София. Темида е най-болна от корупция в България. Здравеопазването държи второто място по рушвети, а партиите са трети в печалната класация. Това показва Световният барометър за корупцията 2013 г. на международната неправителствена организация Трансперънси интернешънъл. Общо 86 процента от хората смятат, че магистратите се поддават на нерегламентирани влияния и не вземат решенията си според фактите и закона, показва българската част от изследването.
Стойността на индекса на съдебната ни система е 4,4. Максималната от 5 е показател за изключително сериозен проблем с корупцията, а 1 - за липсата й. Още по-притеснително е, че мнението за правосъдието ни се влошава в сравнение с предишни издания на барометъра. В последното изследване оценката на съдебната система е 4,3, обясни Ваня Нушева, програмен директор на Асоциация "Прозрачност без граници". В класацията "рушвет" с индекс 4,2 са здравеопазване и политическите партии, а парламентът е с 4,0. "Докато партии традиционно са в челните позиции на класацията, то секторът на здравеопазването е включен за първи път и получава силно негативна оценка", коментира Нушева. Най-добри са отзивите за армията (2,9), неправителствените организации (3,2) и образованието (3,4).
В "златната среда" са полицията и администрацията - с по 3,9, а бизнесът "изостава" - с индекс 3,8.
Докато за целия ЕС водещо място в негативната класация заемат политическите партии, в България, както и в Словакия, институциите от съдебната власт са оценени като най-силно натоварени с корупционен риск.
Според изследването 8% от гражданите, които са имали контакт с институции, са платили подкуп.
Странното е, че въпреки по-добрия имидж на полицията спрямо съдебната власт, общо 17% от хората, които са дали рушвет през последните 12 месеца, са го бутнали на ченгета. Общо 13 процента са дали пари на магистрати, а по 7 процента на лекари и службите по кадастъра. Общо 3% от хората признават, че са дали рушвет, за да получат лиценз, а 2% са "спонсорирали" служители в системата на образованието. Едва 1% са плащали на данъчните.
Две са основните причини за даването на рушвети - за 38% от гражданите това е било необходимо, за да бъде ускорена дейността на институциите, а за 30% от тях това е била единствената възможност да получат адекватно обслужване.
Тези резултати показват, че водещ фактор за разпространение на корупцията е неефективната работа на публичните институции, коментира Ваня Нушева. 27% от гражданите пък са заплатили подкуп в израз на благодарност.
Хората са обезверени и затова не подават сигнали за рушветите, показват данните. Според изследването 59% от гражданите не биха съобщили за корупция, защото според тях от това няма да има резултат. 28% се страхуват от последиците, а 13% не знаят къде да подадат сигнал.
Изследването показва, че нашенците стават все по-критични в оценките си за усилията на институциите за противодействие на корупцията. През 2013 година едва 16% от българите оценяват антикорупционните действия на правителството като ефективни. През 2010 година този процент е бил доста по-висок - 42 на сто.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
