В Брюксел на извънредна среща на върха днес с единствена точка в дневния ред - намирането на компромис за следващата многогодишна финансова рамка - ще заседават лидерите на държавите-членки на Европейския съюз. Те ще определят тавана на разходите в съюза за следващите седем години (2021-2017). Очакват се тежки дискусии между държавите, които са против увеличаване на вноските в европейския бюджет и тези, които искат увеличение за да запазят досегашното си финансиране.
Вноската на държавите членки до сега беше един процент БВП на ЕС. Брекзит обаче отвори дупка в общия бюджет, която е около 10 милиарда евро годишно или 70 милиарда за следващите седем години. За да получават същите средства от ЕС, както и досега, държавите трябва да увеличат вноската си. Европейската комисия предлага тя да стане 1,11 процента от БВП, ЕП - 1,3 процента, а председателят на Европейския съвет Шарл Мишел излезе с предложение за 1,074 процента.
"Групата на пестеливите четири", в която влизат Австрия, Нидерландия и Дания и Швеция са категорично против увеличаване на вноската, те са за оптимизиране на разходите. Срещу тях са държавите от Южна и Източна Европа, сред които и България, наричани "приятели на кохезията". Те не са съгласни средствата, които получават от еврофондовете, да бъдат намалени.
Освен конфликт между държавите, има и неразбирателство между институциите как да бъдат разпределени парите по пера, т.е. каква част да отива за кохезия, земеделие или проекти като "Еразъм" например. Дори днес европейските лидери да успеят да постигнат компромис, съвсем не е сигурно, че той ще бъде подкрепен от Европарламента.
Няма единство и по въпроса какви да бъдат източниците на финансиране на многогодишната финансова рамка. До сега 80 процента от приходните идваха от вноските на държавите, а 20 процента - от мита върху вноски стоки и глоби срещу компании, които нарушават европейските закони. Европарламентът предложи нови форми на финансиране под формата на нови общоевропейски данъци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
