Вторник,

ЗА ПЪРВИ ПЪТ! ТОП 10 на лицата на прехода

От: Стандарт -
A
A
A

Какво загубихме и какво спечелихме по време на прехода и свърши ли той? Това са двата въпроса, които си задаваме и днес, в навечерието на Десети ноември, когато отбелязваме 30 години от началото на демокрацията у нас.
Всеки има своите обяснения. Всеки от героите на прехода пък дължи своите отговори. Може би никога няма да ги получим, защото много от тайните си отидоха с техните пазители. Затова Стандарт реши да представи своя поглед върху времето по нестандартен начин - чрез класация, която до този момент не е правена.
Искаме да ви припомним хората, оставили траен отпечатък върху изминалите 30 години и предопределили по някакъв начин това, което е сега държавата ни.
Спряхме се на политици, бизнесмени,  интелектуалци, спортисти, които и днес чертаят съдбините на държавата. Единственото изключение е Андрей Луканов, който отдавна го няма, но всеки анализ за прехода започва с това какво наследство ни е оставил той.
Иначе, говорейки за изминалото време не можем да не споменем Историкът на прехода - Божидар Димитров, Усмивката на прехода - Георги Калоянчев, Душата на прехода - Любомир Левчев и Мъдрецът на прехода - Гиньо Ганев. Защото без тях България щеше да е друга.   

1. Авторът на прехода - Андрей Луканов

С убийството на Луканов преди 23 години бяха погребани и големите надежди да излезе на бял свят загадката чий проект е преходът на България и кои са истинските му архитекти. Но е факт, че след 30 години период на промени все още версиите са повече от документите. Безспорно е, че е плод на вътрешни и външни сили, които са очаквали падането на Берлинската стена, а с нея и промените, които ще разтърсят Източния блок. Ако обаче загърбим политическата страна на въпроса, Луканов ще остане в историята на прехода поне с 3 свои действия – прословутите куфарчета с пари, обявеният фалит на държавата и отказът от икономически промени в първата година на демокрацията, които торпилира прехода още в зародиш.
Като председател на Валутната комисия в Политбюро на ЦК на БКП, Луканов отговаря за външно-търговските дружества, както и за валутните резерви. На него се приписва основната роля за изтеглянето на близо 8 милиарда валутни лева кредит от търговски банки в края на 80-те години на миналия век, които се натрупват като борч на държавата, а след промените изчезват от сметките на търговските дружества, за да попаднат като куфарчета в ръцете на първите милионери от прехода. Ставайки премиер на победилата демокрация, едно от първите действия на Луканов е да обяви мораториум върху външния дълг, като по този начин изолира страната от външния свят и инвеститори, и така оставя съдбата й в ръцете на новите демократи и капиталисти.
Така и не дава старт на амбициозната си програма за възстановяване на страната, а я хвърля в енергийна, финансова и социална криза, в която държавата е на тъмно, магазините са празни, а предприятията спират едно след друго. Цялата стопанска дейност той нарежда да се извършва по стария Указ 56, което предопределя и кои ще са наследниците му, някои от които дърпат конците и до днес.

2. Политикът на прехода – Ахмед Доган

Какъв би бил преходът на България без Доган? Отговорът със сигурност ще събере целия спектър от мнения – от „Разпни го“ до „Осанна“. Но има няколко теми, по които спор няма. България остана извън барутеното буре на Балканите през целия преход и голямата заслуга за това е на Ахмед Доган и партията му, която след по-малко от два месеца ще празнува 30-годишен юбилей.
Погрешна е тезата, че преходът мина по модела на Доган. Самият той неведнъж публично е критикувал криворазбраната демокрация, опороченото разбиране за гражданско общество, фрагментираната пазарна икономика и случайните хора, превърнали се в елит. Затова и отдавна той влезе в ролята не на диригент, а на коректив на прехода. Сваляше всяко самозабравило се правителство, изкривило вектора на нормалността. Депесарският шут, командирският ботуш, обръчите от фирми и порциите във властта бяха само метафорите, с които Доган предвещаваше края на управлението на Филип Димитров, Иван Костов, царя и тройната коалиция.
Доган е абсолютният контрапункт на другия емблематичен политик на прехода - Иван Костов. Докато Командира се е вторачил в зората на прехода, търсейки виновника за провала си, Сокола е отправил поглед към бъдещето и чертае визията за новата икономика. Кадрите на Костов, които през годините изглеждаха атрактивни и модерни с експертизата си, днес сеят омраза и разделение. Докато младото поколение в ДПС показва европейско поведение и отговаря на омразата с послания за национално обединение. Така се роди и един от феномените на прехода - носителят на идеята за Обединяващия патриотизъм да е именно ДПС.         
И днес Ахмед Доган е архитектът, който чертае векторите на утрешния дневен ред. От години и политици, и бизнесмени пропускат новогодишните президентски обръщения, но четат между редовете всяко декемврийско послание на Доган. Защото прогнозите и предупрежденията в него винаги се сбъдват.

