- Нощта на погрома раздаде отново картите, но в тях козове няма за никого
- Заради ултраси и кримки протестът обърна мача срещу себе си
2 септември. Дата толкова знакова, че чак плашеща. Нищо, че за повечето млади хора на жълтите павета в София, тя може би е просто 56-ия ден от протеста срещу правителството на Борисов. На този ден, обявен от Отровното трио за Велико народно въстание, през 1889 г. в Париж издъхва помощник апостола на Априлското въстание и негов пръв историограф Захарий Стоянов. И до днес съществува хипотезата, че е бил отровен.
Макар и неизречена, препратката към великия българин, се наби на очи. Защото и въстаници имаше, и отрова. 131 години по-късно обаче новите четници на първа линия се оказаха не сърцатите конниците на Бенковски, а пияни утраси и кримки с дълги досиета. А великите идеи: бомби и павета по полицаите. Портретът на Левски беше скъсан, трибагреникът - стъпкан. След великото въстание изринаха 10 камиона боклук - тухли, желязо, колчета, павета, бутилки, кенчета и... битови отпадъци.
Оставяме настрана въпроса имат ли изобщо право хора, които вдигат бесилки, коват ковчези и копаят окопи да правят каквито и да е паралели с най-значимите събития и личности в българската история. Защото макар и удавено в кръв, Априлското въстание има наистина велик резултат: свободна България. И се вглеждаме само върху тъжните последствия от нощта на погрома. Какво показа равносметката?
1. Мутрите превзеха протеста
С призива "Мутри, вън!", вдигнатият юмрук на Румен Радев отприщи най-низките страсти още преди 56 дни. Мутрите си повярваха и наистина излязоха навън. Под мълчаливото съгласие на Отровното трио напълниха протестните палатки с амуниции - камъни, бутилки, сигнални ракети, супер мощни пиратки. И предприеха атака, вкарала в болници 80 полицаи. Днес обаче не сме нито 1990 г., когато идеологическият фанатизъм драсна клечката на бившия партиен дом. Нито гладната 1997 г., която накара хиляди да щурмуват парламента, защото не могат да си купят хляб. Грозните ексцесии стъписаха младите на жълтите павета. Те изумено гледаха отстрани бумтящите през 15 секунди бомбички в краката на полицаите. И потресени казваха: Позор. На 2 септември, те си дадоха сметка, че са употребени.
2. Ултраси и кримки потушиха въстанието
Превземайки протеста, утрасите и кримките неочаквано обърнаха мача и отбелязаха точка за властта. Вече няма да говорим за оставка, победоносно обяви Тома Биков, допълвайки, че ГЕРБ няма да падне на колене пред криминални елементи. Ексцесиите от 2 септември дадоха основание не само за вдигането на блокадите и палатковите лагери. Но и за резкия отлив на хората от митингите. Няколко стотин агресори на къса каишка при олигарси и умни и красиви мераклии за власт попариха обществената енергия. И дадоха основание на властта високомерно да обяви, че тя си има срок на мандата, всичко е по старому, а дневния ред: промени в конституцията и ВНС.
3. Нощта на погрома създаде абсурден свят
Сюжети, надминаващи въображението на Кафка, роди протестът - въстание. Отровно трио откровено подклажда насилие, но никой не му търси сметка за това. Подсъдими кметове освобождават арестанти, посели размирици на жълтите павета. Хора с блясък в очите нападат полицията, която ръка не вдига. А след това я обвиняват, че атакувала първа. Изкласи дори отровната сюжетна линия, че униформените сами си осигурили ултрасите, за да се изкарат жертви. Разбира се, по лично нареждане на Борисов. 56-и ден Столична община покорно чисти мръсотиите на жълтите павета. И един акт за вандалщините не съставя. Президентът Радев прави тур за овации с яки момчета, които търсят конфликт, но когато напрежението ескалира гузно се крие в Бояна.
Твърди, че е написал нова конституция, но я пази в тайна. ГЕРБ пък са се вторачили в своята, независимо, че проектът им не се приема нито от партиите, нито от конституционалистите. И отказват да видят, че на площадите освен агресори има и хора, които протестират в името на ценности. Ръка за преговори към тях подава човекът, когото на жълтите павета не искат да видят - Валери Симеонов. А социолози дават воля на утопични идеи: накокържените Борисов и Радев да си изберат удобен и на двамата премиер.
4. Рухна митът за 111-ото място по свобода на словото
Противно на мантрите на Слави, Радев, БСП, умни и красиви, словото у нас се оказа не в дефицит, а в излишък, по-голям от бюджетния. Повече от 50 дни всеки, независимо дали е ударил две ракии или не, може да обърне репортерските тв камери и безплатно да псува когото пожелае колкото си иска. Особено ако се казва Борисов. Директните излъчвания от площадите вече са по-чести от прогнозата за времето. Би Ти Ви следи сантиметър по сантиметър движението на водното оръдие. Държавната БНТ педантично брои колко протестиращи искат главата на собствения й директор. БНР пък намери всеки българин зад граница, който от години е емигрирал, но ще се върне веднага, щом протестът успее.
5. Топчето не пукна, но и фитилът не угасна
Черешовото топче не пукна на 2 септември. За щастие всички опити за кръв на площада останаха само опити. Но фитилът на напрежението остана тлеещ. Да, нощта на погрома, раздаде наново картите, но в тях козове нямаше. За никого. Отровното трио няма да млъкне. Площадите няма да се опразнят. Борисов няма да хвърли кърпата. Радев няма да свали юмрука. Партиите няма да намерят съгласие. "Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.", бе казал Захарий Стоянов. Време е не за въстания, а за край на заблудите. Защото те са по-отровни и от Отровното трио.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
