- Рашидов не цепи басма на никого, но може да се извини искрено
- Докато го наричаха "главния мултак", той направи Квадрат 500, Ларгото, изложбата в Лувъра и театралната реформа
- 23 октомври 2022 г. Екоактивисти от германската група "Последно поколение" заляха с картофено пюре картината на Клод Моне "Купи сено" в музея "Барберини" в Потсдам.
- 14 октомври 2022 г. Екоактивисти от движението "Just Stop Oll" заляха с доматена супа "Слънчогледи" на Ван Гог в Националната галерия в Лондон.
- 21 октомври 2022 г. Диванната армия заля със словесна помия световноизвестния скулптор Вежди Рашидов след избора му за председател на 48-ото Народно събрание.
Май всичко започна малко по-рано - на 24 септември 2019 г., когато 16-годишната природозащитничка Грета Тунберг нахока участниците в срещата на ООН за климатичните промени в Ню Йорк, че и откраднали мечтите и детството.
Ако никой не вижда нищо общо между тези събития, значи наистина са му откраднали мечтите и детството. Веднага след раждането и дори на тези, които се занимават с въпросния вандализъм, никой никога не им е обяснил какво са мечтите, никога не им е позволил да имат детство и никога не ги е научил на никакви ценности - нито в изкуството, нито в природата, нито в чисто човешки план.
Не е нужно да си расъл в английския двор
за да виждаш във всички тези извержения злокобното лице на озъбения либерализъм и джендъризма и тяхната войнстваща простотия. Която едва ли се корени само в политическото злободневие. А най-вероятно е заложена в генетичния код на такива хора.
За разлика от други, в чиито генетичен код е заложен талант. А в генетичният код на Вежди Рашидов талантът е не просто заложен, а ярко изявен. Толкова ярко, че е белязал галерии в Отава, Париж, Лондон, Рим, Палма де Майорка, Кайро, Йерусалим, Сеул, Токио, Ню Йорк. Но това не е разговор за всеки. Това е разговор за избрани. Не за хора, които отразяват работата на парламента и, чувайки името на Вежди, заявяват: "Скулптор ли? Не съм го проучвал". Не, че някой някога ще има за какво да проучва авторите на такива фрази. Нито пък те, диванната армия или гореописаният джендър ще проумеят какво е да си творец. Просто са от друго тесто. Баба ми казваше: недомаслени. Без извинение.
А Вежди е типичният български творец от онази порода, която май вече е на изчезване. Типичният български художник от онези мъжаги, които цял живот "пият, пеят, пушат, дамаджани сушат" иЕ създават безсмъртието на държавата си. Наричат го изкуство, защото, с огромно извинение към всички, които "не са проучвали" Вежди, само то остава във времето, за което ще съдят по него. Другото просто е смъртно, тленно и често ненужно, като се почне от царе и патриарси и се стигне до политици и президенти.
Имам щастието да съм расла с тези мъжаги и зная, че са върли поклонници на юмручното право. През 2001 г. като общински съветник
Вежди Рашидов набил един полицай
или полицаят набил Рашидов заради паркираната му кола на място, пазено за перуанския посланик. Случката е малко от серията "то ли краде палто, на него ли му крадоха, ама имаше нещо".
Според родната диванна армия обаче тогава Вежди със сигурност е набил полицая и това е много, ама много голямо нещо. По-голямо и от името му, и от изкуството му и изобщо от всичко на света.
Пак по това време Вежди карал пиян в столицата и катастрофирал. И бил "главният мултак на републиката", провъзгласен за такъв от покойния шеф на "Мултигруп" Илия Павлов. И седял с него и с други такива босове на една маса. Въпреки че всичките тия босове яко са се натискали именно Вежди да седи на масите им. А не някой от днешната диванна армия, за когото са чували може би само в родата му.
Но ей-така, "пиейки, пушейки и местейки се от софра на софра", ето ти я галерията "Квадрат 500". Ето ти го Ларгото, за което току някой възвиси незнайния си фалцетен глас, че трябва да бъде разследвано за източени от него пари. Ето ти я и театралната реформа, обаче нея май не искат да я разследват. Ето ти я изложбата "Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България" в Лувъра. Ето ти ги и ремонтите на не един музей, докато Вежди е министър на културата. И
докато стигна до "Червената къща"
За някои - къща-касичка. А за Вежди - домът на великия скулптор Андрей Николов.
