- Градската десница компенсира угасващия протест с 5 удара по прокурорите
- Умни и красиви с откоси към Гешев по две линии - европейска и родна
Отпуските свършиха, децата тръгнаха на училище, с последното море за 22 септември цялата протестна безгрижност лято 2020 с марка жълтите павета си отиде. Заедно с умните и красиви млади, чиято учебна година в престижните университети на Западна Европа започна. Кошмарните фактури на "Топлофикация", предстоящото поскъпване на газа, а с него и на цените, както и очакваната нова вълна безработица, стана причина повечето протестиращи да се съсредоточат върху битовите си дела, вместо да слушат едни и същи отровни речи на Бабикян, Минеков и Хаджигенов. Дори театралното превземане на Народното събрание във вторник вечерта не донесе очакваната от градската десница нова искра на народно недоволство. Угасващият протест накара мозъчния тръст на умните и красивите да търси нови лостове и опорни точки за атака срещу вечните врагове Борисов и Гешев. И лесно ги откри. Съсредоточи целия си арсенал върху главния прокурор и правосъдната система. Като за по-ефикасен резултат отвори две фронтови линии - европейска и родна. За няма и три дни градската десница нанесе 5 удара, опитвайки се да разклати съдебната система у нас.
Случаят "Шпигел"
Първият залп дойде с иначе авторитетната марка "Шпигел". В статия за германското издание със съавтор Димитър Ганев, светкавично преведена в изданието на Прокопиев "Дневник" (в което междувременно той е бил редактор), както и в присъдружните "Медиапул" и "Клуб Z" на Огнян Донев, премиерът Борисов и бившият главен прокурор Сотир Цацаров бяха набедени, че са съдействали извън рамките на закона за предаването на турския гражданин Мустафа Буюк на властите в родината, му малко след опита за преврат срещу Ердоган. Авторите на статията се позовават на информация от "секретни съобщения от турското посолство в София".
Кой е Димитър Ганев? "Правен свят" разкри, че това е доведеният син на Елисавета Панова - съпруга на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Ганев е син на бившия съпруг на Елисавета - Иван Ганев, но от първия му брак.
Сегашният председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров само за ден охлади страстите на всички, които потриваха ръце, че претоплената манджа ще изяде главите и на него, и на Борисов. Той излезе с официална позиция, в която посочи, че "през август 2016 г. Абдула Буюк бе предаден на турските власти в изпълнение на заповед, издадена като принудителна административна мярка от МВР на основание Закона за чужденците в Република България. По този повод тогавашният министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви пред медии, че причината за предаването на Буюк е "липсата на валидни документи" и че той "е влязъл в България в началото на февруари с невалидни документи". "Преди това, вицепрезидентът на Република България отхвърли молбата на турския гражданин за предоставяне на убежище у нас. Нито аз, като главен прокурор тогава, нито въобще прокуратурата имаха участие в тази процедура. Предаването на Буюк на турските власти е извършено по реда на Закона за чужденците в Република България, а не чрез екстрадиране", написа Цацаров. От позицията му стана ясно, че или интерпретацията на "секретните съобщения" е зле направена от авторите на статията в "Шпигел", или информацията в тях е била целенасочено изкривена, за да се засегнат определени имена. И в двата случая обаче става дума за откровена клевета.
Ганев веднага се оправда, че не се познава лично с Лозан Панов и обяви, че никога не е разговарял с него. Със съпругата на Панов пък в последните 15 години имал взаимоотношения единствено в съда. Но едва ли е случайно, че статията в "Шпигел" идва само седмица след като същото издание даде трибуна на самия Панов. Публикува негово обширно интервю, което кореспондираше с кампанията срещу правителството и главния прокурор в България, а имаше и косвена атака срещу институциите на ЕС. След като Берлинският скандал не успя да набере скорост, фокусът на умните и красивите се премести бързо в Исландия.
Случаят Клеър Дейли
Най-голямата еврозащитничка на върховенството на закона у нас и най-яростният борец за затягане на контрола върху България се оказа не
някоя дясна нидерландка, а крайнолява исландка. Речта на Клеър Дейли, изпълнена с патос, но също така и с яростни нападки и обвинения към българското правителство и прокуратура, бе въртяно до втръсване в отново отбрани медии. По време на заседанието на Комисията исландката дори нападна лично еврокомисаря Вера Йоурова, тъй като не заемала пряка позиция "за" исканите в България оставки.