3. Бизнесменът на прехода – Васил Божков

Божков е от онази порода бизнесмени, които колкото повече опознаваш, толкова повече разбираш, че изобщо не познаваш. Ако беше другояче, отдавна да е последвал съдбата на стотиците герои на прехода, чиято слава беше право пропорционална само на текущата им банкова сметка. Какъв е Божков – хазартен император, застрахователен бос, строителен предприемач, финансова акула, топколекционер, футболен президент? Сигурно по малко от всичко това. Никой отдавна не брои милиардите му, след като още преди 20 години той излезе в челните места на класациите на най-богатите в региона. Далеч по-интересна е формулата на успеха му, превърнала го от собственик на чейндж бюра и бинго зали в член на Ню Йоркската академия на науките и сенатор в Конгреса на световните нации. Математиката  винаги му е помагала да реши конфликтните уравнения на прехода. Като икономист е наясно, че производството е рисков сектор, но добрият търговец винаги печели. От шахматната дъска знае как да постави в шах всяка власт. Страстта му към покера пък превърна блъфирането във втора негова природа. Трябваха му 10 години, за да разбере тънкостите на играта в България и после да му доскучае. Изнесе големите си бизнеси в чужбина, а у нас остави хобитата си. Някои от тях, разбира се, ужасно печеливши. Все пак, неслучайно го наричат „Съдружникът на късмета“.

4. Топченгето на прехода – Любен Гоцев

Наричат го българския Кръстник, но той няма нищо общо с биографията на героя на Марио Пузо. Ремсист, завършил елитния МГИМО, представлявал България в ООН в Ню Йорк, дипломат по призвание, психолог по душа, Любен Гоцев е човекът, който пази най-големите тайни и преди, и след промените. Няма да е пресилено, ако се каже, че е Кадровикът на прехода. Въпреки че за последните 30 години той прекара само няколко месеца в изпълнителната власт, познава кариерата на всеки чиновник и начинаещ бизнесмен. И как иначе, без неговите съвети никой нямаше как да нагази в дълбоките води на политиката, още по-малко да се събуди като капиталист. В Генералското движение, което създаде, се пишеха сценариите за бъдещите пиеси в България. На сбирките на прословутия кръг „Монтерей“ се решаваха съдбите на поредица правителства.
Но това са митове, ако питате генерала, който никога не си позволи да мине тънката граница между това, което знае и това, което трябва да се знае. Затова и всяка негова среща бе възприемана като знакова, а всяка прогноза – като съдбовна. Въпрос на време е да разберем дали ще се сбъдне една от последните, изречена от него през 2009 година. В едно от малкото си интервюта, които дава, заявява, че нов политически проект след Бойко Борисов може да появи след 15 години. Да видим.

5. Юристът на прехода – проф. Георги Близнашки

Конституцията ни не е беззащитна и обществото не е загубило интерес към нея. Тя е такава, каквато ние си я представяхме, че трябва да бъде. Тези думи на бившия премиер Георги Близнашки все още отекват в парламентарната зала, 28 години след приемането на основния ни закон. Тогава, като главен асистент по Конституционно право в Софийския университет, той е сред младите юристи, които получават шанс да са сред авторите на първото законодателство след промените. А вече 28 години остава сред най-големите й защитници.
И днес, той е ценен и търсен от почти всички политически сили, когато трябва да ги съветва за най-висшия документ в държавата – Конституцията. Защото никога не е поставял партийни или икономически интереси над правото. Дори когато това му е коствало политическата кариера.  

