Ако бяха изгледали поне началото на „Има такъв концерт“ в петъчната вечер, досегашните управляващи щяха да овладеят гнева си, окрилената опозиция - да си мери думите, а журналистите – да подтиснат нетърпението от изборната развръзка.
Щяха да прочетат стотиците коментари в чата по време на най-тъжното предизборно шоу в държавата. И да чуят гласа на Другата България. На тези, които са загубили здравето, работата, семейството, честта, мечтите, родината. Сърцата им горяха не само от вечните патриотични песни, от танца на младежа в инвалидната количка, от празната пандемична зала, от знамената на Априлското въстание и Кръста на Околчица.
Искрата запали нещо друго - неочакваната клетва, която Слави Трифонов даде в началото на концерта. Не обеща нито високи доходи, нито европейски фондове, нито светло бъдеще. Припомни им, че най-важно е достойнството. Направи го с думи, изречени по времето, когато преди повече от век България градеше наново държавата си, а целият западен свят сведе глава пред най-младия нобелист на планетата, написал кодекса на достойното съществуване.
Днешният прочит на Киплинг
Стихотворението "Ако" на Ръдиард Киплинг излезе на бял свят в началото на 20-ти век, когато тракането на оръжия и мирисът на задаващата се голяма война предвещаваха световна нестабилност. Това бе личният призив на гениалния британец не към политиците, а към хората - да загърбят илюзиите и да се опрат на собствените си сили, за да погледнат без страх реалността.
Рецитирайки Киплинг, Слави оголи целия си живот, в който е вървял към върха и падал към пропастта, преживял е и усмивката на приятелството, и сълзите на предателство. Използва цитатите от стихотворението, за да увери, че силата му е победила слабостта, а отчаянието е последното нещо, което може да му бъде приписано.
Трите обещания
Следвайки клетвата на Киплинг, Трифонов даде три обещания на привържениците си: няма да ги предаде, ще бъде болезнено откровен, ще ги държи далеч от илюзиите.Така, опитвайки се да ги накара да се врекат не в него, а в самите себе си, той всъщност направи съзаклятието „Има такъв народ“. Верую в него е, че можеш всичко да понесеш и да преглътнеш, но не и да предадеш себе си и хората, повярвали в Съзаклятието. А участници в него могат да бъдат всички, които не вярват в Месия, а са готови сами да дадат своята съпричастност.
Спечелихте Вие (съзаклятието), не аз, бяха първите и единствени думи на Трифонов след края на изборите.
С инстинкта на политическия хищник Бойко Борисов усети, макар и късно, капана на новия тип лидерство. Затова и светкавично смени тактиката. От състрадателния премиер, който отчаяно търси мир с победилата опозиция на фона на белите снежинки и черния джип, се превърна в яростния лидер, спечелил изборите, който даде генералска команда за бой по опонента.
Докато той подхвърляше на „колегата Трифонов“ 10 депутата, едни от подчинените му се забавляваха с шаржове на министри - сценаристи, други наричаха електората му „бели цигани“, а трети го предизвикваха да седне на секундата в премиерския стол. Само за броени дни от Чалгаря на държавата, Слави се превърна в човека, от когото се очаква да определя съдбата на България, да е арбитър за концесионната такса на летище „София“, даже да е гарант за цялостната ревизия на прехода.
Историята се повтаря
Ако Борисов беше гледал концерта, щеше да паркира джипката и да остане насаме със себе си, връщайки лентата 10-20 години назад. Когато самият той, унизен от тройната коалиция, бе принуден да направи същото, което сега прави Слави. Най-успешният шериф на държавата, с най-големия обществен рейтинг, когото кабинетът на Станишев позорно изрита от професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи. И зорлем го превърна в политика, който 4 години по-късно би шута на тогавашния кабинет.
Поредното дежа вю е пред очите ни. Най-успешният шоумен на държавата, с най-високия зрителски рейтинг, загуби доверието за една нощ, докато младите седяха по барикадите и чакаха неговия зов, а Слави остана безмълвен пред премиера, настанил се удобно на червеното диванче в телевизионното му студио. Унижението, което тогава преживя заради Борисов, каквато и да е била причината, му костваше последвалите най-трудни 2 години и половина. И това зорлем го превърна в политика, който сега детронира премиера и то не с протести, а с мълчание.
Дни след вота, на политическия тепих ехидното говорене продължава битката с оглушителното мълчание. А голямата неизвестна - Слави Трифонов, прави изборното уравнение без решение.За неговото позициониране може да се каже със сигурност само, че той няма да седне в джипката на Борисов и ще преговаря единствено от името на съзаклятието „Има такъв народ“.
Дали ще се превърне в поредния политически наивник или ще се окаже най-добрият ученик на прехода?
Ще остане ли само със събудените емоции на хората или ще се вслуша в мъдрите съвети на предците ни?
Отговорите не са в прословутото „Ако“. Те са в прочита на гениалната мисъл на Киплинг:
Който не знае и не знае, че не знае, е глупак - ИЗБЯГВАЙ ГО!
Който не знае и знае, че не знае, е ученик - НАУЧИ ГО!
Който знае и не знае, че знае, спи - СЪБУДИ ГО!
Който знае и знае, че знае, е мъдрец - СЛЕДВАЙ ГО!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