Докато широката публика се чудеше коя е дамата, сипала обилно сол в отворената рана на европейското доверие към нас, мнозина припомниха, че нейното появяване изобщо не е случайно. Преди година тя се изказа не по-малко остро за върховенството на закона у нас, а по време на кампанията у нас около избирането на главния прокурор Иван Гешев си позволи да направи най-жлъчното евроизказване спрямо него. Пак пред отбрани медии.
"Арогантността на Иван Гешев показа, че се мисли за непобедим, но такива се провалят", каза тогава Дейли и спечели симпатиите за всички врагове на настоящия главен прокурор. Сред тях са хората на Христо Иванов и Прокопиев, които днес са в доста конфузната ситуация да защитават депутатка с крайно леви възгледи.
Положението стана за тях още по-комплицирано, след като английският журналист и дългогодишен анализатор Сара Хърст изнесе в своя статия прелюбопитни разкрития относно връзките на Дейли и колегата й Мик Уолъс с руските политически и икономически интереси. Твърди, че двамата редовно се появяват в спонсорирани от Русия медии, за да защитят политиката на Путин и да настояват за отмяна на санкциите срещу Кремъл. В същото време са яростни противници срещу бившата кандидатка за президент на Беларус Светлана Тихановская, любимка на Запада.
Както е модерно днес в България, важни са не средствата, а целта. Няма ляво, няма дясно, важно е Борисов да си отиде от виковете на площада в София, а Гешев - с шут от Брюксел.
Затова и дни наред изданията на Прокопиев подгряваха очакването, че в речта на шефката на Еврокомисията Улсула фон дер Лайен ще заклейми демокрацията и съдебната система в България. А после шумно отразяваха речта на Сергей Станишев, която трябваше да е просто увертюра преди присъдата на германката.
Оглушителното мълчание на Брюксел обаче набързо промени плановете на Иванов, Прокопиев и съратниците им. Наложи им се да върнат борбата отново на родна територия. И ожесточиха атаката срещу ВСС заради електронната система за съдилищата, нагнетиха обстановката около избора на новия член на ВСС. А междувременно като очакван съюзник в прокурорската битка им се притече оръжейника Емилиян Гебрев, близък до друг техен съратник - банкера-беглец Цветан Василев.
Случаят Гебрев
Емилиян Гебрев се включи с охота в разклащането на прокуратурата. Бизнесменът, срещу когото през 2015 г. бе направен опит за убийство чрез отравяне, излъга публично, че разследването по случая е прекратено в частта за руските граждани, обвинени в опита за покушение. Това става ясно от последвало съобщение на Софийската градска прокуратура (СГП), която води разследването.
Оръжейният бос заяви и още една неистина - че българските органи на реда и властите не са положили достатъчно усилия, за да разберат какво точно е веществото, с което е бил отровен Гебрев, синът му Христо и производственият директор на "Емко" Валентин Тиханчев.
Прокуратурата не само обори всичките му твърдения, но и даде пълна хронология на събитията. Разкри как по досъдебното производство в качеството на обвиняеми на 21 януари 2020 г. са привлечени тримата руски граждани - Георги Горшков, Сергей Павлов и Сергей Федотов, за извършените от тях престъпления. За тримата е установено, че на 15.02.2015 г. са влезли в България през Аерогара "София" с три различни полета. В хода на разследването са извършени множество огледи на хотелски стаи, ползвани от обвиняемите, паркинга, където са налице доказателства, че е извършено престъпното деяние и автомобилите, които обвиняемите са ползвали под наем при своето пребиване в страната.
По искане на СГП тримата руски граждани са обявени за международно издирване по линия на Интерпол с червена бюлетина. С оглед на събраната допълнителна информация, че тримата ползват различна самоличност, СГП е предприела действия за допълване и актуализиране на издадените вече Европейски заповеди за арест, както и на молбите за международно издирване с цел арест и последваща екстрадиция. Предприети са и действия за допълване и актуализиране на вече подадената информация към Шенгенската информационна система и МОКП-Интерпол. Въпреки тези процесуални действия, съществува пречка лицата да бъдат предадени на български власти, тъй като е налице правен регламент, забраняващ екстрадирането на руски граждани от територията на Руската федерация в друга държава.