Тези "някои" поименно могат да бъдат назовани и дори видени пред Министерството на културата, докато Вежди беше в него. И едва ли някой ще се учуди, ако разпознае в тях дежурния протестиращ джендъриат, включително и от размирната 2020-а.
Впрочем нека добавим и един не много популярен факт. Обявяването на третото правителство на Бойко Борисов в пленарната зала се забави именно заради Вежди. Борисов е искал да го обяви за трети път за министър на културата. Но той, вече преминал през страшното изпитание на заболяването си, категорично отказва отново да заеме поста, предлага дотогавашния си заместник Боил Банов, а в тесен кръг обяснява: "Няма да ида там да ми крещят под прозорците. Поболях се от тях".
Сприхав човек е Вежди. С висок градус на емоционалност
С остър език и стигащи до крайност реакции. Защото творецът по принцип е такъв.
Ако не е, и талантът, и изкуството ще го подминат. Само че, както може да не цепи басма на никого, така може и да се извини. Не винаги публично, както го направи с червената лидерка Корнелия Нинова. Но винаги искрено - и в единия, и в другия случай. Защото изкуството не търпи фалш. А да се извиниш за крайностите си не е по-нисша форма на изкуство от това, което Вежди създава.
Затова не беше фалшива речта му за неговия отказ от шефския пост на парламента, изправила на крака цялата пленарна зала и увенчана с бурни ръкопляскания, в каквито разсъждения злорадо изпадна диванната армия. Не бяха фалшиви думите му и когато се върна в края на тридневния безплоден мач по избора на председател на 48-ото Народно събрание.
Само че какво друго й остава на диванната армия от безвестни и безславни хора, освен по този начин за пореден път да докажат прозрението на Елин Пелин: "Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта". Но това е много сериозно и ментално, и душевно отклонение. Много тежко отклонение, побрано в думите на друг велик български художник - Ненко Балкански: "Най-страшното е да не можеш да се зарадваш на успеха на другите".
И ако за Грета Тунберг веднага се заговори, че менталната й агресия е провокирана от физически проблеми, за останалите физически и ментални вандали, представящи се за екозащитници, или за родната диванна армия, която се изживява като съвестта на нацията, това изглежда не важи. Поне на пръв поглед. Макар че - знае ли човек.
Но с просто око се вижда, че и
омазването на шедьоврите
на Ван Гог и Моне, и омаскаряването на самоизградената и самодоказана личност на Вежди Рашидов е кресчендото на неграмотността. Това е отчаяният вой на посредствеността. Това е крясъкът на бездарието. Това е безсилието на скудоумието и безличието пред таланта и божията промисъл, проблеснала в него. Това е тържеството на интелектуалната немощ.
Вероятно е обяснимо защо цялата тази пасмина е толкова озлобена. Само че е абсолютно непростимо. Защото, ако всички тези човешки издънки от сорта на тунберовците и диванната армия не бъдат драстично възпрени, това ще означава, че простащината е завладяла света.
Да, по-умният отстъпва. Само че няма как да отстъпим историята на човечеството и гордостите на България. Най-малкото защото няма на кого да ги отстъпим. По простата причина, че нито тунберовците, нито диванната армия нямат нищо общо с човечеството. И още по-малко с гордостите ни. Те са техният отпадък.
Греша ли? Ами, не греша.
10 май 1933 г. Националсоциалистите на Адолф Хитлер изгарят стотици книги на германски писатели на площада пред операта в Берлин.
Да се връщаме ли по-назад във времето? Май ще трябва.
Защото
тунберовците и диванната армия са учили-недоучили
чели-недочели, живели-недоживели. И им трябва много, много време, за да довършат тези простички житейски неща, преди да станат каквито и да било активисти. Както и "да проучат" Вежди. Все е нещо и все отнякъде трябва да го започнат този ненаучен урок.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
