Димитър Ганев, политолог, институт "Иван Хаджийски"
Бойко Борисов влиза в трета много интересна роля и за пръв път в неговата политическа кариера ще му се наложи да бъде Обединителя. Първото му превъплъщение беше на Отмъстителя с полицейските акции в МВР, а втората на Строителя през първия му премиерски мандат.
Борисов беше длъжен да намери ролята на консенсусния играч, за да излезе от политическата изолация, в която беше изпаднал миналата година. ГЕРБ дотам бе изолиран, че въпреки победата на изборите в 42-рия парламент БСП, ДПС и "Атака" си подадоха ръка само и само Борисов да не е на власт.
Той разбра грешката си и
посвети последната година на изграждането на мостове
Това се видя особено ясно при преговорите за кабинет. Единствената политическа сила, която отказа да разговаря с ГЕРБ, беше "Атака".
Формулата на второто правителство на Бойко Борисов не е точно 3 + 1, а по-скоро 2 + 1 + 1. В крайна сметка Патриотичният фронт се ангажира да подкрепя програмата на управляващите, докато АБВ подписа декларация за партньорство.
Първоначално се изненадах от желанието на АБВ да участва в кабинета. По-късно обаче стигнах до заключението, че това е добър ход на партията на Георги Първанов. Първо, АБВ щеше много трудно да изпъкне в конкуренцията с БСП, ако и двете са в опозиция. Второ, достъпът до изпълнителната власт ще им даде сериозен ресурс и специално достъп до социални мрежи. За премиера Борисов това също ще бъде изгодно, тъй като Ивайло Калфин ще бъде отговорник за всички социални политики.
Реформаторският блок поема огромна политическа отговорност в коалицията. Трима партийни лидери - на "България на гражданите", СДС и БЗНС, както и зам.-председател на ДСБ, са вицепремиери и министри. При евентуален провал на управлението най-много ще пострадат ГЕРБ и Реформаторският блок. И патриотите, и АБВ имат разказ за излизане от коалицията и отказ от поемане на отговорност. От АБВ могат да се оправдаят: "Ние искахме да гарантираме социалния аспект с излъчването на наш вицепремиер".
Четирипартийната коалиция лесно можеше да се обясни като управление на националното спасение или националното съгласие. Интересно защо Борисов не представи екипа си по този начин, а го
анонсира като проевропейско реформаторски
В крайна сметка премиерът опита всичко възможно, за да осигури максимално широка подкрепа. С привличането на АБВ и възлагането на "ляво" министерство на Калфин той привлече допълнителни депутатски гласове. Това е успех за ГЕРБ, тъй като най-голямото предизвикателство пред кабинета ще бъде запазването на парламентарната подкрепа. Слабото му място е крехкото и плаващо мнозинство.
В опозиция минаха подкрепящите кабинета "Орешарски", а искащите неговата оставка дойдоха на власт. Получи се красива смяна на местата.
Голямата битка в следващите години ще бъде коя партия ще установи монопола си в своето политическо поле. Затова виждаме много силни искри, прехвърчащи между Патриотичния фронт и "Атака" и между БСП и АБВ. При ГЕРБ и РБ няма особени стълкновения, тъй като и двете формации са ангажирани във властта.
Не бива отсега да се предпоставя, че до края на мандата неизменно тези партии ще подкрепят правителството, а другите ще бъдат в опозиция. При толкова фрагментиран парламент и крехка подкрепа за управлението може след няколко месеца или година да видим ерозия на сегашното мнозинство. Подкрепящите го групи са коалиции от партии и могат да станат вътрешни раздори между тях. Съществува вероятност коалиции и партньорства, които днес ни изглеждат невъзможни, да станат реалност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