От предоставената информация става ясно, че са налице предишни още четири опита за покушение срещу Емилиян Гебрев, два от които са извършени извън България, но Гебрев не ги е обявявал. В хода на досъдебното производство българската страна многократно е инициирала обмяна на информация с чуждестранни партньори, назначени са десетки медико-биологични експертизи на различни проби. Не само не е прекратено разследването, а наблюдаващите прокурори, разследващите органи и структури на СДВР, МВР и ДАНС, след събраните доказателства са изпратили искания до различни държави за правна помощ. Отговорите им се очакват, като част от тях са свързани точно с установяване къде се намират привлечените към наказателна отговорност лица. Така и тази опорка олекна.
Електронното правосъдие
Яростни атаки, медийни публикации, задкулисни игри и остри позиции имаха за цел да компрометират новата Единна информационна система на съдилищата и да задушат въвеждането на електронното правосъдие в България.
Сложни междуличностни противоречия по върховете на съдебната власт, лобистки интереси, включващи медийни манипулации, битови проблеми, свързани с нежеланието на част от съдиите комфортът им да бъде нарушен, защото ще им се наложи да спазват срокове, а и няма да могат да си пишат делата от вкъщи, са само част от причините, довели до слагането на трупчета на системата и атака от Лозан Панов и Калин Калпакчиев.
Основните герои и тук са членовете на Съюз на съдиите в България (ССБ), известни с политическите си дейности и акции. Те положиха кански усилия да компрометират централизираната система и накрая дори спретнаха протест пред Висшия съдебен съвет (ВСС), който предшестваше извънредното заседание на Пленума. В крайна сметка, форумът реши, че системата ще бъде внедрена навсякъде, но след това ще бъде спряна, за да се доработва до 10 декември. Ако и тогава системата не се въведе, европейското финансиране ще трябва да бъде възстановявано, а гражданите, вместо онлайн достъп, ще продължат да общуват с Темида чрез тонове хартия. Досега системата е внедрена в 152 съдилища от общо 153 по проекта, финансиран с европейски средства по Оперативна програма "Добро управление". С достъп до ЕИСС към днешна дата вече разполагат петте апелативни съдилища, 28-те окръжни, 113 районни, военните съдии и специализираните съдилища. Стойността на проекта е 5 млн. лв.
Любопитен момент е, че най-големите радетели на въвеждането на електронното правосъдие, сега се оказаха основните критици на новата система. Реализирането на проекта би осигурило пълна прозрачност на натовареността на всеки съдия. Така на показ ще бъдат извадени онези магистрати, които системно нарушават процесуалните срокове и то невинаги защото са прекомерно натоварени.
Така на фронтовата линия излезе бившият член на ВСС Калин Калпакчиев, който поиска пълна ревизия на работата по проекта, спиране на внедряването на системата в съдилищата и дори оставки на "отговорните членове на ВСС". Само преди две години той лично яростно защитаваше нейното изграждане. Днес, вече като ръководител на опозиционния ССБ, Калпакчиев не харесва програмата, вижда в нея опасност за работата на съдиите и не я възприема като трамплин към електронно правосъдие. През 2018 г. той е пряк участник в създаването й в периода на членството си в кадровия орган като координатор по проекта "Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите и разработване на Единна информационна система за съдилищата" в рамките на Оперативна програма "Добро управление", разкри "Правен свят". Той е координатор по проекта с решение на ВСС от 25 февруари 2016 година и яростен защитник на системата. Днес обаче е в първите редици на атаката спрямо настоящия ръководител на проекта Гергана Мутафова и съответно координатора по проекта - Вероника Имова. Затова и на въпроса: "Защо, съдия Калпакчиев забрави приноса си за въвеждането на електронното правосъдие в България?", отговорът едва ли е двузначен. Особено след изказването на шефа на ВКС Лозан Панов по време на Пленума на ВСС, с което той поиска процедурата да бъде прекратена, а после... рестартирана, но с нов изпълнител. Ако той е приемлив за тях, няма проблем - системата ще бъде въведена и те ще бъдат първите, които ще отидат в Брюксел да се похвалят с въвеждането й.
