Противно на общоприетото, в някои отношения българският парламент е по-демократичен от европейския, казва в специалн оинтервю за вестник СТАНДАРТ евродепутатът от "Възраждане" Станислав Стоянов
- Шенген - удобство с цена за националния ни суверенитет
- България ще стане първа точка за връщане на нелегални мигранти, регистрирани на наша територия
- Започва кампания за защита на българските семена
- Г-н Стоянов, в свое изказване в Европарламента заявихте, че не трябва да се допускат фалити на производители заради промените в продължителността на транспорта на животни в Европейския съюз. Какъв е проблемът и какво е неговото решение?
- Това мое изказване е свързано с преразглеждането на регламента, по който аз съм докладчик в сянка, за защита на животните по време на транспорт и свързаните с него операции. Предложението е важна стъпка към подобряване на благосъстоянието на животните, но има няколко сериозни притеснения и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани, за да бъде ефективно.
Европейския съюз предлага нови изисквания, като например ограничение на времето за пътуване на живи животни, особено за по-дълги разстояния. Ограничава се времето за транспорт до определен брой часове, но практическите последствия от тези ограничения са сложни и неясни на какви научни факти са базирани. Например, много фермери, особено тези в отдалечени райони, може да се окажат неподготвени да се справят с тези строги ограничения. Това би довело и до затруднения в снабдителните вериги.
Друго непосилно изискване, което ще доведе до допълнителни финансови разходи, би било наличието на ветеринарно лице при всеки товар/разтовар, както и промяна в размера на контейнерите, която от своя страна изисква цялостно преустройване на инфраструктурата на кланиците, за да може тези контейнери да бъдат подходящи за използване. Всичко това би било непосилно за изпълнение.
- "Възраждане" започна кампания за съхраняването на българския разсад и семена. Поводът е европейски регламент, който заплашва да забрани употребата на собствени сортове семена. Какви стъпки в Брюксел ще предприемете?
- Един от най-сериозните проблеми с предложението е потенциалното негативно въздействие върху малките фермери и местните производители на семена.
Регламентът въвежда нови изисквания за сертификация и тестове на растителните репродуктивни материали, включително семена и млади растения. Тези изисквания ще създадат усложнения за малките производители.
Размяната на семена между фермери в малки количества ще бъде разрешена от предложението, но не е ясно все още какво се разбира под "малки количества".
Например, малки фермери, които произвеждат собствените си семена за засяване, може да се затруднят с разходите и административната тежест, свързана с изпълнението на тези нови стандарти. Много от тях нямат необходимите ресурси, за да отговорят на сложните сертификационни и тестови процедури, изисквани от новия регламент. Това може да доведе до повишаване на разходите за фермерите и дори да ги принуди да купуват семена от големи мултинационални компании, вместо да отглеждат собствените си или да закупуват от местни производители.
- На 19 декември Вие се срещнахте с протестиращите фермери в Страсбург, какво Ви казаха те?
- Да, срещнах се с протестиращите пред Европейския парламент в Страсбург земеделски производители от Франция и Германия. Те изразиха силно безпокойство относно търговското споразумение ЕС-Меркосур, подписано тихомълком наскоро от президента на ЕК Урсула Фон дер Лейен, въпреки силната опозиция от страна на сектора.
Сред основните притеснения на земеделците са увеличаващите се изисквания и регулации към европейските производители и същевременно все по-отварящият се европейски пазар. Това увеличава вноса и конкуренцията от трети страни като тези от Меркосур, Украйна и други в ЕС. Тези страни са с по-ниски стандарти на качество, по-ниски екологични регулации, както и с по-слаби изисквания по отношение хуманното отношение към животните. Всичко това съчетано и с по-евтината работна ръка води до по-ниски производствени разходи. Силно притеснение сред протестиращите предизвиква и неяснотата на условията по подписаното споразумение с Меркосур.
Всичко това поставя европейските производители в губещата позиция на нелоялна конкуренция. Аз насърчих земеделците да продължат да отстояват справедливите си искания, а те останаха доволни да разберат, че проблемите им намират разбиране сред представители на Европейския парламент.
- Каква е разликата между българския и европейския парламент. Къде е по-трудно?
- И двата парламента са важни и си имат своите правила и особености. За момента по-предизвикателен ми изглежда Европейският парламент, защото вървим по неотъпкани за нас пътеки, но дотук се справяме отлично. Ще припомня, че за малкото време тук с нашите партньори успяхме да създадем нова група, а наскоро и нова европейска партия - Европа на суверенните нации. Целта ни е колкото и да са различни двете институции, да работим в синхрон, нашата делегация в ЕП и групата на "Възраждане" в НС на България, и да постигнем най-доброто на двете места за нашата страна, нашите сънародници и нашия континент. И на двете места се вземат решения, които касаят живота на българските граждани.
