Кунева взе реванш за евровота, гражданската квота играе най-твърдо
Къщичката на Реформаторския блок (РБ) винаги е като тези на големите италиански фамилии - шумна, с много интереси, преплетени накуп, които понякога водят и до много напрежение. За разлика обаче от италианските фамилии, където проблемите обикновено остават зад вратата на дома, при реформаторите те винаги излизат навън. Доказателство за това е и последната размяна на остри реплики - този път от страна на гражданската квота в лицето на Гроздан Караджов, към ДБГ. Време за тях остана въпреки трудните преговори за влизането във властта, а може би точно те станаха причина за избухването им.
Меглена Кунева е на път да разцепи Реформаторския блок, избухна Гроздан Караджов в кулоарите на парламента в началото на седмицата. Повод за острите му думи стана поредният труден избор за властта, пред който се изправиха реформаторите. Този път - номинацията им за зам.-председател на Народното събрание (НС). Вместо да приемат кандидатурата на председателя на БЗНС Николай Ненчев, реформаторите избраха с 21 гласа "за" Иван Иванов от Велико Търново. На пръв поглед изглежда, че драма няма.
Истината обаче е по-различна - в Блока с мощна сила продължава да тече битката за това кой ще дърпа конците. От едната страна е лагерът на ДСБ, към който гравитират БЗНС и НДСП, а от другата се оформи този на ДБГ и СДС. Коя точно е разделителната линия е невъзможно да се каже, защото не е една. Със сигурност обаче две от тънките червени нишки носят имената на Бойко Борисов и Иван Костов. Доказателствата за това са не едно и две. Зад кандидатурата на Николай Ненчев седяха три партии - ДСБ, НПСД и БЗНС. Срещу нея имаше още две - на Борислав Великов и Божидар Лукарски. За да всява по-малко напрежение в Блока, лидерът на СДС оттегли своята. На финала останаха двете - на крилото на ДСБ и на ДБГ. В крайна сметка, двамата съпредседатели Радан Кънев и Меглена Кунева излъчиха трета - на Иван Иванов. Това внесе повече напрежение в редиците на костовистите, които не са свикнали да правят отстъпки.
До евровота ДСБ набираше сили и като че ли дърпаше конците на реформаторите, след като Светослав Малинов влезе в Европарламента вместо Меглена Кунева заради преференциалния вот, но нещата се промениха драстично. Победата на ДСБ тогава се оказа като че ли пирова. Първата отстъпка, която се наложи да направят неочаквано, беше изборът на единен председател на Блока.
В навечерието на предизборната кампания Радан Кънев оттегли кандидатурата си, за да остане Блокът цял. В противен случай СДС и ДБГ щяха да напуснат. Втората победа на лагера на Кунева се оказа съпредседателството на парламентарната група. Вместо очакването начело да е Радан до него застана и тя. Позицията "за" и "против" Бойко Борисов премиер беше още по-отчетливото делене на лагерите в реформаторите. И тук отново от едната страна се нарежда лобито на ДСБ, а от другата - на ДБГ и СДС. Може би линията на "Борисов" ще е най-трагична за бъдещето на реформаторите. Не само защото през нея минават нишките на подялбата на постовете във властта, но и защото носи силен емоционален заряд за Иван Костов.
Съпредседателят на "Синята коалиция", бившият водач на СДС и ДСБ и един от лидерите в сянка на Блока, едва ли някога ще прости погубването на дясното пространство от ГЕРБ. Само с няколко хитри хода Борисов успя в края на миналия парламент да изкара извън политическия строй неформалния си коалиционен партньор в лицето на "Синята коалиция". Заради отделянето на мнението и решенията на парламентарната група на десните от тези на новото ръководство на СДС двете партии загубиха избирателите си. Това доведе и до създаването на Реформаторския блок.
Единствено и само неволята на десноцентристското пространство събра в едно петте партии - ДБГ, СДС, ДСБ, БЗНС и НСПД. С приближаването на властта напрежението в редиците им и деленето на постовете нараства. И тук Гроздан Караджов, който е спряган за отявлен костовист, е много прав - извиването на ръце в Блока не спира, само че в никакъв случай не е едностранно. Вероятността реформаторите да се разцепят скоро обаче не е никак сигурна, защото те усещат, че са по-силни заедно. Скандалите при тях пък изплуваха наяве благодарение на Гражданския им съвет, в който всеки има извинение да се кара и помирява с всички останали в името на едно - бъдещото управление на страната, основано на принципи. Какви - е съвсем друг въпрос. Докога обаче тази формула ще е печеливша и ще привлича - никой не знае.