Битката за новия член на ВСС
Докато новата антиГешев коалация - Да, България и БСП, бият път до Брюксел и Берлин, за да клатят съдебната система от сърцето на Европа, симпатизиращите им съдии вършат същата работа без да напускат кабинетите си. Един от тях е съдията от Софийския градски съд Емил Дечев. Разбира се, той е и член на ръководството на Съюз на съдиите в България.
Откровено политическо, пълно с манипулации, внушения и директни обиди към съсловието на прокурорите, както и опит за намеса в независимостта им, е отвореното писмо, което съдията пусна през медиите. Изпълнено е с откровена неприязън към прокурорската гилдия и, разбира се - към главния прокурор Иван Гешев, към когото членовете на ССБ не крият омразата си. Напълно вероятно е и политическата реч на съдията в СГС да е само преамбюл към предстоящата "предизборна кампания" за председателския стол в ССБ, който очевидно Дечев не би отказал да поеме от настоящия ръководител Калин Калпакчиев. Последният от своя страна вече и без друго е абсолютно негоден за "лице" на организацията, след поредицата си от срамни и скандални решения в качеството си на съдия в Софийския апелативен съд (САС), дискредитиращи го в обществото, начело с пускането от затвора на убиеца Джок Полфрийман.
Именно фактът, че настоящия председател на организацията се ползва не само с нулево обществено доверие, а и сред колегите си в съда, вероятно е дал на Дечев самочувствието да повярва, че би могъл да е негов наследник.
В отвореното си писмо, адресирано до всички прокурори в страната, Дечев пряко се намесва в независимостта на съсловието и директно да отправя призив към представителите му да бойкотират предстоящото в идните две съботи Общо събрание за избор на нов член във Висшия съдебен съвет от квотата на прокурорите. Дечев дори си позволява да нарича прокурорите "страхливи". И се опитва да внуши, че избирайки кандидата в процедурата - прокурор Евгени Иванов, обвинителите щели да дадат "вот на доверие" (термин, който се употребява единствено в политически аспект, но не и правните среди) за Иван Гешев. Преди три седмици обаче, по време на Национално съвещание на прокуратурата, обвинителите категорично заявиха своята непримиримост именно към подобни политически прояви и личности като Емил Дечев.
Писмото услужливо бе тиражирано в пълен обем от всички болтчета и гайки на медийната машина на умните и красивите. Но това не постигна желания ефект. Колегите на Дечев веднага му припомниха, че нарушава Етичния кодекс на българските магистрати и засяга независимостта на всички прокурори, което би могло да доведе до подвеждане под дисциплинарна отговорност заради обидните внушения относно колегите му от държавното обвинение.
С официална позиция излезе и Aсоциацията на прокурорите в България, която призовава всички обвинители да не се поддават на внушения и да гласуват на предстоящия избор по съвест и убеждение.
Членовете на Асоциацията заявиха, че са недопустими и манипулативни изявления, поставящи под съмнение независимостта на прокурорите и тяхната свобода по свое усмотрение да формират волята си. Те окачествяват тези изявления като груб опит за вмешателство в дейността на професионалната прокурорска общност и заявяват: "никога не бихме си позволили да се намесваме в процедура за избор на членове на съдийската колегия към Висшия съдебен съвет".
Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България изрази и категорична подкрепа за кандидата Евгени Иванов като припомни, че в качеството си на председател на Управителния съвет на същата съсловна организация "ясно демонстрира своята принципност, почтеност и готовност да защитава правата не само на магистратите /прокурори, следователи и съдии/, но и на служителите от съдебната система".
Отсега е ясно, че прокурорите надали ще допуснат външни субекти да поставят под съмнение правото на свобода на избора им и ще изберат Евгени Иванов. Но хората около Лозан Панов ще подклаждат напрежение в системата.
Примката ще се затяга максимално поне до 23 септември, когато се очаква Европейската комисия да прати първите доклади за върховенството на закона във всяка от държавите в Европейския съюз. И е сигурно, че каквото и да каже заместник-председателят на Комисията Вера Йоурова, то с удоволствие ще бъде хиперболизирано и от Христо Иванов, и от Лозан Панов. Присъдружните им сдружения и медии ще го въртят дни, а в името на политическите дивиденти институционалността ще продължи да се руши. Както казва Христо Иванов - новата ни задача е не да протестираме, а да чистим институция по институция. По дневния ред на новия мистър Клийн първата очевидно е прокуратурата. Какъв обаче е дневният ред на Гешев, есента ще покаже.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
