София. Властта за мен не е самоцел. Това каза лидерът на БСП Сергей Станишев в началото на заседание на Националния съвет на партията, предаде „Фокус".
„Избори през октомври няма да доведат до същностна промяна. Освен за ръководството на ГЕРБ – бетониране на Борисов и Цветанов начело на ГЕРБ", посочи Станишев. Според него избори сега ще дадат основна роля на президентската институция, чрез възможността да назначава служебно правителство.
През май следващата година ще има европейски избори, които ще са много ясен тест за всички политически сили и за доверието в кабинета, заяви Станишев.
По думите на Станишев на протеста са се появили позабравени лица като Едвин Сугарев, които ясно казват какво искат – БСП в Сибир. „Искат да ни няма", посочи Станишев.
София. Коалиция с ГЕРБ по същество означава БСП да бъде унищожена в своята същност и в очите на огромна част българи. Едно управление с ГЕРБ означава да зачертаем всички усилия на БСП за промяна, коментира Станишев. „Вярно е, че в Европа има примери за подобни коалиции, но в български условия това е пример за задкулисие", смята той. „Да, диалог с ГЕРБ трябва да има", допълни Станишев.
„България се нуждае отчаяно от създаване на култура на диалога – да разговаряме, да се чуваме и да се разбираме. Но и да приемем, че другият има право на позиция, различна от твоята", отбеляза той.
Следва пълният текст на речта на председателя на БСП Сергей Станишев:
Уважаеми дами и господа, другарки и другари членове на Националния съвет,
преди да преминем по същество към дискусията по основните точки, които утвърдихме искам да кажа няколко думи за ситуацията в страната, политиката на БСП, характера на заседанието на Националния съвет днес. Всички осъзнаваме, че днешният пленум е поредният пленум на Националния съвет, защото ситуацията в страната е напрегната и политически изострена и той трябва не само да формулира краткосрочни позиции и реакции, но също така да насочи БСП към много по-активна позиция в общественото пространство. Разбира се за пленума има значение, че се провежда в навечерието на традиционния събор на левицата на Бузлуджа. Това придава особена атмосфера на нашето заседание, но ни предстоят редица важни теми за дискутиране. Програмата на правителството е от основно значение, отчитайки, че ние за пръв път от толкова години имаме подчертано програмно правителство и дискусията по самата програма е много важна за уплътняването в общественото съзнание, именно на този характер на кабинета на г-н Орешарски. Работата на парламента и на нашата парламентарна група, като водеща в конфигурацията, подкрепяща правителството и естествено задачите пред БСП, като политическа сила, и разбира се не може да се отбегне темата за търсенето на диалог и съгласие в нашето общество. Трябва да говорим и за нашето разбиране, за това как виждаме другия диалог, за който говорят всички. Като че ли има глухота между всички участници в политическото пространство. Всъщност, общественото пространство е наводнено от десетки и може би стотици монолози на политически сили, граждански организации, протестиращи, контра протестиращи, медии и всички останали участници в процеса.
Но първо искам да кажа няколко думи за протестите и ситуацията в страната. През последните седмици видяхме много активни граждански протести. Няма как да се подмине факта, че тези протести са многолики и по състав, и по послания, и по очаквания на тези, които участват в тях. Има много сериозен спонтанен елемент. Наред с това има силен политически елемент и на привърженици на традиционната десница, и на партия ГЕРБ и все повече има организирани елементи, в това число провокатори. Това няма как да бъде подминато или премълчано. В много отношения организацията, моделирането и насочването на протестите ясно си проличават центрове за бизнес и политически интереси.