Има нарушено его, а не неразбирателство
Доц. Димитър Шишков, ДБГ
Откакто съществуваме, се разпадаме, само че не е така. Аз съм издигнат от ДСБ, а съм член на ДБГ в Пловдив и това е пример за нашето единство. Много добре се знаем едни и други и не можем да си позволим да правим грешките, които сме допускали. В момента няма напрежение в групата, дори Гроздан Караджов днес се държа изключително приятно с всички колеги. Но в последните дни най-важно се оказа, че имаше избор на зам.-председател за НС и оттам тръгнаха всички неразбирателства. Макар че няма как да има неразбирателства, когато от 23 души, 21 гласуват "за", а 1 е против. Това не е неразбирателство, а нарушено его. При този избор първата и най-разумна стъпка направи Божидар Лукарски, когато оттегли кандидатурата си, в името на един от двамата други номинирани. След като не успяхме да изберем нито един с 2/3 мнозинство, ние възложихме тази задача на двамата съпредседатели на Блока. Тогава, ако ще обвиняваме г-жа Кунева, че извива ръце, така трябва да обвиним и г-н Кънев. Точно, за да нямаме неразбирателство, решихме да изберем трети човек и това е приемливо. Начинът и тонът, с които се говори за това, обаче не са. Не би трябвало някой да има такъв невъзпитан тон, особено към една дама, която се опитва да запази Блока цял. Човекът, който е направил най-много компромиси за единството на Блока, е точно г-жа Кунева. И ние трябва да сме единни, за да сме силни.
ДБГ ни изнудва, като плаши с разцепление
Гроздан Караджов, депутат от РБ и член на Гражданския съвет
Паралелни преговори са водени с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, без да е уведомен никой от Реформаторския блок. Това не е персонален проблем между нас. Работата в РБ продължава по същия начин, както е продължавала и преди. Когато чрез методите на изнудването и блокирането на политически решения се стигне до други политически решения от страна на партията на г-жа Кунева, но са нежелани от останалите, това е, което аз наричам изнудване. Спомняте си, че Радан Кънев подаде оставка като говорител на Блока през лятото тази година с мотив, че дейността на политическите приоритети на Блока е блокирана и няма съгласие по основните приоритети. Това беше първият ясен сигнал към обществото.
С цел да не се допусне още тогава разцеплението се стигна до документ, който и петимата лидери подписаха, че ще се проведе конгрес през септември. Това не стана. Тогава представителите на ДБГ и лично г-жа Кунева не присъстваха, а водеха преговори по телефона, изнудвайки, че няма да се появят, защото това би било ясен знак, че ще има разцепление, ако се избере лидер. Сега по същия начин бе процедирано с един много достоен човек - лидера на БЗНС Николай Ненчев, чиято кандидатура стоя достатъчно дълго време и бе елемент на консенсус между лидерите. Той трябваше да бъде зам.-председател на НС. Това е вашето предложение, но то няма да стане. Или излизате с моето предложение, или казваме на всички, че се разделяме, заяви Кунева. Имаме една парламентарна група, но още в първия ден се разбра, че има изнудване. Унизителният начин, по който се подходи към Николай Ненчев, беше недопустим. Той неколкократно е бил обект от страна на г-жа Кунева или нейни емисари да са кооптира в микрокоалиция. Колкото повече гласа имаш, толкова по-голямо влияние имаш в една коалиция. И това пълзящо превземане до такава степен е поставило в изолация останалите играчи, че тепърва останалите ще проявят своята непоносимост. Приемете, че при мен първо преля чашата на търпението.
(Пред Нова ТВ)
2 пъти десните сами изпускат властта
Десницата на два пъти болезнено се докосва до властта през прехода. Първият мъчителен спомен идва от свалянето на "първото демократично правителство" с премиер Филип Димитров в края на октомври 1992 г. Кабинетът на СДС тръгна на "решителна декомунизация" и "пълна смяна на системата", без да разполага със собствено парламентарно мнозинство и разчиташе на гласовете на ДПС. Синята власт пада след серия атаки от чужди и свои. Първо Димитър Луджев отцепва 12 депутати от мнозинството (т.нар. сини мравки), а през лятото на 1992 г. два синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", вдигат обща транспортна стачка.
През август президентът Желю Желев дава извънредна пресконференция, станала известна като "Боянски ливади", на която остро критикува правителството. През есента избухва нов компроматен скандал, след като шефът на разузнаването ген. Бриго Аспарухов намесва името на премиерския съветник Константин Мишев в подготвяна оръжейна сделка с Македония в нарушение на югоембаргото. Премиерът Филип Димитров иска вот на доверие, но което освен опозицията срещу кабинета гласуват "сините мравки" и ДПС. След 13 месеца на власт първото правителство на СДС отива в историята.
Второто "изпушване" на "Раковски" 134 настъпи след загубата им на парламентарните избори през 2001 г. Победителят НДСВ на Симеон Сакскобургготски официално кани десницата да вземе участие в коалиционен кабинет. Тогавашният син президент Петър Стоянов също посъветва бившите си съпартийци да се качат на царския влак с прословутата си притча за разбитите авари. Лидерът на СДС Иван Костов и наследникът му Екатерина Михайлова избраха да останат в опозиция. След като стана ясно, че се сглобява коалиция между НДСВ и ДПС, сините предложиха да предоставят един глас на Сакскобургготски, който да му осигури мнозинство и да го направи независим от движението. Офертата не беше приета, а в следващите години СДС започна да се рои на няколко парчета - ССД на Софиянски, ДСБ на Костов, БДС "Радикали" на Бакърджиев и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
