- Кулата на доверието към политиците е на глинени крака
- Хората не слушат какво казваме в парламента, те искат решения
- Кой говори на 1,5 милиона българи, които не гласуват?
- Трябва да работим срещу червените линии, а не да ги превръщаме в червени ровове
- Искаме предвидимост и споделяне на отговорността, заявява лидерът на "Български възход" Стефан Янев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Янев, направихте изненадващ ход по време на гласуването на проектокабинета на проф. Габровски - подкрепихте кандидатурата му, но не и на министрите, предложени от него. Защото искахте споразумение, но не получихте ли и защо питате кой носи отговорността, при положение, че я носи този, който го предлага?
- Искаме споразумение е най-точната трактовка. Казано накратко, искаме принципи и правила, които да определят конструкцията или механизма, който да дефинира това, което наричаме политическа отговорност. Тоест, споразумението е единият инструмент.
Другият инструмент е нещо ясно и видимо. Не искам да му казвам името, защото още не сме го създали.
- Коалиция ли имате предвид?
- Коалиция, споразумение, яснота кой носи отговорност. Аз казах: поздравление за ГЕРБ за този избор, защото по този начин отварят вратата към гражданското общество, което смятам за изключително смислен ход. Имаме достатъчно достойни българи, които могат да влязат не само в парламента, но и в управлението, и на министерски постове, и на други важни за държавата позиции. Така че да работят за държавата ни - това е важното. И това заслужава поздравления.
От друга страна обаче, вие казвате, че е ясно кой носи отговорността. Да, ясно е - излъчва ги ГЕРБ, видяхме гласуването за министър-председател, което не събра достатъчен брой гласове за мнозинство. Тоест, с тази подкрепа на малцинството много трудно може да се управлява. И когато се управлява трудно, когато потенциално всеки ден това правителство може да бъде подложено на натиск по една, друга или трета причина, тогава е много важно какво стои зад гърба му - политическо споразумение или друг вид конструкция, която да гарантира, че неговата подкрепа в парламента я има, че е там. Да не се окаже, че утре тази подкрепа е паднала още по-надолу.
Защото, ако тръгнем на някакъв вид политически авантюризъм да правим правителства, които издържат по месец, два, три, това не е приемливо. Нормалното е, ако този кабинет беше минал, да кажем: сега му осигуряваме 100 дни комфорт, както е редно, за да се напаснат нещата и да видим накъде вървим. Но в този случай при неясна подкрепа, при липса на споразумение или подкрепа, която да гарантира ежедневието на този кабинет, той може да падне и след две седмици.
- А вие предложихте ли подписването на такова споразумение с излъчващата правителство партия?
- Нормално е, който води процеса на излъчване на кандидат, той да предлага. Ние имахме една среща с проф. Габровски, на когото поставихме част от тези въпроси - за принципите, за политическата отговорност, ще има ли споразумение или няма. Не последва втора среща.
Отдавам го на липсата на време, на факта, че нещата се развиват в трудна атмосфера за диалог. Диалог все пак има, но ние загубихме много време. Тези два месеца ги загубихме просто в търсенето на начините за някакъв диалог.
- Но приоритетите, които проф. Габровски посочи, почти съвпадат и с вашите. Това не е ли достатъчно условие за подкрепа?
- Така е, по приоритетите нямаме проблем, нямаме неяснота. Затова казвам: подкрепихме проф. Габровски в лично качество за министър-председател, защото, първо, е изключително стойностен човек. Второ, жестът, който направи ГЕРБ към гражданското общество, заслужава адмирации. И не на последно място, защото приоритетите, които бяха определени, до голяма степен съответстват не само на нашата парламентарна група, но и на други партии, и на държавата, и на това, което е необходимо да се прави в момента.
Но оттам нататък при липса на другия елемент - историческата отговорност, ние вече сме несигурни в дълготрайността на подобно решение.
- Значи ви липсва само документалното приобщаване?
- Не само документално. Искаме предвидимост и споделяне на тази отговорност, защото без споделяне, всъщност демонстрираме, че искаме диалог, а нямаме диалог.
- Твърдите, че се дава път на гражданското общество, обаче проф. Габровски звучеше много обидено в последното си обръщение за подкрепа към депутатите. Не мислите ли, че след това гражданското общество окончателно ще се отдръпне от политическите процеси у нас?
- Това е и в основата на целия политически процес. Но тъй като аз съм отскоро в него, ще се въздържа да давам съвети на моите колеги представители на други партии. Ако погледнем и отношението на гражданското общество, и доверието в Народното събрание, изборните резултати сочат, че оценката, която хората дават за нашата работа, се вижда от избирателната активност. През последните години тя върви надолу.
Потенциално, отивайки на нови избори, независимо дали ще са през март или по-късно, ние сме изправени пред същата опасност. Хората до голяма степен са обезверени. Те не ни слушат какво говорим тук, в парламента. А чакат действия, резултати, решения. И ако ние не сме в състояние да предлагаме тези решения, това означава, че цялата кула на доверие, която трябва да съгражда демокрацията по принцип, е на глинени крака.
