- Радев готов да чака още 10 дни, но преговорите са с йо-йо ефект
- Совалки в парламента за правителство с първия мандат и премиер от третия
Треската за връчването на първия мандат е на път да засенчи великия филм на Чаплин "Треска за злато". Досущ прилича на надвисналата над пропастта колиба, която при най-малкото неправилно движение може да политне надолу (цялото 48 НС). Подсеща за лютия глад, който преследва авантюристите (за власт). Припомня сцената, в която един от златотърсачите се опитва да изяде героя на Чаплин, тъй като си го представя като огромно пиле (кастингът за златотърсача е дълъг - и ГЕРБ-СДС, и ПП, че защо не и ДБ). И, разбира се, с прочутият танц с хлебчетата, който вдъхновено изпълняват всички политически сили в парламента с неспирните си срещи и разговори за добруването на хората и бизнеса, доскоро изглеждащи абсолютно невъзможни. Пък и с намека, че освен зрелищата, които самоотвержено осигуряват на народа, ще се погрижат и за хляба му.
Поканата за първия танц
дойде миналата седмица от ГЕРБ към ПП и оттогава всеки кани всички - и ГЕРБ-СДС, и ПП, и БСП. И разговарят ли разговарят. А връчването на първия мандат се отлага ли отлага. Вече се говори за изчакване още десетина дни, което отвежда най-рано към края на идната седмица. Още повече, че и задължителните консултации, провеждани от президента Румен Радев тъй и не са приключили. Остават две парламентарно представени партии - Демократична България и "Български възход", за които не са насрочени дати. За сметка на това от ДБ успяха да се срещнат с омразната им ГЕРБ и задушевният им разговор продължи над един час. А през раздумките с ПП минаха дори синдикатите. Тази
индианска нишка от срещи и разговори
бавно провеждане на консултациите в президентството и мъглявината около датата, на която ще бъде връчен първият мандат, подсказваше до четвъртък едно - че редовно правителство ще бъде съставено. И защо не още с първия мандат на ГЕРБ-СДС, колкото и невероятно да изглежда това и каквито и люти заклинания за неподкрепа към него от страна на ПП и ДБ току да прозвучават. Все повече политици заговориха за фаталната необходимост от съставянето на редовен кабинет. Не само заради нуждата от нов бюджет, а и заради лелеяните европейски средства по 7 европрограми, гарантиращи 14 млрд. лв. на България за третия й програмен период, които обаче трябва да бъдат отворени. Както и 12.9 млрд. лв. по 59-те инвестиционни проекта и 46-те реформи, свързани с Плана за устойчивост и развитие, които държавата ни трябва да реализира през следващите 6 години. Но това няма как да се случи, ако не бъдат приети 22-та закона, необходими за постъпването на тези средства.
Към това се добавя и обстоятелството, че и от първата политическа сила, и от третата - ДПС, все по настойчиво говорят за стабилна подкрепа към редовен кабинет от около 160 депутатски гласа. Иначе - никакъв бюджет и всички да си сърбат попарата.
Лидерът на първата политическа сила в 48-я парламент
Бойко Борисов вече ясно заявява
че за редовния кабинет е "без значение с чий мандат, може да е в първия, може да е във втория, може да е в третия. Може да е изцяло без политически лица". И дори открито призова Радев, ако се стигне до трети мандат, да го връчи на най-малката политическа сила "Български възход" начело със Стефан Янев.
Сходна теза заяви и депутатът от ДПС Джейхан Ибрямов преди дни: "За ДПС няма никакво значение на кого ще бъде връчен третия мандат". Но вдигна още по-високо завесата са подбора на министрите и задачите им, отхвърляйки категорично коалиционния модел и залагайки на програмата, която ще изпълнява бъдещият кабинет - по модела "важни са политиките за страната, важни са проблемите на хората и бизнеса. Важно е да изведем не 16, не 32, не 50, а няколко основни приоритета".
Внасяйки и кристална яснота кои са те: "На първо място е инфлацията, която продължава да расте. Трябва да има такива мерки, които да направят така, че да бъде поносима за хората", заяви Ибрямов. И посочи също като толкова важни помощта за бизнеса, особено за малкия и средния, помощта за българските общини, помощта във връзка с енергоносители за хората, темповете, с които ще заработи самата администрация, за да се върне авторитета, както и упражняването на ефективен контрол на законодателната власт чрез съответните комисии.
