Главният прокурор Сотир Цацаров предложи тази седмица своя концепция за това как трябва да се променят структурата и персоналът в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Кандидатурата на Цацаров за председател на тази комисия бе издигната от ГЕРБ и Обединени патриоти и се очаква да бъде гласувана в Народното събрание.
Оповестяване на мерките за борба с корупцията чрез публичен регистър, назначаване на повече служители, които да отговарят за противодействието на корупцията, проверки за интегритет на самите служители в КПКОНПИ, както и по-пряка и лесна връзка с гражданите при подаване на сигнали – това са основните направления на концепцията на Цацаров. Юристи вече признават, че в документа се проявяват типичните за главния прокурор прагматичност и професионализъм.
Как КПКОНПИ ще комуникира с гражданите в борбата с корупцията?
Сотир Цацаров предлага създаването на публичен електронен регистър на мерките срещу корупцията. Според него КПКОНПИ трябва силно да се активизира в предлагането на такива практични мерки.
„Считам за необходимо, освен активизирането на тази дейност, да бъде въведен електронен регистър за мерките по чл. 32 ЗПКОНПИ, със съдържание, което обхваща целия процес от идентифицирането на необходимостта от предложение за антикорупционна мярка, решение на Комисията за това, информация от адресата на предложението за приети/неприети мерки, до резултати от изпълнението на приетите предложения“, пише Цацаров. Според него този регистър трябва да е публичен – с общ достъп на сайта на комисията.
Консултативен съвет от утвърдени юристи и учени към КПКОНПИ пък трябва да изготвя проектостановищата на комисията по законопроекти, предлага още Цацаров. Според него целта на тези становища е в тях да има практични бележки и препоръки.
„За да се формулират препоръки по представен законопроект, е нужен силен правен екип и експертиза по конкретния предмет на законопроекта. Крайният резултат от работата следва да са бележки и препоръки с максимална конкретика и практическа насоченост, свързани с идентифицирането на корупционен риск. Същият подход трябва да бъде възприет при последващия анализ за такъв риск на приетите вече закони“, мотивира се Цацаров.
Той смята за нужно и въвеждането на постоянен медиен мониторинг за публикации с данни за корупция.
Улесняване при попълването на имуществени декларации
Като една от важните задачи, които Цацаров би поставил пред комисията е публикуването на указания за попълване на имуществените декларации. Според него това ще помогне на задължените да разберат кое и как подлежи на деклариране.
Улесняване на изпращането сигнали до комисията и по-голяма защита за подателите им, са други мерки, които предлага той в концепцията си. Сотир Цацаров предлага да се разработят правила за приемане, регистриране и проверка на сигнали. Като в тях да се предвиди и задължение за уведомяване на подателя за предприетите действия по сигнала му. Освен това трябва да бъде създаден и нов образец на сигнал с „улеснено“ за попълване съдържание и с възможност на незабавно изпращане по електронна поща, директно от интернет страницата на комисията, пише той.
Що се отнася до конфликта на интереси, той предлага да се обмисли дали двете дирекции – едната със същото име, а друга отговорна за публичния регистър с декларациите, да се обединят отново в едно звено. „Всяка от тях обслужва отделно направление от дейността и правомощията на КПКОНПИ. В същото време, в работата им има и определена свързаност, породена от необходимостта за обмен на информация. В много от случаите, първоизточникът на евентуален конфликт на интереси може да бъде открит още в декларацията, подавана пред КПКОНПИ и по-специално в частта ѝ за интересите“, посочва Цацаров.
Що се отнася до конфискацията на незаконното имущество, Цацаров посочва като основен проблем, че КПКОНПИ работи по трите закона за отнемане на имуществото и това усложнява изключително много работата. Мерките, които предлага, са практични – електронен обмен на документи с прокуратурата с пряка връзка между информационните системи на двете институции, както и работна група да обобщи принципно важната съдебна практика по приложението на трите конфискационни закона. „Целта е не само обобщаване на практиката до сега, но и създаване на отворена база с информация /съдебни актове/, която се попълва постоянно при постановяване на нови в хода на съдебните производства, по които комисията е страна. Достъпът на служителите до съдебна практика, както и публикуването на обучителни материали в тази насока е от значение за повишаване на квалификацията и така и за резултатите в пряката им работа“, обяснява Сотир Цацаров.
Той посочва, че трябва да се осигури и терен или сграда, в която комисията да съхранява обезпечено имущество, когато това ѝ е възложено.
В концепцията си Сотир Цацаров засяга и проблема със сградния фонд на комисията, чиято администрация е разпръсната из цяла София. „Необходимо е да се положат усилия за осигуряване на сграден фонд – по възможност една административна сграда, която да е в състояние да осигури необходимите работни места за цялата администрация“, заявява той.
На финала той се спира и на публичната комуникация на КПКОНПИ. Цацаров цитира проучване, което показва, че само 4,6% от хората, които знаят, че тази комисия съществува са посещавали сайта ѝ. „На първо място, сайтът на КПКОНПИ се нуждае от нов дизайн /визуална и цветова промяна, нова „подредба“ на рубриките, улеснен достъп за потребителя/. Нов дизайн е нужен и на Регистъра на лица, заемащи висши публични длъжности“, пише той. „Комисията се нуждае и от по-активна медийна политика. На медиите, при равен достъп, следва редовно да се предоставя актуална информация, както чрез прессъобщения, публикувани и на интернет страницата, така и пряко, от председателя и членовете на Комисията. Необходимо е също утвърждаване на правила за медийна комуникация, които да регламентират предоставянето на актуална информация (включително и от говорител) и да осигурят функционирането на пресцентър на КПКОНПИ“, заявява още Цацаров.