Това означава, че именно тук призивите за диалог, за смислени решения, които са в интерес на хората, са най-важните и това трябва да правим. Разбира се, не става лесно, но трябва да узреем всички, повечето.
- Но отхвърлянето на проектокабинета на проф. Габровски не беше ли стъпка в точно обратната посока? Както и шамара, който получиха предложените експерти, особено в лицето на такава личност като професора?
- Не мисля, че това е стъпката, която отблъсква най-много. Стъпката с гласуването в сряда не е толкова решаваща, според мен. По-важният елемент на политиката на говорене на противопоставянето е в основата. Защото партиите по презумпция, влизайки в парламента, трябва да взаимодействат, да загърбят политическото си его, политическия си егоизъм и да търсят решения в името на всички български граждани.
Ние сме народни представители на българските избиратели, а не на определена група избиратели. Тук често чуваме от трибуната "нашите избиратели, които са толкова хиляди", "нашите избиратели, които са още повече хиляди".
Добре, обаче има едни феномен, който често споменавам. Около 1,5 млн. български граждани не гласуват. Кой говори на тях? Това е въпросът ми. Кой говори на тези български граждани, които по една или друга причина не отиват до избирателните секции.
Това е разговорът, който трябва да имаме. Да престанем да се вглеждаме в собственото си огледало на политическа представителност, а да мислим за всички български граждани.
- Добре би било. Но страницата "проф. Габровски" тъй или иначе вече се затвори. Ако третият мандат се озове при вас, вие склонен ли сте да издигнете отново него за премиер, ако той е съгласен?
- В прекия отговор на този въпрос има много условности. Първо, имаме втори мандат. Да речем, че има шансове да бъде успешен, за което сме скептици.
Но за мен притеснителното е, че още от създаването на този парламент се говори за трети мандат. Очевидно, че при създалата се обстановка на конфронтация и разнопосочно говорене, се стига до задълбаване и подчертаване на онези прословути червени линии. Отдавна говоря, че трябва да работим срещу червените линии, а не да натъртваме и да търсим как да ги превърнем в червени ровове, това е най-важното.
От друга страна, политическият инженеринг и политическият егоизъм може да остане на второ място. Тъй като всички чуваме и призивите, че при едни следващи избори вероятно ситуацията много подобна, може би с малки нюанси. Но ако тонът е същият, ако отношението на партиите едни към други е същото, поставяме под съмнение въобще нашата демокрация, функционирането на нашето общество.
Колкото до проф. Габровски, бих се обърнал не само към него, но и към други изявени личности. Само че пак е свързано с много условности. Президентът решава на кого дава третия мандат и там особеното е, че не се връчва на кандидат-премиер, а на парламентарна група. Така че ние можем да разговаряме с всеки. Защото моята персонална цел, влизайки в политиката, е не да бъда на някаква позиция, на някакъв пост, а да създам условия за това, което е най-добро за България и за българските граждани.
- Вие ли ще бъдете кандидатът за премиер, ако получите третия мандат?
- Не, не казвам това. Не казвам, че сме решили кой ще бъде кандидата за премиер. Може да бъде проф. Габровски или друга изтъкната личност. Ако има споразумение между партиите да бъде партийна личност, може да бъде е друг.
- От ГЕРБ заявиха, че след като проф. Габровски не получи подкрепа, следващите ще трябва много и високо да молят ГЕРБ за такава. Вие ще поканите ли ГЕРБ за подкрепа, ако реализирате мандат?
- Бих поканил всички партии на такъв разговор, ако ние сме в основата, за да видим какво най-добро може да даде този парламент. Казал съм и начина, по който ще става - от малките към големите. Дали тези разговори ще се състоят зависи от взаимното желание.
- Ако президентът Радев избере вашата парламентарна група, имате ли опасения, че ще бъдете обвинени, че той залага на своя човек, тъй като бяхте негов служебен премиер?
- Такъв тип обвинения винаги са възможни. Зависи кой какво търси. Да, ние с президента Радев сме работили дълги години и като колеги във въоръжените сили на българската армия, и на различни позиции, където съм получавал назначения от него в служебни правителства, и като негов секретар по сигурност и отбрана. Това е история, от която нито имаме от какво да се срамуваме, нито имаме какво да крием, пред очите на всички е.
Обвинения са възможни всякакви. Но въпросът е това, което правим, да е достатъчно прозрачно и ясно за българските граждани и тогава няма да има нужда от спекулации.
- Това ще наклони ли везните в полза на вашата кандидатура за премиер?
- Не, това не е въпрос, който трябва сега да обсъждаме. Когато този хипотетичен вариант дойде, ще го мислим.
- А съжалявате ли, че правителството на проф. Габровски не получи подкрепа?
- До известна степен изпитвам съжаление за начина, по който се случи, защото предизвестената подкрепа от около 115 гласа и повечето "против" стана в зала. Това беше очакван резултат. Друг е въпросът за нюансите и позициите на политическите партии от гледна точка на това, което те очакваха и какви бяха техните послания към бъдещето. Защото в крайна сметка и за втория, и за третия мандат трябва да се види кои врати са отворени и кои - затворени. В този смисъл разговорите предстоят и предстои да видим как ще се развият.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