Това не е упрек към самите протестиращи, но зад тях се появяват съвсем различни интереси, хора и групировки. Не може да се премълчи, че дълбоката и трайна причина и тенденция в обществото, която стана много видима, осезаема през последните месеци от февруари насам е, че политическите процеси в страната, правенето на политика като цяло са загубили в много голяма степен морална основа и прозрачност. Това не е проблем на последните 40 дни или няколко седмици. Това е един от фундаменталните проблеми, наследство на българския преход. И докато този обществен проблем не намери решение и ние не участваме във формулирането на такова решение, няма да се върне трайното доверие в политиката, като цяло в България. Парадоксално е, впрочем дори това усещане за липса на справедливост в политиката, което се опитват да насочат към задоволяване на частен или политически или икономически интерес. Много условно казано, протестите от последните седмици биха могли да се разделят на три етапа. Условното начало, въпреки, че те не запознаха само с назначаването на председател на ДАНС, а започнаха с отказа на партията с най-много мандати в парламента, да признае легитимността на изборите и с техния изначален саботаж на Народното събрание и протести, организирани първоначално от РЗС, и други партии, които очевидно трябваше да бъдат техни присъдружи партии. Мина се през етапа на общия лозунг да си ходи това правителство, за да се стигне до етапа на стъпването върху протеста като основа за нови пити1ески проекти и нови политически сили. Вечерта, преди няколко дни, преди предишното заседание на Националния съвет, видяхме нещо съвсем различно като лице на протеста и като начин на провеждане на протест, с блокада на парламента и по същество задържане като заложници на народни представители, на експерти, на синдикалисти, представители на работодателски организации, което беше безпрецедентно и в търсене на съзнателен сблъсък. Сега бих казал, че протестът се намира в търсене на нов смисъл, след последните събития, които бяха стъписващи за цялото общество и за правителството, и за хората, които бяха вътре в парламента и за хората, които бяха извън парламента, и за много спонтанно протестиращи български граждани. Позицията на БСП през тези три етапа беше първо признаване на нашата политическа грешка, която направихме и нейна бърза корекция. Вторият етап, с разбирането, че много хора действително се чувстват непредставени в управлението. Не само в парламента, а изобщо като диалог между власт и граждани и натам бяха насочени усилията на парламента, както и с форумите които се създадоха към Министерския съвет, към всяко едно министерство, за диалог с гражданските организации, с отговорен парламент и с участието на граждански организации в дискусиите по новия Изборен кодекс. Третият етап, след събитията на 23 юли- позицията, че демокрацията и насилието са взаимно изключващи се. И разбира се трябва да се търси изход от тази ситуация, която няма достатъчен диалог, тъй като има сериозен упрек към нас - не ни чуват. Трябва ясно да кажем, че това не е така. БСП като партия и правителството имат желание за такъв диалог, но не за ултиматуми, които замъгляват същинските проблеми, стоящи зад истинските причини на протестите в България.
Вече посочих част от мерките и действията, които са предприели и правителството, и Народното събрание за диалог. Само че, отговорът е тези, които участват в този диалог, във форматите към министерствата, към парламента, това не е онова гражданско общество, което трябва да бъде чуто. Е как така? Гражданското общество с това се характеризира, че е разнообразно, многолико и никой няма монопол върху изразяването на мнението на целия народ. Това важи впрочем и за протестиращите, за най-активната част от тях, за говорители от тяхното име. Това по същество е отрицание на гражданското общество.
Какъв изход може да бъде намерен в тази ситуация?! Някои продължават да настояват за избори сега, незабавно. Бих казал, че се оказваме в ситуация, по сравнение с други години, когато се търсеше човека месия, бившият монарх, после Бойко Борисов. Сега като че ли минаваме като общество към фаза месия процедура - нови избори като универсално решение. Имахме избори преди малко повече от два месеца. Вчера и днес партия ГЕРБ, която влезе в парламента каза "Избори сега, незабавно!", защото този парламент нямал легитимност и ако се проведат избори сега, те казват "Ние ще ги признаем.". Аз питам, как да им вярваме, след като това твърдяха и преди предсрочните избори. И те ги направиха, но не ги признаха, поради една причина, защото не отговаряха на техния политически сценарий и очаквания. И искам да задам въпрос. Гледаме проучванията, в това число и най-пресни, които показват, че някаква радикална промяна в политиката, в резултат от избори сега, няма да се постигне и като политически субекти, които ще бъдат в парламента, и като политически конфигурации. Това ли е промяната, към която се стремим като общество и дали следващите недоволни, от следващите избори, след един месец протести от тяхна страна на свой ред, с няколко хиляди души, това няма да бъде основание пак за поредната процедура - месия, отново предсрочни избори.
Има голяма разлика, въпреки аналогиите с 1997г., защото се намираме в 2013г. Първо през 1997г. имаше две години управление на БСП и много натрупани проблеми и имаше реално много тежка икономическа ситуация, която породи политическа криза. Както имаше и ясен политически субект и субекти алтернатива, които се признаваха като такъв от самите протестиращи срещу БСП и нашето управление. Сега имаме политическа криза, която съзнателно се напомпва и раздухва, която има риск да се превърне в икономическа и социална катастрофа. Защото в икономическата ситуация, затова ще каже много по-ясно предполагам и министър – председателят, е изключително тежка в страната. Задълбочаването на политическата криза може да доведе до още по-тежки последствия, именно за хората, в това число и за протестиращите. Някои казват, че оставката на правителството щяла да реши всички проблеми. Аз съм убеден, че не е така.
