Понеделник,

Танго с оставката под звуците на протеста

От: Светлана Владимирова -
A
A
A
  • Противоречивите сигнали на Борисов събуждат от лятна дрямка опонентите му повече от тъпаните
  • Политическата прегръдка на Костов и Радев е съюз по сметка, а целта - реванш

Месец след началото на протестите не се вижда краят нито на блокадите, нито на кабинета. Вдигнатият юмрук на президента и сведената глава на Борисов превърнаха центъра на София в любима пърформънс дестинация за стотици млади семейства, които измежду виковете за оставка на правителството, разхождат деца, кучета и велосипеди.
Колкото и да им повтарят от телевизията, че са манипулирани от старите муцуни в политиката,

младите въобще не ги слушат

Протестът им даде нови контакти с връстниците в чужбина и силата, че дори да не успеят да променят нещата тук, нищо няма да ги спре да опитат късмета си навън.
В политическата равносметка на митингите обаче няма и капка оптимизъм.
Обвиняемият Божков разпали жарта на протеста, окичи се с оставката на Владислав Горанов, подари си за рождения ден незабравими протестни
кадри, но изтеклите записи, че плаща за масовост, реди служебен кабинет и гледа на президента като фигурант, го наредиха в  миманса на протеста, в редицата на спонсорите, не на идеолозите.
Градската десница на Иван Костов и Иво Прокопиев влезе в протеста със забито знаме в сърцето на ДПС и с летящ щурм към новия парламент. Христо Иванов даде всичко от себе си, за да очерни и Доган, и Пеевски, и Гешев, и Маринов, но акциите му така и не успяха да отвлекат вниманието на протеста от триъгълника на властта. Задочният му апел за разходка до хотел „Берлин“ приключи с изпиване на сутрешно кафе на десетина не особено ентусиазирани младежи. Шумно рекламираният протест пред сградата на Министерството на вътрешните работи премина почти на бегом. Мечтаната оставка на Маринов докара на поста доста по-недружелюбния към протестърите Терзийски.
Като за капак, стана ясно, че акцията в „Росенец“ била не само фиаско, но и пълен

автогол за хората на Командира

Плакати се развяха пред къщата на Иво Прокопиев в Созопол, за която всеки протестър може само да мечтае. Оказа се, че внушителната постройка не само има проблеми със законността, но и спира всякакъв достъп до скалите и морето.
Само пълен непукист като Христо Иванов може след подобно разкритие да реши отново да си вдига акциите с посещение на плажа в „Росенец“.
Там обаче го чакаха две изненади. Видя не телени огради, а щастливо плажуващи туристи. А когато те му зададоха въпроса ще може ли следващите дни да събират тен на „Буджака“, той просто си глътна езика.
Тази случка беше поредното доказателство, че стратегията на умните и красивите как заедно с ощетените олигарси и с намръщения президент да
разклатят държавата, за да си върнат властта, се пропуква. Първоначалните им планове за стохилядни митинги с бърза отставка и служебен кабинет засега удрят на камък.
Позиционираните от тях Минеков, Хаджигенов и Бабикян лесно успяха да приватизират микрофона на площадите. Ясно следваха указанията за всекидневен пърформънс. Осигуряха различни атракции – един ден хвърлят домати, втори – пъдпъдъчи яйца, трети – свински крачета, четвърти – поливат с червена боя, пети
– замерят с жълти стотинки. Но случката с разпънатото бесило обърка сценариите.
Макар Отровното трио да обясняваха, че идеята не е тяхна, седмици по-късно се опровергаха като довлачиха черен ковчег под прозореца на Борисов. Доста хора се отдръпнаха от

зловещите им театрални представления

Оттогава започна и спихването на протеста, нищо че го отдават на пълните магистрали към моретата.
Притесненията изобщо не се оказаха напразни. Само няколко дни по-късно дръпнатият шалтер на метрото трябваше да бъде предвестник на
гражданско неподчинение, което да парализира държавата. Работници и синдикати отказаха стачки, но блокираните кръстовища в София превърнаха центъра в къмпингов лагер, бледо копие от началото на 90-те. Там някъде, видният протестър Асен Генов рязко порица Отровното трио, като им написа, че блокажите са грешка.
Разнобоят в умните и красивите е налице, ама вече е късно. Те продължават да стоят в първите редици по улиците, но и в дъното на първите страници на чуждите издания, вадейки кирливите ни ризи по целия свят. Докато не стихнат протестите, героите от градската десница ще приемат както овациите от палатките, така и ще сърбат гнева от затапените кръстовища. Опорката им – по-добре блокиран път отколкото блокирано бъдеще, вече се изтърка. А докато съчиняват нова, остават разкрачени между дясното, което не е Борисов и лявото, което е Радев.
Политическата прегръдка на Костов и Радев носи лустро в брадясалия от приватизационни тайни образ на хората на Командира и пълни опустелите
кабинета в президенството. Съвместните им мероприятия изправят юмрука на Радев и зареждат с енергия площадите.
За жалост, това е съюз по сметка, а целта е реванш. За едните той трябва да донесе власт, за другия – мъст. Опаснатата им близост сега
събира електората по улиците, но пред урните ще го разпилее. Защото лозунгът:

Гласуваш за Костов, получаваш Радев

им е в кърпа вързан. На всичкото отгоре към тандема безвъзвратно е пришит беглецът от правосъдието Божков, който вече публично обяви симпатиите си. И дори Командира да продължи да го отрича, гордостта им – 20-хилядният митинг на 27 юли странно съвпадна с рождения ден на олигарха.  
Президентът е начинаещ политик, но Костов няма как да не улови капаните на създалото се по неволя съдружие. Затова след слуха, че ще
оглави служебния кабинет на Радев дори напусна сенките в Драгалевци, за да излезе по време на политическите горещници и да го отрече. Изигра го отново като обиден, че някой го спряга за краткосрочен пост. Ден след това умните и
красивите завъртяха ново име – острието им срещу ДПС Илиян Василев. Този, който отговаряше за милиардните инвестиции по времето на Командира. Онзи, който години наред преседя в Москва като посланик. Човекът, за когото неотдавна Борисов заяви, че се чува постоянно. Агентът на Държавна сигурност в далечното минало, но и главен защитник на идеята за лустрация в по-близкото.
Служебен кабинет начело с Илиян Василев ще зарадва Костов, ще успокои Борисов и ще развесели Доган, но къса връзката  президент-БСП. Василев, за когото социалистическата партия е токсична и вечно абонирана за второто място, няма път към Нинова, особено в сегашната й кампания за новия стар пост. За останалите другари той отдавна е

предателят, заменил братушките със Сорос

Но Василев е малкият проблем на БСП  във времената на протести. След първите дни на
еуфория от атаката на президента и ступора на ГЕРБ, социалистите бързо разбраха, че са изпаднали от политическото прегрупиране на площадите. В редиците на протестиращите, хората на Нинова отстъпиха местата на избягалите при Манолова, Дончева, Томов и Костадинов. Белите, които всички тези люспи сами си направиха, подскачайки около протестиращите, не успяха да върнат спокойствието на БСП.
Особено докато гледаха как уж червени олигарси изненадващо викаха: Всички вън!
Протестиращите пред БНТ заклещиха с часове както Дариткова, така и Нинова. Червеният митинг в София върна в социалистите само носталгията по препълнената поляна под „Бузлуджа“ и песните на Горан Брегович. Последното проучване на „Алфа рисърч“, колкото и да го неглижират като вражеско, им
показа, че след залеза на ГЕРБ не могат да чакат червен изгрев.
Вече месец, въпреки платените агитки, пародийните пърформънси, зловещите символи, гигантските задръствания и екзотичните палаткаджии, площадът около властовия триъгълник оредява, но постоянно се възпламенява. Не от силните викове, а от слабостта на управляващите. Противоречивите сигнали на Борисов събуждат от лятна дрямка опонентите му повече от тъпаните. Контрапротестът на ГЕРБ в първите дни на масовото недоволство трябваше да покаже, че вдигнатият юмрук на Радев трудно ще стигне лицето на Борисов. Но като ефект се получи друго - симпатизантите на премиера бягаха панически към разноцветните си автобуси, докато агресивни протестиращи ги преследваха като престъпници. Инструкциите от властта към полицията важат и до днес – не отговаряйте на провокации. Докато полицаите пазят протестиращите, властта се опитва всячески да запази себе си. За да покаже, че се дистанцира от ДПС, Борисов поиска оставка на тримата успешни министри. После даде заден и ги остави на трупчета. Междувременно заговори за пет варианта за изход от кризата. Четирите предвиждаха той да не е премиер. Дни по-късно се отказа и отиде в Брюксел. Още преди да се е върнал в парламента, мина оскъден ремонт на кабинета. Новите министри бяха представени от Томислав Дончев по начин, който от партията на Борисов

разчетоха като премиерска заявка

Последвалият разнобой в редиците на ГЕРБ поощри Отровното трио да засили блокадите. Обявените дългоочаквани социални и икономически мерки не само не запушиха устата на улицата, но и доведоха до нов опасен триъгълник – пенсионери, чиновници, частен бизнес. В първия пик на блокажите Борисов отвори кесията по сектори. И точно когато изглеждаше, че протестът затихва, Борисов подкара джипката, за да показва успехите си и да приема поздравления от благодарни строители. Отговорът с три блокади в София не закъсня, с него и новия транш на Борисов към следващите най-потърпевши сектори.
Софиянци им писна и който можа, избяга далеч от задръстванията. Бизнесът се умори от неизвестност и промени плановете си. Напълни
плажове и гори в опит да събере сили за есенните несгоди и панаири. Протестът намаля, организаторите му изпаднаха в креативна безпътица. И в този момент дюшеш им дойде конференцията на ГЕРБ. Пазена в дълбока тайна до последния ден. И насрочена не в преобразените от ГЕРБ градчета, а на пъпа на София. Какво очакваха авторите на идеята – че протестиращите ще стоят в палатките и ще слушат в интернет речите?   
Инцидентите с известната журналистка от  „Свободна Европа“ и с неизвестния астрофизик от института на Канарските острови бяха недопустими, но очаквани. Изненадата дойде от речта на Борисов. Няколкото хиляди делегати, преминали със свито сърце през блокадите, си тръгнаха от сбирката още по-уплашени. Борисов беше категоричен само в едно – започва метла в ГЕРБ. За властта в държавата не каза нито, че си отива, нито че остава.
Гневът на протестиращите трудно може да свали правителството, но

страхът на Борисов

е на път да разгневи всички останали. Последвалите напълно разнопосочни коментари на Томислав Дончев и на Валери Симеонов показват само едно - тангото с оставката продължава под
звуците на протеста.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички