Това, което констатираме от поведението на редица европейски политици, е че те до голяма степен са облъчени от пропагандата на Скопие, и почти не взимат под внимание постиженията на науката по отношение на българистиката и мястото на Македония в българската история.
Това до голяма степен се дължи на пасивността на България. Това каза в интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов, който на 7 юни в Страсбург ще проведе срещи в ЕП с депутати от ЕНП, Германия, Австралия, Словения, и др. по македонския въпрос.
С колегата Николай Овчаров още преди години сме предлагали България да проведе масирана кампания, за да обясни реалните основания на българската позиция по темата за Македония. В нея не става въпрос за „промиване на мозъци“, а за аргументирана и научна обосновка. Едва сега имаме възможност за провеждането ѝ – доста късно, но все пак по-добре късно, отколкото никога, казва проф. Павлов.
„Навсякъде сме засягали темата „Македония“, и никъде не сме чули нито от колеги – академични преподаватели, нито от дипломати, някой да оспорва правотата на българската позиция по отношение на историята, или нейното фалшифициране с каквито и да било ценности. Българската наука винаги е отстоявала историческата истина, съответно и модерната трактовка на темата, но, за съжаление, не можем да се мерим с пропагандните усилия на Скопие“, допълни историкът.
По думите му езикът на омразата в Скопие е плод на бездействието на българските правителства в последните 30 години: „Политика срещу това говорене има, но тя е твърде парцелирана, върши се от отделни хора, няма приемственост“.
Проф. Павлов даде пример и с личен опит от времето, в което оглавява Държавната агенция за българите в чужбина /1998 – 2002 г./, когато установява, че „там темата „Македония“ напълно отсъства. „И че всъщност под „българи в чужбина“ се разбира бесарабски, банатски българи, българи в САЩ, но не и в Македония. Отдавам това на някаква инерция, останала от комунистическите времена“, допълни той.
Ние имаме сериозно присъствие в Македония, и нека не се заблуждаваме с данните от официалното преброяване на населението там, което показа 3500 българи, допълва публицистът. “Аз самият със сигурност познавам много повече от тази цифра, и става дума за хора, които имат българско самосъзнание“.
Очаквам след срещите ни на 7 юни европейските политици да се научат да гледат на нещата обективно, а не да възприемат пропагандната гледна точка на когото и да било като истина. В това отношение България има мощен съюзник в лицето на европейската наука, която никога не е отричала миналото. И за да не ни обвинят, че гледаме само към миналото, тук става дума и за езика, който се говори в РСМ – ние не отричаме съществуването на тази норма, но тя е норма, произлязла от българския език.
Изключително разочарован съм от президента Пендаровски, който даваше индикации за един градивен подход към България. Но не виждам натискът към България да прави отстъпки до какво може да доведе, след като ако има някой, който трябва да промени поведението си, това са властите в РСМ.
Аз не съм противник на сегашното правителство, напълно безпартиен съм и нямам никакви предубеждения. Но някои действия на министър-председателя Кирил Петков са определено нелогични. Не може да се изисква от френския президент Еманюел Макрон да бъде гарант за българо-македонските отношения! Това просто е нелепо!
В крайна сметка трябва да се спазва Договора, който е подписан от двете страни, така както РСМ спази Преспанския договор с Гърция, тоест не може да има двойни стандарти. Тези идеи, че нещо може да се заобиколи или да се отложи във времето, са абсолютно непродуктивни, смята експертът. Още повече че българското общество в максимална степен е против подобни отстъпления.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
