Спомняте ли си кога за последен път щандовете бяха празни, а с часове се чакаше за хляб? Слава богу, не се случи по време на извънредното положение, наложено заради пандемията.
Но пък беше емблема за едно правителство на БСП, когато Европа процъфтяваше, а България загиваше. Опразнени рафтове, просещи пенсионери, припадащи пред фалирали банки и плачещи деца, които с парите от сутринта вече не можеха да си купят баничка по обед. Това са кадрите, които обиколиха целия свят. Бяха направени от репортери на световни медии, които не вярваха как в европейска държава може да има такава бедност на прага на 21 век. И то при положение, че по онова време ЕС отвори границите си за нови членове, Чехия стигна 70 на сто от европейските доходи, а малко село в Люксембург даде името си за споразуменията от Шенген.
Днес социалистите се възмущават от евентуалното ползване на 10 милиарда заем, плашат, че идва проводолствена криза и виждат развихрена инфлация. Сякаш искат всички да забравят, че точно те преди 24 години натрупаха борчове за 240 милиарда стари пари за три месеца, хамбарите се изпразниха заради изнесеното зърно, а инфлацията за 1996 г. стигна 310%, като за първите 4 месеца на 1997 г. стана нечуваните 438%.
Това е печалната статистика на управлението на БСП с вицепремиер по икономическата политика Румен Гечев. Същият, който днес заедно с шефката си – Корнелия Нинова, са подготвили поредните опорки за това как държавата се срива икономически, а хората са оставени да гладуват. Борисов бил най-големият скъперник, а Караниколов разбирал само от фурми.
Поне 5 опашати лъжи заливат социалните мрежи от сутрин до вечер:
Лъжа 1: Мерките са излишно строги
Световната политическа и научна общност признаха на България бързите и навременни здравни мерки, в резултат на които у нас все още заразените са по 50, а не по 5 000 на ден.
Лъжа 2: Нямаме икономически мерки за стимул на производството
България бе сред първите, които преформатираха икономиката си. Докато Европа трескаво търсеше предпазни костюми, маски и шлемове, екипът на икономическото министерство не спа дни и нощи, за да прави срещи с бизнеса. Така останалата без поръчки автомобилна индустрия започна да прави защитни шлемове, шивашката индустрия пък за няма и седмица започна ударно да вади предпазни костюми най-висок клас. И безценните маски. Ако в първия ден на кризата спекуланти се опитаха да пробутват маски за 25 лева, днес най-скъпата за многократна употреба е 3,50 лв. Дезинфектанти има дори в бакалиите. А производителите вече се подготвят и за износ на най-дефицитните стоки – същите, за които и Себастиан Курц, и Ангела Меркел молиха Борисов да им продаде на каквато и да е цена.
Лъжа 3: Чака ни глад
Дори и най-големите врагове на Караниколов няма как да отрекат, че икономическото министерство не допусна продоволствена криза. От първия ден на извънредното положение екипът му преговаряше с големите магазини, за да регулират зареждането на щандовете така, че евентуалното презапасяване да не издъни системата. А докато министър Танева и представители на веригите договаряха пласирането на родните стоки у нас, икономическото министерство започна с подкрепата за износителите чрез допълнителните гаранции през БАЕЗ.
Лъжа 4: Няма грантове
173 милиона лева бяха осигурени от преразпределение на управляваната от икономическото министерство европрограма „Иновации и конкурентоспособност” именно за финансови инжекции на компаниите. 22 000 малки фирми ще получат безвъзмездно между 3 000 и 10 000 лв., за да оцелеят в тежките месеци на криза, породена от социалната изолация на хората. Ще разпределим и още пари от европейски програми, увери Борисов. За да го каже обаче, някой в икономическия екип на кабинета, вече е свършил работата. Без да бие тъпана в парламента.
Лъжа 5: Няма пари за бизнеса
5 икономически лоста тръгват в помощ на малки, средни и големи фирми. Да, през търговските банки се отпускат кредити, но те са дългосрочни, без лихва или със символична такава. Нали това иска реалният бизнес – възможност за работа, не подаяния?
Но истината е, че Корнелия никога не е говорила на един език с бизнеса. За разлика от Емил Караниколов. Тя е цар на приказките, той не е човек на думите. Като млад технократ вярва, че свършената работа говори сама за себе си. И точно това използва опозицията, за да го атакува. Него и екипа му.
Двуседмичната му карантина след визитата в Обединените арабски емирства дойде дюшеш на червените. Заедно с умните и красивите започнаха да нагласят схеми как да му подлеят вода, за да вредят техни хора да разпределят парите от кризисните програми. В усилията си да го катурнат стигнаха дори до „перверзен сценарий“, както го нарече обвинител № 1 Иван Гешев, който уж изпращал с граждански полет въоръжени агенти на преклонна възраст да отвлекат от Дубай Васил Божков, а после България се извинявала като пращала по Караниколов храни на емирствата.
Истината е много по-проста - работата на икономическия министър е да пуска мостове между бизнеса и така да разкрива нови пазари. Както нагледно обясни шефът БСК Радосвет Радев, фирмите имат ликвидност, пазари нямат. За разлика от много свои предшественици, Караниколов знае къде и как да преговаря, за да ги осигури. Неудобен е за опозицията, защото трудно може да бъде преметнат. Запознат е с всичките им приватизационни бакии. Наясно е кой е инвеститор и кой ликвидатор. Но, ако разчитат, че и занапред Караниколов няма да влиза в политически спорове, грешат. Той няма остане безучастен, ако Нинова и Гечев продължат с клишетата за глад и фалити. Все пак, това съчетание си е патент само на техни управления.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
