България е изправена пред вероятността за още една нестабилна управляваща коалиция, след като екзитполовете показаха, че около осем партии ще влязат в новия парламент, пише New York Times.
Неспособността на партиите да получат мнозинство вероятно ще удължи политическия застой, докато страната се опитва да се пребори със слабата икономика и банковата криза.
В неделя българите гласуваха в предсрочни избори „на последния шанс", които може да им донесат нова крехка коалиция, която ще бори с разрешаването на банковата криза и ще се опитва да съживи икономическия растеж в най-бедния член на ЕС, коментира британският вестник The Scotsman.
Ръководената от бивш бодигард и каратист дясноцентристка партия ГЕРБ вероятно ще спечели вота, но няма да получи мнозинство, което може да доведе до пазарлъци с по-малките парии и опозицията. Новото правителство ще бъде петото в балканската страна за последните 2 години – период, в който страната преживя масови протести, които свалиха предишния кабинет на ГЕРБ и които до известна степен отстраниха неговия наследник.
Нов период на нестабилност ще бъде отблъскващ за инвеститорите, както и за избирателите, които видяха как страната им преминава от една криза в друга. Само през тази година преките чуждестранни инвестиции спаднаха с над една пета.
България очаква политическата нестабилност в страната да продължи, след като третите парламентарни избори за по-малко от две години не завършиха с категоричен резултат, коментира и британският вестник The Guardian.
Изборите бяха свикани, след като служебното правителство бе вторият поред кабинет, който подаде оставка в рамките на две години на фона на протести срещу корупцията и бедността.
Българската дясноцентристка партия ГЕРБ, ръководена от бившия премиер Бойко Борисов, изглежда ще спечели парламентарните избори, без да получи мнозинство, показват последните проучвания, цитирани от британския вестник Financial Times.
ГЕРБ ще получи около 32,9% от гласовете, докато нейните социалистически опоненти имат подкрепата на около 16,5%. Подобен резултат ще даде на ГЕРБ само 85 места в 240-местния парламент, което ще принуди Борисов да потърси повече от един коалиционен партньор, за да формира правителство.
Едва 49% от избирателите участваха във вота. Най-ниската избирателна активност за последните 20 години отразява масовото недоволство от политиците от всички партии на фона на застиналата икономика, влошаващите се стандарти на образование и здравеопазване и широкоразпространената корупция.
След предсрочните избори в неделя политическата нестабилност в България изглежда ще продължи, тъй като вотът, който трябва да доведе до формирането на третото българско правителство за по-малко от две години, не завърши с ясен резултат, коментира AFP.
Според екзитполовете дясната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов се нарежда на челно място с 33% от гласовете, или 83-91 места в 240-местния парламент – доста по-малко от необходимите 121 места за абсолютно мнозинство.
На второ място идват социалистите с 15,7-16,5% и 38-48 места, следвани от партията на турското малцинство ДПС с 34-38 мандата. Тези две партии подкрепяха предишното служебно правителство, което подаде оставка през юли.
Като намалиха депутатските мандати за големите партии и направиха формирането на правителство още по-трудно, около четири други партии изглежда са преминали 4-процентната граница за влизане в силно разединения парламент.
Бившият пожарникар и бодигард Борисов, който подаде оставка след масови протести през февруари 2013 година, обаче заяви, че все още иска да формира правителство и да бъде отново премиер. „Искам аз лично да управлявам. Готов съм да направя всичко необходимо, за да избегнем" безизходната ситуация, посочи той, като призова лидерите на останалите партии да помислят „внимателно", преди да изключат възможността да работят с него.
„Готов съм да поема всички рискове от управлението на страната. Призовавам лидерите на останалите партии да помислят спокойно тази нощ, да си дадат няколко дни и да не правят категорични изказвания", заяви Борисов, като допълни, че алтернативата е „нови избори" и „банкрут" за България.
Бившият министър-председател дясноцентрист Бойко Борисов излезе начело, но е далеч от необходимото му абсолютно мнозинство. Следващият парламент се очаква да бъде много раздробен, което подсилва несигурността и съмненията, че дясноцентристите са способни да формират коалиция, коментира френският "Либерасион".
Българската дясноцентристка партия ГЕРБ получи повечето гласове на предсрочните парламентарни избори, но не успя да спечели абсолютно мнозинство, съобщава Би Би Си.
Водената от бившия премиер Бойко Борисов партия вероятно ще получи около 90 мандата в 240-местния парламент. Основните й съперници – социалистите и партията на турското малцинство ДПС вероятно ще добият общо 70-90 места.
Най-бедната страна в ЕС бе разтърсена от протести срещу ниския стандарт на живот и банковата криза.
