- Ние искаме политици като Левски, но на избори трябва да дадем вота си за това, което има
- За политиката е нужен професионализъм, персонификация на пристрастията не е полезна
- Президентът няма полза да бъде товарен с негативи, които иначе поемат партиите
- За ДБ явно е сериозен проблем, че мандатът е у БСП
- Много по-големи страни водят по-умерена политика към Русия, защото става въпрос за интереси
- Кризата може да накара повече хора да гласуват, казва политологът доц. д-р Татяна Буруджиева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Какъв е Вашият анализ на политическата картина? Ще успее ли БСП да състави кабинет?
- Има няколко неща, които будят недоумение. Първо, това е начинът по който се провеждат консултациите. От БСП заявиха, че искат да изчистят с бъдещите си партньори позициите по управленската програма. Но тази програма бе правена от същите политически сили - какво още има да се прави, след като заедно са я изработили?
Би трябвало да няма специални позиции, по които да се търси разбирателство. От друга страна - ако нещо ново обсъждат, би било добре публично да бъде заявено какви са различните приоритети, за да е наясно публиката. Второ, от страна на партиите, с които се правят консултации, се поставят непрекъснато някакви условия. Дори до такава степен продължава да е сложна комуникацията и да не си вярват, че бе поставено условие точката за КПКОНПИ да бъде гледана от парламента преди да се върне мандатът. На "честна дума" не си вярват, за да направят правителство. А как ще работят по-нататък?
От трета страна виждаме много странно, колебливото поведение на "Демократична България" /ДБ/. Тя първо поиска да е последна. След това по медиите излезе информация, че те мислят как да процедират. Значи там има сериозен проблем, че мандатът бе връчен на БСП. Иначе как да разбираме всичко това при положение, че досега управляваха заедно? Новото само е, че мандатът е у БСП, а не у "Продължаваме промяната" /ПП/.
Като прибавим и разцепените гласове на "Има такъв народ" /ИТН/ - от една страна са "честните", които бяха търсени и намерени и заявиха, че няма да подкрепят правителство с участие на ИТН. ИТН пък поставиха условие, че няма да подкрепят правителство, ако определени персони са в него. И в единия, и в другия случай правителство не може да има, защото гласовете няма да стигнат.
Тогава как изобщо обсъждаме ще има ли правителство, или не, когато по-важни са червените линии отколкото онова, което те самите заявяват - че за България най-важното сега е да има правителство. Щом най-важното е да има правителство, може би е най-добре да престанат да ни занимават с техните условия, червени линии, лична неприязън.
- Казахте, че ДБ се държат странно. Очакванията бяха, че президентът ще връчи мандата точно на тях, но това не се случи. Защо Радев избра БСП?
- Две са възможните хипотези. Едната е, че се върви категорично към предсрочни избори. Втората хипотеза е, че президентът иска да покаже за пореден път жест към избирателите на БСП, които го подкрепиха и за първия, и за втория му мандат. Аз също твърдях, че е по-логично да се даде мандатът на ДБ. Защото БСП досега не е изпълнила нито един връчен на нея мандат. Което означава, че там рискът да не се изпълни мандатът е многократно по-голям отколкото при една партия, за която не знаем какво би могла да направи и може би ще работи по друг начин за правителство.
Но дори и да се гласува правителство, то едва ли ще е нещо стабилно. Тъй като онова, което заявиха от Министерски съвет, че се прави - то можеше да бъде направено през тези 6 месеца. Фактът, че не бе направено, вече създава недоверие. Да добавим и задълбочаващите се кризи, по които също нищо особено не се направи. Включително и сегашното условие за Кирил Рашков да оглави КПКОНПИ.
Достатъчно информация имаше за напрежението и проблемите вътре в МВР. Рашков стана министър на вътрешните работи с позицията, че ще направи сериозна реформа там. Той беше и в служебното правителство, така че доста дълго е начело на МВР. Не виждаме да е направил реформа. Как очакваме точно той единствено да направи нещо в КПКОНПИ - не знам. Тази персонификация на пристрастията не е полезна в политиката. Там работят хора с абсолютно различни позиции, ценности, идеали и пристрастия. Тези хора, работейки в парламента или в правителството, не забравят различията си. Но първото нещо, което трябва да помнят е, че като политици, избрани от хората, на които е делегирана власт, те трябва да свършат работа. Не да ни занимават с това кой е по-велик от другия и кой повече има право да има идеи.
