* Той е човекът, благодарение на който са смекчени обвиненията към българите за атентата срещу папата
* Националните правосъдни награди бяха раздадени на 3 декември
Деветият Бал на юристите, част от който са и Националните правосъдни награди, тази година ще се проведе на 3 декември. Досега Гран При са получавали Еньо Комитов, професорите Александър Янков, Васил Мръчков, Огнян Герджиков, конституционните съдии Константин Пенчев и Атанас Семов, деканът на Юридическия факултет към Софийския университет Сашо Пенов, най-възрастният действащ адвокат Йордан Минчев /92 г./, бившият министър на правосъдието и първи европейски съдия в съда на ЕО в Люксембург Теодор Чипев.През годините гости на церемонията са били президентите на Международния Адвокатски съюз – Мигел Луиназ и Жан-Жак Уетвилер, директори на международни адвокатски колегии, съдии от съда в Люксембург и много други.Националните награди за правосъдие се организират от Балканската Медийна Асоциация, с подкрепата и помощта на Международния Адвокатски Съюз, Адвокатските колегии от цялата страната, Камарата на Нотариусите, Българска Съдийска Асоциация, Професионалната асоциация на медиаторите, Асоциация на жените Адвокати, Асоциация на синдиците в България.На събитието, което няма аналог в световен мащаб, присъстват над 200 гости от българския и международния правен свят. Във вечерта на церемонията се награждават 10 заслужили юристи в категориите – Адвокат, Съдия, Прокурор, Нотариус, Кантора, Медиатор, Синдик, Дело, Млад юрист, Правосъдие зад граница, както и Гран При за цялостен принос в правосъдието.Професионално жури тази година е в състав съдията от Общия съд на ЕС Марияна Кънчева, проф. Огнян Герджиков, проф. Атанас Семов и адвокат Владимир Дончев. Събитието е с благотворителен характер и има за основна цел набирането на средства за деца с увреждания, включително и за първата детска рехабилитационна площадка, чрез благотворителна томбола и търг с картини на популярни български художници. Водещ на церемонията е авторът на „Законът и Темида“ по БНР Анелия Торошанова.
Голямата награда за правосъдие тази година отива при Трендафил Данаилов. Той е българският съдия по делото "Антонов", благодарение на него обвиненията към българските граждани, които италианският съд свързва с атентата срещу папа Йоан Павел II, са смекчени. Отличието идва 40 години, след като светът заговори за българска следа в покушението.Ето разказът за онези дни на съдия Данаилов пред judgesbg.org:
"Аз от пресата научих, че са задържали Сергей Антонов, че ще търсят наказателна отговорност още на двама българи: Желю Василев и Тодор Айвазов. Тодор Айвазов беше счетоводител нанашето посолство по това време, а Желю Василев – секретар на военния аташе. Сутринта отидох на работа в съда, по едно време ми звъни секретарката на главния прокурор Коста Лютов. Кани ме при него, там беше и заместник-министърът на правосъдието Иван Мавров, мой състудент. “Ела бе, човек, носим ти радостна вест. Съдебната поръчка на римския съд ти ще я изпълняваш”. Останах като гръмнат. Как са го решили – нямам представа. Аз знам какво е съдебна поръчка: трябва един въпросен лист да ти прати съдът, да посочи кой трябва да бъде разпитан. По тия въпроси разпитваш и изпращаш протокола на делегиращия съд. Ние нямахме договор за правна помощ с Италия. Нашите се съгласили на добра воля да бъдат разпитани като свидетели, не като подсъдими, и по нашето законодателство. Италианците сесъгласили и т.н.
Сюрпризираха ме, че ще дойде и римският съд да присъства. А това е недопустимо от правна гледна точка. И нашите, пак на базата на добронамереност, се съгласили. Чакам аз да получа въпросния лист, няма. Един ден ме среща главният прокурор Коста Лютов: “Тренди, изготви ли въпросния лист?” – “Кой въпросен лист, бе?” – “Ами дето ще ги разпитваш тия нашите.” – “Е как ще ги разпитвам, нали трябва римският съд да ми гипрати?!” Делегиращият съд. А те ми изпратили част от показанията на Мехмед Али Агджа, все едно ученик ги е писал. Тук се беше водило следствие, от нашите. Йордан Орманков се беше срещал с техния следовател Иларио Мартела.