6. Интелектуалецът на прехода - Антон Дончев

Авторът на "Време разделно" Антон Дончев едва ли си е представял, че истинското време разделно ще е това, в което самият той живее. Може би точно заради това все още не се наема да напише "Време разделно" 2 за новата действителност, както отдавна приятелите му го агитират.
„Животът зависи от нашата духовност, а не от материалното ни битие. Всичко се пречупва през културата, защото благодарение на нея се случва отглеждането, чрез нея хората се възпитават и образоват“, обича да казва мъдрецът. Той е убеден, че мандатното мислене е най-големият проблем на изминалите 30 години. „Парата заменя ценностите. Тя променя целия пейзаж. Има зла воля. Има и хора, които са слуги на парите – те проповядват, че всичко се купува“, казва големият писател. Според него достойнството е в основата на обществото и на личността. А то не се купува. Може би всичко това накара Антон Дончев да бъде все по-мълчалив и предпазлив в прогнозите си. Но въпреки това си остава оптимист: България няма да загине, след като вече и сънародниците по света пращат децата си в български училища и издават вестници на родния език.  

7. Спортистът на прехода - Христо Стоичков

Преходът в спорта определено си има лице и то е на Христо Стоичков. Обичан от едни и мразен от други Камата направи известна България по целия свят. Възходът на Ицо стартира от отбора Марица (Пд) 1980-а, после и на завод "Юрий Гарагин". След това минава през Хеброс, за да стигне до катапулта ЦСКА. През сезон 1989/90 Камата спечели "Златната обувка" за голмайстор в Европа и въпреки, че "червените" паднаха от Барса за КНК хвана веднага окото на великия Йохан Кройф. Барса веднага извади колосалните за времето 4,5 млн. долара и си осигури услугите на Стоичков. Последваха шеметни години при каталунците за Ицо.
С негова помощ отбора спечели за първи път Шампионската лига. с Камата в атака Барса печели 5 пъти титлата в Испания, а веднъж и купата на Краля. Стоичков игра и за Парма, а после пак се върна в Барса. След това кариерата му мина през Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед. Като футболист той направи 473 мача на клубно ниво с 226 гола, а за националния Ицо изигра 83 мача с 37 гола в тях. Спечелената "Златна топка" през 1994-а е върхът в кариерата му. Треньорският път на Ицо мина през националния тим, Селта Виго (Испания), Мъмелъди Съндаунс (ЮАР), Литекс и ЦСКА. Съдбата обаче накрая го срещна с професията - журналист за която през годините на терена и до него винаги се е изказвал не толкова ласкаво.
Геният в него обаче блесна и пред микрофона и в момента той е сред топ анализаторите на мексиканския тв. канал  "Унивижън". За капак Ицо написа и книга, която разказва живота му и скоростно стана бестселър.

8. Мениджърът на прехода – Кристалина Георгиева

В зората на демокрацията, най-страшните думи за всеки чиновник, бизнесмен и банкер, бяха Международният валутен фонд. Защото, след като Андрей Луканов обяви фалита на държавата под формата на мораториум върху външния ни дълг, единствената кредитна организация, която се съгласи да ни даде пари, бе именно Фондът. Разбира се, не даром, а с драконовски мерки върху икономиката и финансите, за които ние бяхме щедри в обещанията, но пестеливи в изпълненията. Два пъти годишно емисарите на МВФ идваха в страната и преобръщаха с главата надолу папките в министерства и ведомства. Думата на Фонда тежеше повече от основния закон в държавата, а сгрешените сметки костваха главата и на премиери (Жан Виденов), и на куп министри. Едва ли някой тогава си е представял, че през 2019 година начело на световната финансова организация, която години наред ни таксуваше като страна от третия свят, ще застане именно българка. И то получила одобрението за поста от целия свят.
Демокрацията завари Кристалина Георгиева в Америка, където довършваше следдипломната си квалификация в Масачузетския технологичен институт. Темата й, в областта на околната среда, я изстреля през 1993 г. в Световната банка, където, с кратко прекъсване, когато беше заместник-председател на Европейската комисия, изкара над 20 години и успя да стигне до поста на изпълнителен директор. Сега вече, оглавявайки и МВФ, Георгиева безспорно се превръща в една от най-влиятелните жени в света, която оттук нататък ще чертае съдбата на световната икономика и финанси.
Единственият пост, който не успя да стигне, за да направи житейския си хеттрик, е този на генерален секретар на ООН. И то по причина, която отново е с българска следа. Спъна я другата жена, която също може да претендира за приза - Най-успяла българска на прехода – Ирина Бокова. Тя оглави ЮНЕСКО, но не успя да триумфира в края на кариерата си нито у нас, нито в чужбина. А какво ще направи оттук нататък за българите Кристалина, предстои да разберем. Има защо да ни се реваншира.

