Джефри, абстрактен американски художник от 20-ти, толкова много вярвал в таланта си, че преименувал фамилията си на Дали, за да го сравняват единствено с гениалния Салвадор.
Въпреки че така и не успя да спечели световна слава с картините си, той остана в историята с култова фраза, валидна докато свят светува.
На една изложба представил картините си, а после мълчаливо изслушал критиците. В края на вечерта, един от тях се приближил до художника и му казал: Хубав диалог стана, разменихме различни мнения.
Дали го погледнал намръщено и отговорил: Уважаеми господине, два монолога не правят диалог.
Харесва ли ни или не, България все повече се превръща в държавата на монолозите. Те се следяха с интерес по време на домашната изолация, с очакване - в месеците на протестите, но днес дистанционният двубой Борисов-Радев вече губи енергията си, също като протеста.
Цветистите им речници изобилстват от приказки за чекмеджета, мутри, юмруци и национални предателства, но страдат от един остър дефицит - липсва думата диалог, още по-малко съгласие.
Колкото повече времето минава, толкова по-ясно става, че това не е само техен проблем, а на цялата държава.
След като ДПС даде позивната - оставки и на двамата, а после широк експертен кабинет,
всички се запитаха кой ще е посредникът
който ще извоюва крехкото примирие поне до изборите.
Един от доброволците вече се обяви. Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов смело реши отново да надене синята каска. За трети пък - след успешното му посредничество, което превърна скараните кумове Валери Симеонов и Волен Сидеров в съуправляващата коалиция, след това като мироопазващ войник на ООН на коалиционен съвет, когато спаси управлението.
Окрилен от успехите си, воеводата сега бе готов да влезе в ролята на военно аташе между Румен Радев и Бойко Борисов.
Знаково, в Деня на независимостта Каракачанов заяви, че е готов да бъде посредник в диалога между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.
"Повече от всичко сега е нужен формат за диалог. Аз съм готов да гарантирам този диалог. Аз самият наскоро поех ангажимент да се оттегля като вицепремиер, ако Бойко Борисов и Румен Радев си подадат ръка в името на сваляне на напрежението и експертен кабинет, който да изведе България от тази моментна политическа криза без реваншизми и политически пристрастия", обяви Каракачанов.
Борисов не отговори, а Радев леко смекчи тона
отказа се от фразата "с терористи не се преговаря", за да изкаже на глас "диалог може да има, ако...".
Разбира се, условията му бяха повече от неизпълними, защото предвиждаха безусловна капитулация на противника, но все пак думите му мнозина изтълкуваха като крачка встрани.
Два дни по-късно стана ясно, че студената война не само не се размразява, а направо се вледенява. Радев отново се върна на темата с чекмеджетата и очаквано предизвика премиера да му отговори с "ако президентът чака оставката ми, за да разговаряме, ще го направим, но аз ще съм под прозорците му".
Ако Каракачанов е вярвал на народното поверие, че в нощта между 22 и 23 септември се случват чудеса, е разбрал отново по трудния начин, че
в България стават главно чудесии
А дали втърдяването на Радев е заради шпионския скандал с Русия или срещата му с американските изтребители на "Граф Игнатиево" едва ли ще разберем.
Но така или иначе, както Лебедовата песен на протеста няма да свали Борисов, така и синята каска на Каракачанов едва ли ще се разбие между главите на Борисов и Радев.
Фалстартът на вицепремиера със сигурност ще охлади мераците на други посредници. Не че има много желаещи. За съжаление, Гиньо Ганев отдавна го няма, Ламбо също гледа от небето, а засега навалицата за посредници остава само при обществените поръчки за бизнеса.
Така ще е докато ситуацията се загрее до последно. Както казва Хенри Кисинджър - диалогът става много по-конструктивен, когато „самолетоносачът е в залива”. Знаково тези дни го цитира депутатът от ДПС Хамид Хамид.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