Това е много сбъркана позиция, която дава доста неприятен поглед към бъдещето. Защото голямата част от тези партии ще бъдат и в следващия парламент. Трябва да си вземат поуки и да разберат, че както за всяка работа, така и за политиците има професионална характеристика. Вместо постоянно да ни се хвалят, че не са политици, ще е хубаво да си свършат професионално работата.
- С връчването на мандата на БСП дали Радев не искаше да покаже жест и към Русия заради крайната позиция, която България взе в последно време - например изгонването на дипломатите? БСП определено е по-русофилски насочена партия.
- Пред всяко правителство - служебно или редовно, стои въпросът какво ще правим с отношенията си с Русия. Далеч по-големи и по-сериозни играчи на международната сцена водят доста по-умерена политика, тъй като става въпрос за интереси. Много се говори за азерския газ, но българското общество не е запознато с договора на Русия с Азербайджан, който изключва възможността Баку да си партнира със страни, нарушаващи интересите на техния партньор по този договор - Москва.
Има скандал в Гърция по повод обтегнати отношения с Русия заради газа, който върви през страната, защото би могло да се продаде на нас. Когато казват - ще вземем газ оттук или оттам, аз имам чувството, че не се казва всичко на публиката. Трябва да си даваме сметка, че Русия ще защити своите интереси и няма да позволи подобно поведение, което за международните отношения е твърде крайно. И други държави са гонили руски дипломати, но първо става въпрос за ограничен брой, а не "на кило".
И второ - има ясни аргументи. У нас се оказа, че този не знаел, онзи не знаел, най-много знаел човек, който не може да взима политически решения от своя пост. Така че независимо какво е правителството, а то най-вероятно няма да бъде ляво, политиците трябва да подходят с повече дипломатичност по този въпрос, защото става дума за интересите на България. Дали Радев го е направил заради това? Аз дълбоко се съмнявам, че служебното правителство този път ще се заеме със стратегически задачи.
Защото президентът няма полза да бъде натоварен с всичките негативи, които иначе трябва да си поемат партиите в управлението. Но може да имаме натиск за решаването на този проблем, както се получи в Германия заради доставките на газ - напрежението там и в коалицията, и между партиите е доста сериозно.
- Все пак какъв е шансът в проценти да се състави кабинет?
- Категорично отиваме на избори.
- А хората ще отидат ли за пореден път да гласуват?
- Засега избирателната активност се очертава като на последните избори през ноември - малко под 40%, според социологическите данни. Но много бързо се променя икономическата ситуация, растат главоломно цените. Много тежки са прогнозите на централните банки, очаква се кризи да се добавят, а тези, които имаме, да се задълбочават.
Изправени сме пред поредната вълна на ковид. Нищо не е решено - не само в България, светът е доста разтресен, Европа най-вече, плаща много висока цена заради войната. Заради тези обстоятелства избирателната активност може да се вдигне. Хората да се мотивират да гласуват, за да кажат категорично на политиците своята позиция. По-високата активност означава по-малко партии в парламента. По-ниската - много шарен парламент, защото се изискват твърде малко гласове, за да се мине бариерата. От нас зависи дали ще кажем по-категорично като граждани на политиците какво точно искаме.
- Но кой ще се справи с кризите? Вече повече от година няма нито партия, нито букет от партии, които да се справят.
- Спрямо всичките избиратели в България, партиите с най-много гласове са събрали малко над 10%. И това е така, защото голямата част от българите не гласуват. Как да стане ясно на партиите какво точно искаме, след като мнозинството от българите не се изказва по въпроса? Значи ни харесва да живеем така - в мътното, в шкембе чорба, а не в бистра супа. Какво значи това - няма за кого да гласувам? Има бяла бюлетина, 60% да отидат и да кажат - нито един от вас не ми харесва. Т
огава ситуацията ще е съвсем различна. Политиците ще знаят, че получаването на първо, второ или пето място не означава, че хората ги искат и ги харесват. И тогава ще работят по друг начин. А сега те се държат, като че ли 6 млн. души са им се доверили. А всички, които ги критикуват, са някакви зли, тъмни сили. 60% не са гласували, което означава, че 60% не са ги одобрили. Но принципът е, че щом мълчиш, значи го харесваш. Изборите са моментът, в който гражданите трябва да кажат.
Гласуването е не само право, това е и задължение в една демократична държава да се изкажеш. И то на базата на това, което присъства. То е като да отидеш в магазина- може да искаш да си купиш езичета от чучулиги. Но няма, не се предлагат. Същото е да кажеш - няма ги тези политици, които искам. Няма ги, защото те са от нашите мечти, нашите идеали. Ние искаме политици като Левски. Няма го Левски. Предали сме го, убили са го.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