Също така съм убеден, че когато казваме, че заставаме зад правителството на Орешарски, ние имаме кауза, въпреки че дори от наши редове се чува, че едва ли не властта за нас е самоцел. За мен не е самоцел. Вярвам, че не е и за Националния съвет. Защото, какво означават избори през септември или октомври?! Нищо особено, като промяна, същностна и дълбока, осен подкрепа за ръководството на партия ГЕРБ да консолидират техния контрол върху парламентарната група и да спрат недоволните центробежните сили, които са видими и с невъоръжено око. Тоест, бетониране на Борисов и Цветанов начело на ГЕРБ. И дават възможност също така за една абсолютно нова роля на президентската институция - роля на основен политически фактор и фактическо преминаване за определен период поне към президентска република. Не чрез политически субекти, а чрез начин на сформиране на служебното правителство.
Видяхме едно такова служебно правителство. Всъщност, в което много ясно личаха и политически кръгове, и други, медийни кръгове и неправителствени кръгове, които са един от основните олигархични субекти от средата на осемдесетте години. Това също няма как да се премълчи. Съществува и теза, за избори през май, две в едно. Тя също се споделя, говори се в медийни изяви от наши представители. На пръв поглед, това е чиста, политическа теза, защото дава възможност на управлението да формира нов бюджет, да подготви споразумение с Европейския съюз и да реализира част от своята програма. Но това впечатление, по мое мнение, е много неистинско. Вече няколко пъти съм споделял и пред Националния съвет, и в публични изяви, че за мен, всеки конкретен хоризонт фиксира, по принцип, за всяко правителство е част от съсипването на работата на това правителство, защото по същество му придава характер на едно служебно правителство, неформално такова. Неформално, от гледна точка на хоризонта, с който разполага, ако всъщност има амбициозни намерения, да го трансформира в правителство по един или друг начин на статуквото. Не става въпрос само за това дали един или друг министър ще бъде мотивиран да работи на 100% или ще търси изход за себе си за след този период. Също така, защото и администрацията през този период няма да сътрудничи активно на Изпълнителната власт, на политическото ниво на държавата в изпълнителната власт. А също така, бих казал, че огромна част от съпротивата срещу това правителство, се дължи също така на перспективата, на възможността то да работи по-дългосрочно и да реализира по-пълноценно част от мерките, които започнаха - социалните мерки, много сериозните промени в сферата на енергетиката, която засяга гигантски икономически и финансови интереси, ситуацията и статуквото в приходните агенции, начина по който се източва държавата, възможностите за реформа в здравеопазването и в която и да е сфера. Защото, има ли някой който да си прави илюзия, че е възможна реформа, която и да е сериозна реформа, която да се направи за шест месеца, например, в такава политическа среда. Мисля, че няма. И разбира се, реакцията на тези, които не желаят промяна, ще бъде, ще устискаме шест месеца, осем месеца, ще го преживеем. То по същество означава, да кажем не на промяната или на амбицията за промяна, защото гарантирана промяна, дори и при по-продължителен живот на правителството, няма.
Всичко зависи от него самото, до голяма степен и от работата на парламента и групите, които го подкрепят и доколко ще бъдат убедително по отношение на сериозността на своите намерения във всяка една насока. В добрия случай това означава отлагане на промяната с една година, докато се проведат предсрочни избори, по ново законодателство, структурира се новата власт. Трябва да се запитаме, за това ли ни избраха нашите избиратели само преди три месеца? Всяко правителство, във всеки момент може да си отиде. Но и се струва, че би било погрешно ние да бъдем инициатори и да задаваме такива срокове и такъв модел на съществуване на правителството. Трябва да се каже ясно. Да през май месец, ще има европейски избори. Те ще се много ясен тест за тежестта на всяка политическа сила и за доверието към кабинета, в това число. И ние, разбира се, в нашата политика ще се съобразим с волята на хората. Вече споменах, че основен дефицит, в тази политическа криза, която се намира България, е липсата на диалог.