Ето и основата, на която със страшна сила се възправя и най-неясния до този момент, но изключително важен въпрос -
кой ще бъде премиер
на следващото редовно правителство, което не само ще събере гласове от различните политически сили, минимум от ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и "Български възход", вече известни като "коалицията Вежди". Но и ще работи по конкретна възложена му от парламентарните партии програма или ще бъде, както е прието да се нарича, програмно правителство. Засега политиците упорито мълчат за името му. Което обаче изобщо не означава, че не обсъждат конкретна личност.
И докато от ГЕРБ и дума не обелват за личността й, от ДПС дори я скицираха. "Тези приоритети ще могат да се реализират от работохолици, експерти, професионалисти, хора с качества. Не трябва да търсим на съответния човек място за работа, а на база на съответните политики трябва да се намери подходящия човек, който да ги изпълнява", заяви пред медиите Ибрямов, към което трябва да се добави и фактът, че никой от тази партия не говори, каквото му хрумне. Това прави изключително важен въпроса за профила на тази личност.
И за да се очертае той е достатъчно да се видят обстоятелствата, в които един бъдещ премиер с кабинет, подбран на експертен принцип, ще поеме управлението. Те се побират в една дума - кризи. Насложени една върху друга и предизвикани една от друга. Война на километри от българската граница и отежняващи положението санкции за доскоро основния енергиен доставчик и на България, и на Европа, което предпоставя ръста на инфлацията и острия недостиг на средства в домакинствата и бизнеса.
Тоест, бъдещият премиер на първо място трябва да има
не просто проевропейски профил
но и да бъде познат за партньорите ни от ЕС.
Както и за българските граждани, най-малкото за да се избегне възкръсналия веднага след изборите призрак на "кабинета "Беров", с когото противниците на съставянето на редовно правителство веднага започнаха да плашат нашенеца. И най-вече, защото в кабинет с такава програма премиерът и министрите му ще прекарват повече време в Брюксел, за да защитават средствата, които страната ни трябва да получи. Както и по международни форуми, ако се тръгне към преговори за приключването на войната в Украйна.
Освен това този човек трябва да има репутацията на консенсусна фигура с ясно изразени качества на организатор и ръководител, на когото може да се разчита, че изваденият като приоритет ╒1 грижа за хората и бизнеса не е прах в очите на хората, а реални действия в тяхна полза, както се кълнат лидерите на ясните в подкрепата си за такъв кабинет ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП. И все повече "Български възход".
Тоест, личността на бъдещият премиер трябва да има не само експертен, но и политически профил, без да е част от противоборстващите флангове на парламентарния терен.
Прегледа по реда на надзора сочи, че това не може да бъде нито Бойко Борисов, който сам се отказа, нито Корнелия Нинова, която просто няма на какво да разчита. Никой не иска Асен Василев и Кирил Петков. На Христо Иванов не му е дошло времето. Така
всички гледат към Стефан Янев
- на два пъти служебен премиер, който изгради добра репутация. Не просто военен, а военен министър с умерена позиция за войната в Украйна, което се хареса на голяма част от българските граждани.
До четвъртък пъзелът сякаш изглеждаше нареден. Но скандалът за хартиената бюлетина, който хората на Кирил Петков направиха и заплахата им, че ще организират улични безредици, поставиха на дневен ред въпроса дали в 48-ото НС изобщо може да бъде постигнато съгласие по приоритети и какво точно ще роди йо-йо ефектът на преговорите.
Часовникът на разговорите неумолимо отмерва допустимото време за политическата пауза именно заради належащото решаване на проблемите на гражданите и бизнеса. Бащите на българската Конституция мъдро са дали времева възможност при патова ситуация да се намира решение, без да залагат императивни срокове за връчването на първия мандат и изпълнението на третия.
А в най-новата ни история има и прецедент. Президентът два мандата Георги Първанов се записа в нея като архитект на Тройната коалиция, изкарала пълен мандат, но и като държавния глава, спасил страната от
продължително безвластие
Не се знае дали президентът втори мандат Румен Радев е проучвал опита му и дали се ръководи от него. Но като че ли става все по-ясно, че след продължителното безвластие, може да запише един такъв ред и за себе си в аналите на нескончаемия роден преход.
Пък и Чаплин май беше казал, че иска да бъде запомнен именно с филма си "Треска за злато". Защо не и Румен Радев, както Георги Първанов, да не бъде запомнен с треска за редовно правителство, което в крайна сметка се състои. Напук на всички опити да бъде провалено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
