Връщането към астрономическото време тази година съвпада с деня на изборите. Точно в 04.00 ч местно време на 25 октомври трябва да върнем стрелките с един час назад. Това предполага, че мнозина от желаещите да гласуват в първите часове на вота от 7 часа сутринта могат и да закъснеят за изборните секции. Психолози обаче са на мнение, че час бонус ще се отрази благоприятно, тъй като хората ще са по-бодри и с по-свеж ум. Притеснения имат онези, които в изборния ден са на работа. Хората, ангажирани с организацията на местния вот, трябва да си навият правилно часовника. Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. Франклин предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Основен мотив за въвеждането е да се намали разходът на електроенергия чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. В България лятното часово време е въведено през 1979 г. След известни промени през годините днес то започва в 3.00 часа в последната неделя на март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - или обратно на 3.00 ч.
Влизаме в ритъм поне пет дни
Въпреки че ще спим един час повече, преминаването от лятно към зимно време не се отразява положително на организма ни. Местенето на стрелките води до неочаквани влошавания на здравословното състояние - сърцебиене, колебание на кръвното налягане, безсъние. Затова болните от сърдечно-съдови заболявания страдат най-много при смяна на времето. Необходими са до пет дни, за да влезем в ритъм, казват специалисти. Докато се настроим обаче, се сработваме по-трудно, правим по-често грешки, недоспали сме, но някои може да се проявят твърде енергични и раздразнителни.
Местенето на стрелките се отразява и на животните - кокошките снасят по-малко яйца, а кравите дават по-малко мляко. Домашните любимци - кучета, котки и други бозайници, са по-изнервени и се нуждаят от повече внимание и грижа, докато се адаптират. Това предупреждават психолозите на база на изследване, направено от Шведския кралски медицински институт Каролинска. Същото изследване показва, че броят на инфарктите в този ден нараства с 50%. За да влязат в ритъм хора и животни, са необходими минимум пет дни, предупреждават медиците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