Кореспондентите на ВВС коментират, че влизането на още четири по-малки партии в силно разединения парламент ще направи формирането на правителство още по-трудно.
След изборите Борисов заяви, че е „готов да поеме всички рискове от управлението на страната". Въпреки това той призна, че би било много трудно да състави кабинет без коалиционни партньори.
В новия български парламент ще има осем политически партии. За това говорят данните на българската ЦИК след обработка на 25,11% от бюлетините, съобщава руската информационна агенция ИТАР ТАСС.
Победител на изборите е ГЕРБ с 33,56% от гласовете на избирателите. Следват коалицията „Българска социалистическа партия – Лява България", която получава под 16,03%, и ДПС, която има подкрепа от 11,47%.
В 43-ото Народно събрание ще участват още „Реформаторският блок" (с 8,73%), Патриотичният фронт с 7,53%, „България без цензура" с около 5,99%, партия „Атака" с 4,98% и „Алтернатива за българско възраждане" с 4,68%.
В тези избори участие са взели около 48% от избирателите.
Руският вестник "Независимая газета" пиша за "победа на опозицията", а "Московския комсомолец" - че водят привържениците на ЕС.
Партията "Граждани за европейско развитие на България" начело с бившия премиер Бойко Борисов получава 33 на сто от гласовете и е далеч преди основния си конкурент БСП с 15 процента и ДПС с 14 на сто. Това означава, че за създаване на правителство ще трябва да бъде създадена коалиция. И много неща ще зависят от позицията на други четири партии, преодолели бариерата. Сред тях са партията на турското малцинство и националистическата "Атака", която настоява за излизане на България от ЕС и тесен съюз с Русия. Съюзник на ГЕРБ може да стане и националистическият "Патриотичен фронт", който иска забрана на етническите партии и ограничения за циганите, живеещи в България, се казва в материала на "Московский комсомолец".
"Важен въпрос останаха по време на изборите отношенията с Русия", посочва изданието и дава пример: "На срещи с избиратели Бойко Борисов заявяваше, че смята ситуацията около Украйна за извънредно сложна, но подчертаваше, че санкциите срещу Русия са прекомерно сурови".
Борисов неведнъж заяви в интервюта, че има добър контакт с канцлерката на Германия Ангела Меркел. При все това на среща с избиратели в Стара Загора на 24 септември той обеща, че ако бъде назначен за премиер, ще избере за първото си посещение Русия. Целта му ще е да преговаря с Владимир Путин за по-нататъшното строителство на "Южен поток". ГЕРБ заявяваше по-рано, че е съгласна договорът да бъде продължен, само ако бъде одобрен от ЕС, но Борисов твърдеше, че знае как да уреди появилите се проблеми, напомня "Московский комсомолец".
През август България замрази строежа на газопровода, тъй като проектът не отговаря на изискванията на Европейската комисия, посочва "Взгляд". Газпром заяви, че след изборите и формирането на ново правителство очаква България да склони работите да бъдат подновени. Борисов вече каза, че ако спечели изборите, ще даде съгласия за подновяване на работите, само ако те отговарят на изискванията на ЕС, добавя електронният вестник.
Медиите в Турция посвещават сериозно място на провелите се парламентарни избори в България. Вестник "Заман" отбелязва, че според неофициалните резултати от вота дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов се е класирала на първо място с близо 33 процента от гласовете. Печатното издание посочва, че БСП е на второ място, а Движението за права и свободи е получило резултат, близък до този на социалистите, отбелязвайки леко повишение на подкрепата си с 3,5 пункта в сравнение с миналогодишните парламентарни избори.
Медиите в Турция отбелязват в коментарен план, че 8 партии преминават 4-процентната бариера и ще влязат в българския парламент, допълвайки, че за последните две години България е имала четири правителства и не е успяла да постигне стабилност.
"Заман" коментира, че победителят в изборите ГЕРБ няма да може да получи необходимото мнозинство за самостоятелно управление и през следващите дни ще има пазарлъци за съставяне на коалиция.
Влиятелният "Миллиет" в публикация под заглавие "Ще постигне ли този път България стабилност" отбелязва, че в страната, която не може да се избави от корупцията и спиралата на политическа нестабилност, бившият премиер Бойко Борисов, който преди година подаде оставка, може да се върне на власт. Изданието посочва обаче, че важен въпрос е кой ще бъде партньор във властта на Борисов?
В материал, озаглавен "Няма победител на предсрочните парламентарни избори в България", турският вестник "Радикал" пише, че според първите резултати нито една политическа партия няма да може да състави сама правителство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
