Президентската институция смята, че част от предложените промени в Конституцията са от компетентността на Велико народно събрание. Становището беше представено по време на първото четене на промените в конституционната парламентарна комисия от проф. Емилия Друмева, съветник на Румен Радев.
Комисията по конституционни въпроси към парламента разглежда на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Конституцията. Те са внесени от 166 депутати на 28 юли т.г. Предлага се при съставянето на служебно правителство да се избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.
Проектът за промени предвижда също въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, промени в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и такива свързани с прокуратурата.
Предложената промяна в Конституцията по отношение на служебното правителство не може да бъде направена от обикновено Народно събрание, а изисква Велико народно събрание: "Защото засяга ядрото на формата на държавното управление. Този властови комплекс от парламент и правителство, който комплекс е най-присъщата разпознаваема характеристика на една парламентарна държава" - това посочи проф. Емилия Друмева от администрацията на президента, която представи становището на институцията в Комисията по конституционни въпроси. Предлаганите промени относно служебното правителство, считаме, че заслужават премисляне, добави тя.
Проф. Друмева, която е бивш конституционен съдия, възрази и срещу мотивите на мнозинството в НС, че реформата, свързана със служебното правителство, трябва да засегне и начина, по който да се излъчва служебният министър-председател. Според нея проблем има при посочването на хората, които могат да заемат този пост, включително и опасност те да се окажат в несъвместимост, ако някой от тях бъде избран.
И още: Проф. Друмева възрази на мотивите, че трябва да има реформа в служебното правителство, защото то действа като изключение от парламентарния модел. Напротив, каза бившият конституционен съдия, именно това е ролята на служебното правителство - да предотвратява кризи в този модел.
Тя коментира и предложенията, свързани със Съдебната система, като за някои от тях също изрази становището, че те могат да бъдат направени само от Велико народно събрание.
По отношение правомощията на главния прокурор проф. Друмева изрази подкрепа и отправи бележка относно намаляването на неговите възможности да сезира Конституционния съд. Положително е становището на президентството и по отношение промяната за увеличение на професионалната квота на съдиите. По думите ѝ обаче има опасения за политизиране в Прокурорския съвет относно квотата, избирана от парламента.
Във връзка с разделението на ВСС на два самостоятелни съвета проф. Емилия Друмева посочи, че отсъствието на Пленум на ВСС повдига въпроси за принципа на единство на съдебната власт, както и по отношение някои от функциите, които сега изпълнява органът.
По повод индивидуалната конституционна жалба проф. Друмева коментира, че защитата на правата на гражданина ще получи завършеност. Включването на това предложение среща несъмнена подкрепа, само че, както са записани разпоредбите в тях, не се съдържа никакви изисквания по отношение допустимост и редовност на жалбата, каза тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
