Тържествена декларация по повод 80 години от връщането на Южна Добруджа в пределите на България прозвуча от трибуната на Народното събрание. Декларацията прочете депутатът от ВМРО, избран от Добрич, Йордан Йорданов.
С договора от Крайова се поправя частично една историческа несправедливост, подчерта Йорданов.
Народният представител от ВМРО напомни също, че подобен възторг сред местните българи има и през пролетта на следващата година, при посрещането на българските войски в Македония, но за жалост историческите събития там нямат щастливата развръзка на добруджанския въпрос.
Текст на декларацията:
Преди 80 години Южна Добруджа беше върната за вечни времена на Майка България.
На днешната дата, точно преди 80 години, гражданите на Добрич тържествено посрещат частите на българската армия, представени от челния отряд на Лейбгвардейския на Негово Величество конен полк.
На 25 септември 1940 г. още от сутринта хилядно множество е изпълнило улиците и площадите на града, сградите са обкичени с българския трибагреник. Издигната е триумфална арка от цветя, настроението е приповдигнато, но има и много сълзи. Сълзи от радост бликват от очите на млади и стари добруджанци, дочакали така жадуваната свобода. Този път завинаги!
На този ден, преди 80 години, Добрич дочака своята свобода. Свобода, извоювана не на бойното поле, а в дебрите на дипломацията. Макар и дошла като безкръвен акт, свободата за добруджанци е апотеоз в борбите и войните за национално обединение след Освобождението, в които стотици хиляди наши сънародници проляха кръвта си и положиха костите си по цялото ни етническо землище.
С подписването на договора от Крайова в началото на септември България трайно получава последната си териториална придобивка. Изконно българската Южна Добруджа отново е в пределите на Отечеството ни.
Възвръщането на Южна Добруджа е сред най-значимите събития не само в новата българска, но и в цялата ни история, според историците. За първи път териториален въпрос на Балканите е решен по мирен път. Така се очертават съвременните граници на страната ни, останали непроменени в мирно време. Това е безспорен успех на понякога подценяваната българска дипломация, отбелязан и от съвременниците на събитията.
В потвърждение ще цитирам и част от тронното слово на цар Борис ІІІ при откриването на втората сесия на 25-ото ОНС:
„Господа народни представители, с особено задоволство констатирам, че следваната досега външна политика даде щастливи резултати. На 7 септември тази година правителствата на България и Румъния подписаха в Крайова един договор, по силата на който Южна Добруджа отново се върна в пределите на българското царство. Това събитие се посрещна от целия български народ с изблик на дълбока радост и Вие, господа народни представители, одобрихте единодушно този договор.“
Реалното изпълнение на Крайовския договор започва две седмици по-късно. Много добруджанци с волски коли и каруци дни наред нощуват край пътя, за да посрещнат първи българските войници и чиновници. А когато части на българската армия и администрация тържествено влизат в Добрич сутринта на 25 септември, възторгът е неописуем. Със средства, събрани от женското дружество „Майчина грижа“, е поръчано изработването на 5000 копринени кърпички с лика на Стефан Караджа и надпис „На освободителното войнство от признателната добруджанка-25.09.1940“. В паметния ден с тези кърпички са закичвани всички български войници, офицери и официални гости на града.
Подобен възторг сред местните българи има и през пролетта на следващата година, при посрещането на българските войски в Македония, но за жалост историческите събития там нямат щастливата развръзка на добруджанския въпрос.
С връщането на Южна Добруджа една историческа несправедливост е поправена, макар и частично. Частично, защото по силата на този договор 67 хиляди севернодобруджански българи са принудени да напуснат бащините си огнища като част от размяната на население между България и Румъния. Но доколко е справедлива размяната на местно население, каквито са българите в Северна Добруджа, с румънските колонисти, заселени в Добричко и Силистренско между двете световни войни, остава като въпрос. Въпрос, по който ще се произнасят историците. За нас остават спомените от разказите на предците ни за събитията от септември 1940 г., остава и поуката. Поуката, която трябва да ни води и днес: когато си подадем ръка в името на България - ще успеем!
Честит празник, Добрич! Честит празник добруджанци! Да живее България!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