Това е старо изкривяване на българския политически живот, още от началото на деветдесетте години. Диалогът се променя с конфронтация. Неслучайно виждаме на много от протестите лица, които бяха позабравени. Те бяха забравени от деветдесетте години, от предишната гладна стачка на Едвин Сугарев и от много политически и икономически дейци, които не съществуваха през последните петнадесет години и сега са отново на сцената. Те със сигурност знаят какво искат. Много ясно се формулира този лозунг: „БСП в Сибир". Искат да ни няма като политическа сила. Искам да заявя, че през последните години този порок на българският преход и политика, достигнаха до своя апогей и своя абсурд. Защото именно ГЕРБ и тяхното ръководство превърнаха конфронтацията в източник на силата си. Образът на врага беше търсен във всяко едно нещо. Все за нещо, за всичко, някой друг е виновен. За мен това е еманация на тоталитарното мислене в най-изчистена форма. Упорито се налага в медиите тезата, БСП и ГЕРБ да се съберат. Ще имат голямо мнозинство, конституционно и над него. Но трябва да си зададем въпроса – това добре се замаскира под формата на национално съгласие. От моя гледна точка това означава ние да бъдем унищожени в своята същност, в очите на огромна част от нашите избиратели или на протестиращите. Вярно е, че в Европа има примери за големи коалиции. Но в българските условия това е най-ярък пример за задкулисието и за безпринципна сделка, защото коя е основата за подобно споразумяване с ГЕРБ. Искам отново да кажа – да, диалог с ГЕРБ трябва да има. Много пъти сме го отправяли, дори и вчера в пленарна зала, по всички основни въпроси. И начина на работа на парламента, и всички политически въпроси. Но от моя гледна точка едно управление с ГЕРБ, дори сега, под формата на временно управление, означава да се зачертаят всички усилия на БСП за промяна, за която работихме мъчително предишните четири години. Подобна форма означава дегенерация на всичко политическо – подмяна със задкулисно. Това, от което отчаяно се нуждае България днес, е създаване на култура на диалог. Това означава да разговаряме, да се чуваме и да се разбираме. Това означава, че когато говорим за чуваемост, да приемем, че другият има право на позиция, различна от твоята. Когато говорим за разбиране, да се осъзнае необходимостта, че когато не харесваме някой, но сме длъжни да работим с другите, в името на постигане на резултатите - било то национални цели или остри проблеми на хората, както са майчинските, цените на тока и други. И аз мисля, че и на това заседание, а й най вече след него, ние като партия, би трябвало да обсъдим възможностите за нов и съдържателен диалог. За обсъждане на национални теми, като проблемни теми, не краткосрочни само, остри, политически и др., а проблеми, които изискват обществено и политическо съгласие. Да има бъдеще и перспектива и за страната ни, и за всеки човек. Да се мисли какво оставяме на следващите поколения, не ние като партия, а всички участници в обществения процес. Каква България искаме да видим, за което много се говори през всички последни години, но твърде малко се върши, за което всяка партия има своята отговорност и динамика. Когато днес правителството прави много отговорни социални и икономически промени, има ниска чуваемост задавам си въпроса защо? Може би защото за много от протестиращите основният въпрос е моралният и кое е доброто управление, което трябва да се реализира в България, независимо кой е политическият субект, как да се стигне до управление, към което има доверие. И ние трябва да семе готови, и вече се предприемат конкретни действия в тази посока и това да бъде една от темите за съгласие между политическите партии. Вече беше заявено от правителството и че чрез промените в Закона за обществените поръчки за неучастие на офшорните фирми в тях. Също ограничаване дела на публичните средства в една финансова институция и защитата на държавната и частна собственост в България, начинът по-който трябва да се реализира гражданския ефективен обществен контрол върху държавните институции, не веднъж на четири години, от избори на избори, а по-системно. Всичко това трябва да се облече в законодателство, в конкретни условия и действия. Втора тема – антимонополната политика и защита на потребителите и защита на български производител от нелоялна конкуренция. Не е ли това национална тема, по която трябва да търсим съгласие. Смятам, че ние, като партия, трябва да сме готови за това. Защото цялата българска икономика е пропита, просмукана от монополи, картели и други форми. Това обаче засяга функционирането не само на изпълнителната власт и парламента, но и всички регулиращи органи. Ето това е тема, по която трябва да търсим национално съгласие. Или тема, която БСП първа повдигна, за трайните условия за ускорено развитие на страната икономически. За нова индустриална политика. Тя засега само е декларирана и то от нас. Нека опитаме да предизвикаме дебати с всички. Кои