9. Детето на прехода - Емил Кошлуков

Таралежът на прехода - това е Емил Кошлуков. Бодлите му се усещат от първата студентска стачка до днес, когато вече е шеф на БНТ.
Биографията му наистина е огледало на периода на промените. Тя започва да се пише още в 10 клас, когато го привикват за разпит в Държавна сигурност заради книгите на Солженицин и Жельо Желев. И ако тогава минава само с мъмрене, докато е казармата в Елхово, го съдят на 6 години затвор за подтикване към бунт в поделението. През 1989-а го освобождават предсрочно и от Старозагорския затвор, и от армията, защото вече е приет в „Английска филология“ на Софийския университет.
В Алма матер Емил продължава с инерцията и енергията на вече опитен дисидент - основава Независимо студентско дружество, пълни залите с гневни младежи, проповядва нетърпимост и нетърпение към БКП-статуквото, учредява и Федерация. Член е на Координационния съвет на СДС и се включва в Националната кръгла маса. И макар че от 1991-а до 1996-а учи „Политология“ в Калифорнийския университет в Ел Ей, през цялото това време работи за президента Жельо Желев. През 1997-а се прибира окончателно в България малко след падането на правителството на Жан Виденов. Но до „Новото време“ – партията, на която става председател - има още 7 години. Кошлуков е човек само на бизнеса в медиите, но се пробва и извън тях. В периода, когато у нас му е забранено да прави фирми, организира една за санитарни принадлежности в Македония.
Запомнихме го с чепата публицистика „Таралеж“ в Евроком и „Факторът Кошлуков“ по TV7. Създава продуцентската компания „Ноу фрейм медия“, чиито продукти удрят рекорди на тв пазара. Емил минава и през „Алфа“ на Волен Сидеров, където е програмен шеф. От зимата на 2017-а акостира на „Сан Стефано“.
Два са големите въпроси около битието на Кошлуков през 30-те години на прехода, дебатирани от светските хроникьори: кога най-после ще си купи апартамент или къща, защото цял живот е по квартири, и кога най-после ще се ожени. Засега няма конкретни отговори. Затова пък Кошлуков – като един истински таралеж с бодли, е винаги готов за скандални дебати в социалните мрежи, провокиращи радикални постове.       

10. Гласът на прехода - Валя Балканска

Валя Балканска не се колебае, реши ли да осъществи личните си преходи. Тя е едва на 18, когато се освобождава от знаците на семейната и религиозната тирания. А гласът й е от най-великите ценности на народа преди и след 10 ноември. Неслучайно тъкмо той изпревари всичко значимо, което се случва в държавата от 100 години насам, включително и влизането ни в ЕС -и беше обявен от читателите на "Стандарт" за най-голямата национална гордост.
И въпреки че хич не обича да говори за пари – като всеки извисен артист, понякога се шегува, че тъкмо през последните 30 години сума ти народ ползва нейното изпълнение на "Излел е Дельо хайдутин", но все забравя да плаща. Космическата песен попадна в саундтрака на касовата холивудска продукция "Утреландия" без знанието на Валя. Самият Джордж Клуни играе там, но какво от това. Изключителната жена и досега очаква извинение, но напразно. Преди дузина години песента пък беше включена в американски филм за войната в Афганистан. Но за Валя Балканска най-важното е, че „Дельо хайдутин“ вече владее и земята, и небето, където лети със златната плоча в посланието от Земята към другите обитатели на слънчевата система.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички