- Само хора, които не са правили кампания на терен, имат илюзията, че вотът се решава с манипулация
- Хората вече не се интересуват от политиците
- Партиите си изградиха маска, с която да прикрият подкрепата си за кабинет
- БСП заприлича на Костовото ДСБ
- ГЕРБ направи силен ход с проф. Николай Габровски, казва социологът доц. Татяна Буруджиева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Буруджиева, как оценявате неочаквано издигнатата от ГЕРБ-СДС кандидатура на проф. Николай Габровски за кандидат-премиер?
- Много силен ход от гледна точка на символичното послание. Не зная дали нарочно, но при нажежения съспенс и предвкусването на удоволствие как ще бъде бламиран г-н Борисов, ГЕРБ направи един ход, с който показа, че държи да има правителство.
Предлага се премиер, който не предизвиква рационални аргументи срещу собствената си кандидатура, както и възможността да се състави правителство от експерти, отговорни граждани. От българи, които са точно обратното на това, което беше налагано през последните две-три години - непременно да са образовани навън, непременно да са от някакви не знам какви университети и непременно виртуално да се представят някакви техни успехи.
Това е човек като повечето българи, който е получил образованието си в България, което е не по-малко ценно и важно, не го е направило по-лош специалист. Това е човек, който при всичката важност на всички елементи в човешкото тяло, знае как има един, който ни прави точно човеци, различни от всичко останало като жив свят. И един човек, който при всичката си мекота и спокойствие, които излъчва, винаги е имал много ясна позиция и много ясни цели.
- При толкова много личностни качества какъв е шансът му да получи подкрепа за премиерския пост и за правителство начело с него?
- Когато говорим за шансове, все пак трябва да имаме предвид интересите и позициите на другите партии. Партиите в парламента твърде много се заиграха да преценяват и с това да отлагат правенето на правителство, вкарвайки една символика, че само трети мандат може да им даде възможност да направят някакъв полузавой и да обяснят защо се събират в коалиция.
Тоест, партиите се помъчиха да си изградят маска, зад която да прикрият действието си. А всъщност през цялото време, всички тези избори, които преживяхме, в които участваше българинът, при риска да има следващи избори, той казва: вземете и се хванете на работа, не ни интересува кой, кога и как. Политиците обаче се оправдават с някакви сложни очаквания, които те твърдят, че техните избиратели имат.
Извинете, но нека припомним, че тези избиратели са по-малко от 2 милиона души, а България е много повече от 2 милиона души. Така че за кого работят политиците за мен вече става неясно.
- Но при тази ситуация с промяната на Изборния кодекс, с връщането на смесеното гласуване с хартиена бюлетина защо им трябва да ходят на избори? Кой има интерес от нови предсрочни парламентарни избори?
- Промяната на Изборния кодекс не е толкова за националните избори, защото на национално равнище манипулациите не могат да променят драстично резултата. Абсолютно след всеки избори - от 90-та година та до ден днешен, партиите винаги се подозират в манипулации. Но истината е, че избори никога не са обжалвани просто защото резултатът си е такъв.
Обаче и когато се гласува с хартия, и когато се гласува с машини, може да има манипулации. И тези манипулации вече могат да имат по-сериозен ефект на местни избори. Затова аз искрено се радвам на решението да се комбинират двата вида вота, защото се убива възможността на всеки един вот да могат да се прилагат манипулативните техники при него.
- Какво имате предвид?
- Обяснявам: подозренията, че могат да се напишат файлове на машините тежко затрудняват хората, които могат да се опитат да направят това, тъй като има и хартиено гласуване и няма как да изчислиш при секция от 1000 души, в която да речем гласуват половината, как да натаманиш файла, защото не знаеш колко от тях ще гласуват с хартиени. И обратно - при хартиените бюлетини няма как да нагласиш колко ти трябват, след като не знаеш какво ще стане.
Затова аз съм искрено удовлетворена и с удоволствие ще наблюдавам гърченето на всички онези политици, които смятат, че с манипулация могат да направят нещо. Тук отварям една скоба - само хора, които не са правили кампания на терен, имат илюзията, че избори се решават с манипулация.
- Но да речем, че те все пак не гласуват правителство и отидат на избори. Какво следва?
- Според мен няма да се отиде на избори. Първият и вторият мандат могат да пропаднат заради твърдоглавието на пиарите, които смятат, че е много важно, знаково да покажат нещата, като че ли някой се интересува.
Честно казано, моето впечатление от българите е, че изобщо не се интересуват, независимо дали се е стопила сметката им, дали спят, дали не спят, дали ядат или не ядат, какво правят политиците. Тях ги интересува единствено това, че те не си вършат работата, а пък вземат едни пари. И освен това имат и ресурс, и възможност да докопат и едни други пари.
Това тежко дразни българина и той все по-малко вижда смисъл да ходи на избори, за да легитимира по-спокойния и добър живот на някакви единици хора. И ние сме с риска да спадне активността и да стигнем до нивата, на които гласуваме на евроизбори. Българите смятат, че няма значение кой е там, защото той нищо няма да свърши. И няма защо да го избират, тъй че защо пък трябва да му дават една голяма пара в ръцете.
Тоест, изчезването на политическото, на каузата на политиките, на онова, за което всъщност има смисъл да даваме власт на някого да ни управлява, е далеч по-важно и би трябвало повече да тревожи политиците, отколкото как точно да си разпределят баницата и властта.
- Бяхте лектор на Христовата възраст на СДС - 33 години от създаването му. Той оцеля, но вярно ли е твърдението, че ГЕРБ ги претопява?
- Винаги връзката между една партия, която е доста по-малка от другата, с която си партнира, е много рискова в политиката, защото и в двете партии могат да се създадат и да нарастват напрежения от гледна точка на удовлетвореност от това взаимодействие и от този контакт.
Разбира се, СДС е символиката, символът и знамето на дясното, на промените в България, на въвеждането на демократични ценности и демократични каузи в развитието на страната и на политическата система. Сътрудничеството с ГЕРБ категорично помага на ГЕРБ със спокойствие да твърди, че те са голямата дясна партия.
Истината е, че двете партии не са си важни една за друга в този смисъл. Както повечето неща в политиката, ние се намираме в някакви светове на илюзии, на собствени самозаблуждения. Просто защото гледаме хоризонтално и краткосрочно, а политиката е стратегическо, дългосрочно и йерархическо отношение. Няма лошо отношенията в политиката да са йерархични. Важното е да са по правила, да се знае точно за какво става дума.
СДС и ГЕРБ не страдат много една от друга. Първо, и без СДС, благодарение на всички други десни субекти, ГЕРБ има възможността да твърди, че е дясната партия в България. По много причини. От друга страна, ГЕРБ не е чак толкова необходим на СДС, за да продължи да съществува и да го има. Той е показал, че може да се справи и без този силен, може би потискащ в съзнанието на някои съюз.
Според мен големият плюс, който ГЕРБ има от тази коалиция, е възможността да предлага десни каузи и десни политики, възможността да продължи да бъде източник на демократичните каузи и стратегическата визия за България, което им пожелах точно на Христовата възраст да могат изпълнят.
Ние сме изтощили някои думи, свикнали сме да чуваме "политическа криза" и дори не си даваме сметка за какво става дума. Истината е, че демокрацията е в криза и то не само в България и обществата трябва да дадат много ясен отговор на тези нови варварства, които преживява демократичната цивилизация. Представителната демокрация е доста изтощена.
- А как ви изглежда лявото в лицето на БСП и новото обединение на, общо взето, стари лица, но с техните структури извън столетницата?
- Лявото върви назад след дясното във всички тези процеси, за които говорим, така че то тепърва влиза в ситуацията, в която да се нароят много субекти. Ще видим какво ще се случи с лявото обединение. Аз съм притеснена от това, че не е обединение на левите тогава, когато го няма основният политически субект. А това е БСП.
При това положение процесите не могат да протекат, защото пък в БСП идеята е за пречистване, така да се каже, от всичко зло и вредно, както виждаме, че се случва. Така че тези две тенденции се сблъскват.
Между другото, това става макар и по доста различен, но все пак някак си асоциативен начин, както се развиха нещата и в дясно. В дясно партията на г-н Иван Костов системно се превръщаше в една секта, което изолира и не дава възможност за партньорства, а само за разцепление и разделение. Този тип мислене не е за политиката.
- Само че Иван Костов се отдели от СДС. А Корнелия Нинова е в БСП. Къде е сектата?
- Корнелия Нинова е в БСП, но партията започва да прилича по размери на онази партия, която направи г-н Иван Костов, когато се отдели от СДС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
