На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец февруари 2023 г. да бъде дефицит в размер на 250 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП). Това съобщиха от пресцентъра на министерството на финансите, пише epicenter.bg.
За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1 млрд. лв. Данните показват още, че за първи път след 2015 г. към края на месец февруари е формиран дефицит по консолидираната фискална програма.
Въпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година с около 1,3 млрд. лв, изпреварващият ръст на разходите (с около 2,3 млрд. лв.) води до влошаване на бюджетното салдо. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, които се увеличават с над 700 млн. лв., както и в частта на разходите за субсидии (с около 680 млн. лв.), разходите за издръжка (с около 400 млн. лв.), разходите за персонал (с близо 400 млн. лв.), и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
При запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите в годишен план е възможно да възникне риск от формиране на прекомерен дефицит над референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП по Пакта за стабилност и растеж, основен показател в контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната.
Това от своя страна налага при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да бъдат обсъдени и приети мерки както в разходната част на бюджета, така и за подсилване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разходите по действащото законодателство при запазване на устойчивостта на публичните финанси и спазване на действащите фискални правила в Закона за публичните финанси.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 9 350 млн. лв. и нарастват с 1 341 млн. лв. спрямо отчетените за първите два месеца на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 1 335 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. са в размер на 9 600 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7 296 млн. лева.Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към февруари 2023 г., ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец март 2023 година.
Публикувани са данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.01.2023 г.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари 2023 г. е положително в размер на 470,6 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лева. Въпреки че приходите по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година, изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г. (за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937,0 млн. лв.). Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 г. са в размер на 4 865,6 млн. лв. Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лв. (12,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 981,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лв. (12,0 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 81,8 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 488,7 млн. лв., като нарастват с 80,2 млн. лв. (19,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 1 914,9 млн. лв. (спад от 166,4 млн. лв., 8,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 1 399,3 млн. лв. (спад от 7,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лв. (спад от 9,9 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лв. (спад от 22,7 % спрямо отчетените за януари 2022 г.). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 419,0 млн. лв. (в т. ч. 322,0 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.) или ръст от 338,5 млн. лв. спрямо отчетените за януари 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 1 158,9 млн. лв., което представлява ръст от 175,8 млн. лв. (17,9 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Неданъчните приходи са в размер на 688,0 млн. лв. (ръст от 35,6 млн. лв., 5,5 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. възлизат на 4 395,1 млн. лв. За сравнение разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3 384,1 млн. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с 264,7 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за издръжка.
Нелихвените разходи са в размер на 4 252,7 млн. лв. (ръст от 1 033,8 млн. лв., 32,1 % спрямо отчетените за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 3 982,0 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 30,3 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 5,5 % спрямо януари 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 112,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.01.2023 г. е 16,4 млрд. лв., в т.ч. 15,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 януари 2023 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни, е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
