Данъкоплатецът не е молител. Данъкоплатецът е най-ценният ресурс за всяка икономика. Това заяви лидерът на ВОЛЯ Веселин Марешки в специално интервю за СТАНДАРТ. Зам.-председателят на парламента ще е водач на листата на новата патриотична коалиция ВОЛЯ-НФСБ във Варна.
- Г-н Марешки, защо изобщо един успял човек се захваща с политика?
- На първо място, аз съм от хората, които преди 30 години избраха да останат в България и до днес всеки ден препотвърждавам този избор. Имал съм десетки възможности, особено след успехите в личен план, да избера за мен и семейството ми удобна и безоблачна дестинация. Но аз съм от тези, които се чувстват добре до корена. Пътувам много, но у дома съм само в родината. Другото ми е чуждо и не бъркам туризма с емиграцията. Това, обаче, не ме прави по-специален от 7-те милиона, които сме избрали тази страна.
Въпросът е как човек може да бъде щастлив там, където живее. Отговорът е много прост – когато е заобиколен от спокойни, уверени и добруващи хора. На всеки му прави впечатление как на запад хората поздравяват непознати, усмихват се и са любезни. Направо е нереално отнесено към нашето ежедневие. Това всеки път ни показва, че у нас нещо е сбъркано и че трябва генерална промяна.
С бизнес можеш да промениш една сфера, както успяхме да сторим това с лекарствата и горивата. Но само с политика можеш да промениш една държава.
В този ред на мисли, за мен бе повече от естествено да се захвана с политика, защото не мога да приема средата, в която живеем. Просто не съм от хората, които гледат отстрани.
- В България мнозина са разочаровани от политическия живот и не гласуват. Какво мислите за това?
- Човек дори да не се занимава с политика, политиката се занимава с него.
Разбирам омерзението на мнозина от лъжите, схемите, обещанията, но те трябва да разберат едно – като не гласуват, помагат единствено на статуквото. Системните партии имат интерес от ниска избирателна активност, защото тогава могат да правят правителства на база минимална подкрепа.
- В подем ли е патриотичната идеология?
- Може да се каже. Но това не е мода и не е нещо, което се случва само у нас. Това е естествения инстинкт за оцеляване на нациите.
Хората усещат, че моралния свят и ценностите са прицелени от глобализма. В ход е огромен процес по заличаване на езици, култура, семейни отношения, та дори полова идентичност. Явно ни искат като бройлери.
- Това световна конспирация ли е?
- Не мисля. По-скоро човекът без устои се превръща в удобен потребител. Това е изгодно за мултинационалните компании. Има доста антиутопични книги, които разглеждат този въпрос.
- Обратно у нас, не са ли много патриотичните партии?
- Напротив - малко са. Всъщност всички партии трябва да са първо патриотични и после всичко останало. След като повече от 20 години партиите у нас се караха дали към Русия или към САЩ, дали към ЕС, трябваше най-накрая да възникнат такива, ориентирани първо към България.
В началото имаше опит да ни заклеймят като националисти, сякаш това е лоша дума, но за щастие, вече всички са наясно, че патриотичната идея е във възход и това не е възход на агресия, а на защита.
Чрез нас хората чертаят линия, от която отказват да отстъпят.
- Няколко пъти алармирате, че държавата е мудна в помощта си за бизнеса. Какво имате предвид?
- Помощта е помощ, когато е навреме!
Средствата за малките и средни фирми в България са не само недостатъчни, но и закъснели. Не искам да коментирам размера на подкрепата за бизнеса, защото веднага ще се появят „големи експерти“, които да опонират, че няма как да се отделят повече средства, което изобщо не е така, но е предмет на друг разговор.
Искам да коментирам технологията и сроковете. Ако държавата иска да дава, то тя трябва да го прави поне толкова бързо, колкото събира. Ако ще се помага, може за една вечер да се наредят средствата.
Институциите имат цялата информация – фирмени данни, обороти, трудови договори, лични данни, банкови сметки, работодатели, съществуващи правоотношения и прочие. След като правителството гласува определени критерии, то не разбирам защо трябва фирмите да кандидатстват, щом в НАП знаят точно кой отговаря на изискванията.
- Как би трябвало да се случват нещата според Вас?
- Точно наобратно. Не фирмите да кандидатстват, а НАП да ги идентифицира и да ги кани. Фирмите трябва единствено да удостоверят с подпис обстотелствата, по които НАП вече ги е определило като допустими.
Ще дам много прост пример, който ще онагледи това. Когато сменяте лична карта, МВР има за вас всички текущи обстоятелства и директно ви се принтира декларация, под която вие с подписа си удостоверявате, че всичко е вярно. Ако има промяна, то я отбелязвате. Отнема 15 минути. Така трябва да се случва и с помощта към фирмите.
Променяме играта. Държавата трябва да търси фирмите, за да им помага, а не обратното. Защото без данъкоплатци, няма бюджет.
- Няма ли риск да се случат злоупотреби по този начин?
- Ни най-малко. Ще дам пример с Програмата за подпомагане във връзка с последиците от Ковид пандемията. Всяка фирма е отговорна по отношение на заявените обстоятелства, а НАП е институцията, която ги проверява. В какво е разликата, обаче?!
Разликата е, че отново данъкоплатецът е искащата страна. Държавата се държи като мащеха спрямо тези, които пълнят хазната. Вместо тя да ги кани и да им помага, тя слага всякакви препятствия по пътя .
НАП получава информация за оборотите на фирмите в реално време. СИМ карти на касовите апарати, ДДС декларации и какво ли още не, но накрая ни питат имаме ли спад в оборота? Значи могат да идентифицират в реално време продажбите, но ни питат дали имаме спад в оборота. Кандидатстването по правителствената Ковид програма е толкова специфично, че 90% от фирмите наеха консултанти да им попълнят документите! Така и без други малкото средства, станаха още по-недостатъчни.
- Изглежда като кардинална промяна.
- По-скоро безкрайно закъсняла промяна. Това, за което говоря, е факт от години в демокрациите, към които се стремим. Постоянно се афишира какви усилия се влагат да се привлекат нови инвеститори, а тези, които вече работят в нашата икономическа среда и пълнят хазната, се приемат за даденост. Но те не са и във всеки един момент предприемачите имат избор дали да останат тук или да отидат в друга страна, където средата е по-благоприятна.
Данъкоплатецът не е молител. Данъкоплатецът е най-ценният ресурс за всяка икономика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