са основите на тази индустриална политика, ако искаме България да бъде модерна държава. Как променяме ключовия сектор енергетика? Как се ребалансира и къде намираме съгласие на модела, като използване на национални източници, атомна енергетика енергийна ефективност? Всички тези въпроси, как се балансира частният и публичен интерес, за което направихме първи стъпки като управление. Всички казваме, че се вълнуваме за българското земеделие, но може ли то да е ефективно, ако се сее само пшеница. Превръщаме се в моноземеделие. Нека потърсим формулите и начините на по-развито животновъдство, да търсим развитие на хранително-вкусовата индустрия и затваряне на производствения цикъл. Може да се говори и за много други неща, като например иновациите и как да ги постегнем, в кои сфери. За туризма като реална индустрия в България, който обаче се развиваше хаотично през последните години и продължава да се развива хаотично. И всеки проект за стратегия за туристическо развитие се отхвърля от част от туристическия бранш или от някои субекти. Защото там всички са с високо самочувствие. В крайна сметка ние нямаме национална визия за това как туризмът да се развие като индустрия. Кое да бъде водещо. Къде да бъде мястото на културния туризъм, на масовия туризъм, на планинския, на екологичния. За демографката политика сме говорили неведнъж и на наш най-висш форум. Това също трябва да бъде тема на национално съгласие. Да не се променя с всяко правителство, а очевидно е, че има тенденция за социално недоволство и нестабилност на всяко правителство. Но каква е политиката на държавата да се създадат реални стимули за отглеждане на деца. Как да се промени образованието, така че да се създава квалифицирана работна сила, която да може да бъде конкурентоспособна и как младите хора да останат в България и да създадат семейства. Тези три стълба тепърва трябва да се разработят. И по тази тема също трябва да се разговаря с всички. Темата за дигитална България – изключително важна, от тази гледна точка. България разполага с интернет, който е един от най-бързите в ЕС. Имаме стотици милиони лева, похарчени през последните десет години, за мрежи, връзки, проекти, свързани с електронното правителство. Нямаме цялостно електронно правителство. То е важно от гледна точка на гражданския контрол, антикорупционните мерки, поевтиняване на средствата за администрация и живота в страната.
Културата и духовността – каква България виждаме ние като запазване на нашите традиции и тяхното развитие и каква България искаме да покажем пред света. През последните четири години всичко се сведе до няколко инфраструктурни проекта, които са много симпатични, но се оказва, че най-шумният от тях – българският Лувър е всъщност една пушилка. Много милиони, похарчени за сграда, която не може да функционира и може би трябват още толкова пари, за да започне да работи. Това ли е развитието на българската култура, след като дори не се знае какво ще се излага там? На предпоследно, но не по значение място, е и темата за устойчивото опазване и развитие на уникалната българска природа. Балансът между държавна политика за икономическо използване на природните ресурси, в това число подземните, защита на държавния интерес, баланса с частния интерес, там, където той е налице. Наред с това, устойчивото развитие означава опазване на българските гори, на природното наследство. И в последните седмици направихме важна крачка върху мораториума по разпоредителни сделки по Черноморието, инициативата и законодателното решение правителството да подготви предложение за нов Национален парк „Българско Черноморие". Искам да маркирам тези теми, които предлагам за дискусия и на Националния съвет, не само сега, а през следващите седмици е подготовката на споразумението с Европейският съюз. Защото в него трябва да се отразят всички тези теми, а и много други. През следващите седем години, от 2014 г. нататък, предстои на България да има възможност за достъп до петнадесет милиарда евро. Как искаме да ги използваме, при вече зададената рамка, какво може да се коригира така, че да имаме и по-конкурентна икономика и по-солидарно общество, по-справедливо, така че България да бъде страна, която догонва, средните нива в ЕС, а не винаги да бъде на опашката. Всички тези въпроси, които сега се опитвам да формулирам пред Националния съвет, са част от отговорите, които ние имаме отговорността да направим през следващите поколения, пред бъдещето на България. Сега ни предстои важна дискусия за конкретните задачи пред правителството, пред парламентарната група и пред партията. Нека да се опитаме да поставим и тези теми, които сега ще обсъждаме и по-широките сфери, на които търсим съгласие с всички, действително пред цялото българско общество с цялата сериозност на тези теми. Не конюнктурно, търсейки краткосрочен изход в тази остра кризисна ситуация, в която се намираме. Благодаря ви за вниманието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