Повишаване на броя на служителите на дирекцията за борбата с корупцията
Основен проблем, който Сотир Цацаров сочи в концепцията си, е големият обем работа, която върши дирекцията „Противодействие на корупцията“, която обаче е с „личен състав е с изключително малка численост и е крайно недостатъчен за нормална работа“. „Това касае както служителите, които пряко осъществяват оперативна дейност, така и тези с анализаторски функции“, пише Сотир Цацаров и посочва, че на практика след премиването на тази дирекция от ДАНС в КПКОНПИ в нея не са назначавани нови хора. „Броят на служителите в дирекцията е неадекватен на обема работа, която ѝ се възлага. Това налага предприемане на спешни мерки за осигуряване на допълнителни щатове в нея и незабавно започване на процедури по назначаване на лица, отговарящи на съответните изисквания“, заявява той. Но същевременно посочва, че за това няма да са необходими допълнителни средства, тъй като КПКОНПИ има немалко незаети щатове в други дирекции, където натоварването е значително по-ниско.
Освен това Цацаров е установил, че в дирекциите на комисията по места няма служители, които се занимават с противодействието на корупцията, само такива отговорни за отнемането на незаконно имущество. Това според него предизвиква големи затруднения в пряката работа. „Ще предложа на комисията създаване на териториални звена на тази дирекция – изнесени работни места, като служителите, които ги заемат, запазват подчинението си на директора на специализираната дирекция“, пише той.
Освен това заявява, че трябва да бъде направен начален преглед на „всички започнати проверки на прояви на корупция от лица, заемащи висши публични длъжности и планиране по всяка проверка на конкретни действия“. Този преглед след това трябва да се прави всеки месец, защото работата по тези проверки трябва да е основен приоритет за комисията и за председателя ѝ.
Почтеността на служителите да се проверява по нов начин
Сотир Цацаров предлага всеки член на комисията да има определен ресор – например превенция на корупцията, публичен регистър, конфликт на интереси и др., като така ще носи отговорност и за работата на администрацията по тези ресори.
Нещо повече, според Цацаров трябва да се създаде нова процедура за проверка на интегритета на служителите в антикорупционната комисия. Той обяснява какъв е сегашният механизъм – проверките за почтеност на служителите (първоначални, периодични и инцидентни) задължително включват проверка на обстоятелствата, които се декларират по силата на закона. Към тях има и допълнителни показатели – тестове за проверка на знанията, влезли в сила дисциплинарни наказания, последна получена атестационна оценка, както и резултати от инцидентни тестове за употреба на алкохол и наркотици. Оценката за почтеност се формира като сбор от получените точки по всеки от показателите.
„Необходимо е проучване и анализ на добри чужди практики в тази насока и възприемането им, с цел създаване на нова процедура за проверка на интегритета, която изключва преценка по формални критерии и дава реална картина за степента на лоялност на служителя към Конституцията и законите, както и за податливостта му към корупция и към поведение, представляващо корупционен риск. Отделна и различна – със засилени изисквания, следва да е проверката за почтеност по отношение на служителите в дирекцията по чл. 16 ал. 2 ЗПКОНПИ (териториални дирекции и инспектори – б.а.). За нея са необходими процедури, сходни на утвърдени добри практики, използвани в службите за сигурност и обществен ред. Показателите за оценка задължително следва да отчитат и съответствие на поведението с Етичния кодекс на комисията“, посочва Цацаров.
Според него проверките за почтеност трябва да се извършват от инспекторите, а не от специална комисия, както е сега.
„Тестовете за интегритет следва да се възложат на обучени служители от инспектората, притежаващи необходимите знания и умения за това. В същото време, за да се гарантира обективността на тези инспектори, е необходимо преминаването на тестове от самите тях да се провежда от екипи извън структурата на звеното, в което работят – например от състава на дирекцията по чл. 16 ал. 2 от закона. Приоритет в работата на самия инспекторат следва да са извънплановите проверки и реакцията на конкретни сигнали“, посочва Цацаров.
Той предлага да се създаде и дирекция „Информационно обслужване и технологии“, като изтъква, че това е необходимо с оглед поддържаните публични електронни регистри, както и обезпечаването на работата на техниката и програмни продукти за всички звена в администрацията.
Наред с това обаче е на мнение, че трябва да се преосмисли продължаването на засилената централизация на част от администрацията под прякото ръководство на председателя на КПКОНПИ. И обяснява какво има предвид: „Така например, звено „Международно сътрудничество“ има за основни функции установяването на незаконно придобито имущество в чужбина, както и имущество на наша територия, за което е отправено искане от компетентни органи на чужда държава, като води и регистри за международните запитвания по оторизираните канали за обмен на информация. Тази дейност е тясно свързана както с работата на дирекцията „Публичен регистър“, така и с отнемането на незаконно придобито имущество. На пряко подчинение е и дирекция „Координация и контрол“. В същото време Правилникът не съдържа каквито и да е разпоредби относно дейността на членовете на КПКОНПИ и администрацията, която осигурява работата им, освен възпроизвеждането на текста на закона относно възможността председателят да им разпределя организацията на дейността по отделни ресори“.
Според Цацаров трябва така да се промени правилникът, че председателят на КПКОНПИ да има по-голяма гъвкавост за преструктуриране на администрацията. Освен това е на мнение, че числеността не съответства на функциите и резултатите от работата на комисията. Затова според него трябва да се изработи нов структурен модел на администрацията, както и на проект за нов правилник, в съответствие с този модел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