Противно на общоприетото, в някои отношения българският парламент е по-демократичен от европейския. Ще ви дам само един пример с това, че партиите в опозиция имат право на свой заместник-председател в България, но не и в Страсбург. Правят се опити гласът на милиони европейци и техните представители да бъде заглушен.
- Ще оглавите най-новата европейска политическа партия "Европа на суверенните нации". Какво представлява тя, какви са приоритетите Ви?
- Това е партията на здравия разум в Европа, изградена от свободомислещи хора, които разбират проблемите на своите държави и на нашия континент. Нашият континент е поел по грешен път, който поставя под риск съществуването на нашата европейска цивилизация такава каквато сме я създали - християнска, консервативна и доминираща в света. Тъй като Европа е в упадък обаче, нашата цел е не просто да спрем упадъка, а да върнем славата на нашия континент като люлка на цивилизацията и прогреса. Европа често е наричана Стария континент, ние предпочитаме да бъдем мъдрия, който да бъде за пример на всички останали. И тъй като предизвикателството е огромно и знаем, че само един народ не може да го направи сам, ние търсим съмишленици в цяла Европа. Към настоящия момент обединяваме партии от 9 държави, моята амбиция като председател на ЕСН ще е в рамките на моя мандат да имаме наши членове във всяка една европейска държава и да се превърнем в основен политически фактор на континента. Бъдещето принадлежи на суверенизма.
- Заявихте, че Шенген днес е неефективен и уязвим. Защо? След като България от години покрива всички критерии за членство, не е ли най-логично българите да се възползват от всички предимства на зоната за свободно движение?
- Влизането в Шенген по суша ще премахне граничните проверки с Гърция и Румъния и това действително ще облекчи транспорта на стоки и пътуванията до тези две страни. Но това удобство си има своята цена. България става първата страна по пътя на нелегалните мигранти в Шенген. Всеки нелегален мигрант, който бъде регистриран в България и бъде заловен където и да е в Шенгенското пространство, ще бъде връщан у нас. Ако не искаме да ги приемем, ще трябва да платим по 20 000 евро на човек. Освен това полицаи от Австрия, Унгария, Румъния и вероятно Гърция ще охраняват границите на България за неопределено време, което поражда опасения за суверенитета на страната ни. Тези чуждестранни полицаи ще останат по нашите граници за неопределено време, а присъствието им може да послужи като лост за влияние над България в бъдеще.
В допълнение, Шенген не отговаря на нуждите по сигурността и не успява да гарантира сигурността на европейските граждани. Показателен е фактът, че една трета от държавите членки на Шенген упражняват контрол по вътрешните си граници, а Нидерландия се присъедини към този набъбващ списък през декември. Шенген е инструмент от друго време и създаден при други нужди и реалност. Нестабилната обстановка в наши дни и заобикалящите ни конфликти изискват много сериозни мерки по отношение на сигурността. Това пространство трябва да бъде преосмислено и преработено, за да отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени.
За нас това решение не е повод за празнуване, а момент да предупредим гражданите за рисковете, които крие.
- Притиснахте външния министър на РС Македония с въпроса кога Скопие ще спре езика на омразата. Кога и как виждате положителната развръзка в двустранните отношения? Кога българите ще бъдат вписани в конституцията на съседите?
- За съжаление, изслушването на министър Муцунски затвърди мнението, че положителна развръзка в двустранните отношения в краткосрочен план не може да се очаква. РСМ е поела официален ангажимент пред ЕС да изпълни и приложи Договора за добросъседство и съответните протоколи към него, както и разписаните в Европейския компромис от 2022 г. договорености. България вече направи сериозна отстъпка като вдигна ветото за започване на преговори с РСМ, сега е ред на Скопие да изпълни поетите от него ангажименти. Това е изискване не просто на България, а на европейските институции. Министър Муцунски не даде отговор на моя въпрос кога и дали РСМ смята да започне да изпълнява тези ангажименти, като първа стъпка е вписването на българите в конституцията. От думите на Муцунски оставаме с впечатлението, че Скопие няма намерение да приложи договореното и интересът към интеграция в ЕС изглежда неискрен.
- Как виждате отношенията Европа-САЩ след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом?
- Гледаме на избора на Доналд Тръмп трезво и все пак той носи надежда за свободния свят. Ние ще се радваме да си партнираме с него и неговата администрация, но като равноправни партньори. Очакваме повече прагматизъм и зачитане на интересите и на двете страни в отношенията. Има много проблеми, на които трябва да се намери решение спешно и се надявам, че администрацията на Тръмп ще подходи разумно и ще допринесе за мира и стабилността в Европа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