Викам: “Бе Даньо, я ми дай от тия протоколи да се ориентирам!” Даде ми човекът каквото трябва, една нощ не спах, ориентирах се вобстановката. Пристигнаха италианците, води ги съдия Северино Сантиапики, прокурор Антонио Марини, италиански адвокати. В парк-хотел “Москва” се бяха събрали не от цяла Европа, ами от цял свят – и полиция, и тайни служби...Бях като “сам воинът е воин”, с една секретарка. И по едно време Сантиапики поставя въпроса да се отбележи в съдебния протокол, че в залата присъстват и адвокатите по римското дело. Ама по нашето право свидетелите нямат право на адвокати. Сега се допуска при определени обстоятелства, обаче тогава нямаше. Ами като са дали вербална нота и са се съгласили да бъдат разпитани катосвидетели, как ще пиша, че имат адвокати!? Аз гледам да ги извадя от това обвинение, в което те са ги набутали нарочно. Отказах. И той казва: “Господин президент /не “председател”/, ние може при това положение да се откажем от съдебната поръчка”. Брех, мама му стара! Ще гръмне целият свят, пресата. Ще измислят, че българският съд е възпрепятствал съдебната поръчка, без да кажат истината. Ами сега!? Дадох почивка, измъкнах го едно кафе да пием отстрани. А те твърдяха, че римският процес не е политически. И Сантиапики ядосан от моя отказ. Той ми казва: “Аз какво да кажа, г-н президент, като отида в Италия!?” – “Ами, колега, аз пък какво да кажа на нашите власти!? Вие сте казали, че не е политически процесът. Защо искате адвокати, когато по нашето право свидетелите нямат нужда от адвокати, а вие сте се съгласили да ги разпитаме като свидетели?”
Как да е, замазахме работата, не се отказаха. Добре, ама Агджа направо е лъгал. То беше постановка на техните италиански служби. На “Галиани” 36, една улица в Рим, там имало апартамент на нашите дипломати и той уж ходил там и сезапознал с тия нашите двамата, и че Желю Василев е бил по-висок, а Тодор Айвазовпо-нисък. А то е обратното. Тодор Айвазов е 25 см по-висок от Желю Василев. И смоя акъл прост селски, дето се вика, се сетих, изтъпаних ги да ги снимат пред съдаедин до друг. То си личи. Ония гледат като препарирани, италианците. И пишем, тая разлика да се отрази в протокола. Ей такива едни истории...На една почивка отидох горе при министърката.
И ме среща там един нисичък, цивилен: “Другарю председател, трябва да дадете възможност на нашите хора да ги разобличат!” Аз се чудя как да се оправя, гледам да ги извадя от торбата, да не са подсъдими, той – да ги разобличава! Викам, я не ми се бъркай. Той се оказа някакъв генерал от контраразузнаването, Зикулов. И той там. Боооже...
Накрая си взехме довиждане с италианците, това-онова. Щях да ги водя по Дупница, Рилския манастир, но Сантиапики се отказа. Той ме канеше в Сицилия на гости. Викам, къде ще ходя, много ви е голяма мафията. Подарих му здравец. Викам, че само силни и здрави мъже могат да наберат това цвете, защото расте в планината високо. По едно време ми писа от Сицилия, че се хванал здравецът".
Този римски съдия е стиснал ръката на Трендафил Данаилов и му е казал, че ако не е бил той, делото щяло да завърши много зле за България!
Трендафил Данаилов Димитров е роден на 11 юли 1930 г. в с. Алдомировци, Софийски окръг. Брат е на зам.- председателя на Върховния съд и после член на първия състав на Конституциония съд Младен Данаилов.Завършва висшето си юридическо образование в СУ през март 1954 г. Докато е съдия и председател на Районния съд в Нови Пазар, се запознава със съпругата си Николина Вълчева, стоматолог. Имат две дъщери.
До 1981 г. е зам.- председател на Софийския градски съд и е повишен в ранг член-съдия на Върховния съд.До 1992 г. е председател на Софийския окръжен съд. До средата на 2018 г. е адвокат - една година в Адвокатската колегия в Монтана, а след това в Адвокатската колегия в София.Като съдия е разглеждал стотици граждански и наказателни дела, а като районен съдия в гр. Нови Пазар - и нотариалните.
Известен със своята принципност, строгост и справедливост при прилагането на законите. Като адвокат е участвал в граждански, наказателни и административни процеси.Член на Съюза на юристите от основаването му и един от основателите на Съюза на съдиите в България. Награждаван с редица държавни и съюзни отличия, като Златен орден на труда, Орден за успешното изпълнение на съдебната поръчка на Римския съд, отличия от Съюза на юристите и много други.Активен е и в други обществени дейности, особено в областта на спорта. Бил е зам. председател на Националната федерация по джудо и борба, а от 1996 до 2002 г. е член на Изпълнителното бюро на Българския Футболен Съюз.
Друга любопитна подробност е, че Трендафил Данаилов е участвал като рали състезател в няколко обиколки на България, рали София-Синая-София, като дори на една от обиколките е спечелил купата.Голямата му страст е планината, член е на Българския туристически съюз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
