Велчев е избран за главен прокурор. Едва на 43 г. тогова, той става най-младият юрист, избиран за поста. Най-честите критики срещу новия обвинител номер 1 тогава са, че няма практически опит, а е учен. Човек на книгите, който прави блестящ превод на романа "Третият" на Греъм Грийн. Борис Велчев поема риска от интелектуалец с безспорни постижения и добри обноски да се превърне в действащ бранител на справедливостта.
Въпрос на дързост, както казва самият той
И получава признание. В качеството си на главен прокурор е поощрен с отличие "Личен почетен знак: първа степен - златен" за проявен висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
В личния му живот важно място заемат съпругата му Катерина и приятелите му. Хората, които добре познават Велчев, твърдят за него, че е открит, усмихнат и честен. Говори перфектно английски и руски език. Хобито му е историята и е запален нумизмат. Открай време обича да слуша в колата си Жо Дасен, италианска мелодична музика и българска естрада.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
