Това са част от предложенията за промени в Наказателния кодекс, които депутатите внесоха днес в деловодството на Народното събрание
Сред исканите изменения е и намаляване на имуществената стойност на откраднатите вещи да падне на стойност до една работна заплата за налагане на ефективно наказание, както и увеличаване на размера на глобите за тези деяния.
Да се криминализира радикалният ислям е позиция, която ВМРО отстоява от години. Мотивите не са се променили във времето.
Идеологията „радикален ислям“ (в текстовете е заложено и определение на термина) има вече своите последователи и в България. В контекста на събитията в Близкия Изток и имигрантските общности в Западна Европа заплахата от нея ще продължи да расте. Считаме, че като законодатели трябва да направим възможното за ограничаването ѝ и да предпазим българските мохамедани от пропаганда, която има за цел да раздели и противопоставя обществото.
Тези констатации са валидни и към днешна дата и то подкрепени с много най-различни и брутални примери в Европа. Т.нар. интеграция на мигрантите на Стария континент официално се провали. Т.нар. европейски лидери си отгледаха поколение псевдоевропейци, което ще затрие културата и ценностите на християнския свят, ако не се предприемат сериозни мерки, категорични са още войводите.
Три години по-късно тези мотиви изглеждат все по-силни и достоверни. Три години по-късно ние от ВМРО сме убедени, че криминализирането на радикалния ислям трябва да намери място в дневния ред на Народното събрание.
По отношение на пределите на неизбежната отбрана ВМРО също има своята последователна позиция назад във времето. За съжаление, примерите на хора, които са били жертва на посегателства, а след това са се превръщали в обвиняеми, плащайки глоби и лежащи по затворите, защото са защитили имуществото си, са не малко. Ето защо за нас справедливата редакция на сега съществуващите текстове в НК трябва да изглежда по следния начин:
Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище; нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
Прилагаме и мотивите на депутатите от ВМРО:
МОТИВИ
Институтът на неизбежната отбрана е класически институт на българското наказателно право, създаден в полза на гражданите. Той е предназначен да определи кога осъществяването на защитно действие срещу непосредствено и противоправно нападение не е обществено опасно. Тази функция на института е изразена в съдържанието на чл. 12, ал. 1 от НК. На този институт винаги е могло, е и продължава да е възможно да се позове както лицето, срещу което е насочено нападението, така и всяко трето лице, което се притича на помощ на нападнатия.
Задължително кумулативно условие за приложимостта на неизбежната отбрана е причиняването на вреди на нападателя да е „в рамките на необходимите предели“. Създаването на разпоредба с предложеното съдържание за чл. 12, ал. 3 е предназначено да определи максимално ясно за гражданите – адресат на института, в кои случаи могат да се защитават с неограничена интензивност, без страх от възможността да бъде потърсена наказателна отговорност за причинените на нападателя вреди.
Реализацията на тази цел на изменението се постига чрез предложените две кумулативни условия: определяне в текста на т. 2 какъв трябва да е характерът на нападението – насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и в какво трябва да се е изразила опасността на нападението – извършено от две или повече лица, от въоръжено лице, нощем.
Промяната на формулировката от „чрез проникване с насилие или взлом в жилище“ на „чрез противозаконно влизане в жилище“ е предназначена да разшири приложното поле на действащата разпоредба.
При тяхното едновременно проявление лицето, което осъществява защитното действие, не следва да извършва никаква друга преценка на опасността на нападението. Преценката дали тези условия са налице, се извършва за всеки конкретен случай.
На второ място промените имат за цел да предложат нормативна уредба на един сериозен и актуален проблем, имащ пряко отношение към националната сигурност - разпространените и проповядването на радикален ислямизъм. В контекста на събитията в Близкия Изток и емигрантските общности в Западна Европа заплахата от тази идеология продължава да расте. Безспорен факт е, че тя вече има своите последователи и в България. Като законодатели е необходимо да направим всичко възможно за ограничаване на разпространението и използването му с цел разделяне и противопоставяне в българското общество.
В чл. 108, ал. 1 НК е криминализирано проповядването на антидемократична идеология, т.е. на система от виждания за устройството и управлението на обществото, която е насочена срещу мирното съществуване и развитие на конституционно установения строй и териториалната цялост на страната. Радикалният ислямизъм е особено проявление на такава идеология, тъй като смесва религиозните убеждения с политически цели и прокламира съществено ограничаване на основни човешки права, предвидени в Конституцията на Република България. А с оглед заплахата, която разпространяването му създава, смятаме, че е необходимо създаването на по-тежко наказуем състав, който да обхване именно проявленията на използването на религията за политически цели. Създаването на този състав в чл. 108 от НК не налага декриминализирането на деянията по чл. 166 от НК. Това е така, защото по силата на самия чл. 166 той се прилага „ако не подлежи на по-тежко наказание“, т.е. за всички останали случаи, извън тези, които ще се включат в чл. 108, ал. 2.
На трето място с предложените промени се прави изменение на разпоредбата на чл. 218б, който съдържа правила, по силата на които за извършени определени престъпления против собствеността на дееца се налага наказание по административен ред, а не наказание по смисъла на наказателното право.
Предложенията за изменение на чл. 218б са насочени към ограничаване на приложното поле на разпоредбата в следните насоки:
- намаляване на имуществената стойност на вещите – предмет на престъплението, която обосновава приложението на чл. 218б. По действащата редакция на разпоредбата тя се прилага за всички случаи на престъпления против собствеността, когато предметът на престъплението има стойност до две минимални работни заплати за страната към момента на извършване на престъплението. Тъй като размерът на минималната работна заплата е динамична величина, на практика всяка календарна година тази имуществена стойност се увеличава и все повече престъпления попадат в обхвата на нормата. Без да се променя критерият „минимална работна заплата“ с изменението се предлага имуществената стойност на вещите – предмет на престъплението да е до една минимална работна заплата. Това ще позволи за престъпления, при които стойността на вещите е над този размер наказателното производство да се развива по общите правила за наказателна отговорност.
- в ал. 2 на чл. 218б, която урежда забраните за прилагане на разпоредбата, в т. 1 да отпадне изискването за обща стойност на предмета на престъплението да е над сто и петдесет лева. По този начин приложението на чл. 218б няма да е възможно винаги, когато един деец е извършил две или повече престъпления в рамките на една година без значение каква е имуществената стойност на вещите – предмет на всяко едно от тези престъпления.
Наред с измененията за ограничаването на приложното поле, проектът предлага и увеличаване на размера на глобата - вместо глоба от сто до триста лева, да се налага глоба от триста до петстотин лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
